на прозореца
гълъб чука с човка
не съм забравена

Да, беше точно по това време на годината. Студът навлизаше с тихи стъпки в душите на хората. Листата на дърветата танцуваха последния си танц - живот, падайки на земята. Тяхната "смърт" правеше есента по-красива, отколкото я виждахме ние.
Беше захладняло, стъмваше се. Разхождах се по широките улици ...

- Тате, тате, разкажи ми приказка! - Каза малкото детенце, от малкото си легълце.
Спря се таткото, на малката вратичка, на малката стаичка.
- Прекаляваш, мое малко детенце, мама и на двамата ще ни се кара - каза тати, знаейки, че не може да откаже на малката си дама. - Получих аз едно малко съобщени ...

Морето буйно разбива си вълните
в брегът от скали , разбива си дните .
А там момче седи , броящо мечтите
като песечинки между пръстите бягащи ,
отлитащи и изгубени . ...

Не знам дали след тази нощ
ще пострешна утрото слънчево...
Но знам че звездите светят за мен
защото в тъмата ги виждам.
Не знам дали ще пострешна утрото ...

Баба казваше, че малките камъни обръщат каруцата. Не знаех за каква каруца става дума, но ме беше страх, че ще се обърне, затова всяка сутрин си оправях леглото, сгъвах си пижамата и прибирах чехлите - изчиствах камъчетата.
Продължавам всяка сутрин да си оправям леглото, да сгъвам пижамата, да приби ...

9.
С храната проблеми нямахме. Мъкнехме какво ли не, дори готвехме. Четири апартамента в кооперацията бяхме на дърва, имаше и газови печки с бутилки, дори един газов котлон се намери.
На балкона съхнеше месо. По татковата рецепта приготвихме маса парчета. Нали ви казах – солта изтегляше соковете, по ...

Хлъзгаме се по леда на духовно безхлебие.
Трохите потъват и се стапят в ледохода.
В нас се взира ослепено, тъмно поднебие.
Храним се със смях - шоута по последна мода.
Обличаме маскарадни костюми от историята. ...

Надигам се с мъка от земята, отмествайки със сетни сили отпуснатото тяло от себе си. Всичко ме боли, краката ми треперят, ръцете – също...Поглеждам надолу – тънка струйка кръв се стича от слепоочието на безизразното лице. Това лице, което допреди малко беше надвесено над моето и ме гледаше злобно за ...

Тоня бе преминала като ураган през живота на няколко мъже. Един от потърпевшите бе Мартин. Тя се влюби в него, живя с него няколко месеца, после реши, че не е за нея и го заряза, оставяйки дълбока равна в сърцето му. Естествено веднага се насочи към следващ обект, като вярваше, както винаги, че е на ...

Обичам те, когато си гол!
Когато, уязвим се покажеш
без дрехи, без оръжия и щит.
Щом кошмарите си разкажеш.
Уплашен, хлипащ, неприкрит... ...

Цветя ще цъфнат тази пролет,
ще ги огрява светлина лунна
и дано като пеперуда след полет
на теб да кацна, с теб да бъда.
Аз съм още млад, зелен, ...

Защото знам, че мракът не е вечен...
След него винаги изгрява слънце...
Така и нашите проблеми...
Се заличават...
Щом се съмне... ...

Бяло облаче се нóси
по безкрайното небе,
а във мен валят въпроси...
Има ли къде да спре?
Има ли си бяла къща ...

Обичай ме... горчива и солена,
обичай ме и цветна и красива.
Рисувай ми любов с очите на дете.
Аз бягам от фалшиви хора и търся твоите ръце.
Докосвай ме... Докосването е изкуство, ...

Когато си отчаяна, когато си тъжна,
потърси ме аз ще дойда,
когато за разбиране си невъзможна,
потърси ме аз ще дойда..
Не ти обещавам, че ще променя нещо, ...

Много ли ченето клатиш,
има здраво да си патиш.
Но мълчиш ли кат' дирéк,
твоят делник,ще е лек.

Не смея да си пожелая вече
ни книга, нито пък везмо.
Сама присядам всяка топла вечер
и пиша някому писмо,
което – знам, че няма да изпратя, ...

* * *
Интернет „връзка“.
Сезоните изтичат
по оптиката.
* * * ...

Здравей Мира, пиша ти, за да споделя с някой. Какво стана с нас, не сме се вижда имаме и чували. И така имам връзка с мъж от много години, живеем на семейни начала. Не искам да прозвучи гадно, но приятелят ми е малко интровертен, да не кажа доста. С липса на самочувствие, още от детството си. Не зна ...

Експертите въртят се като дните
на седмицата, всеки ден един,
на чест, ще бъде щателно разпитан
за пушека от снощния комин.
Експертите са млади и приятни, ...

И стигнахме до този момент скъпи мой
Докоснахме и най – дълбоките си рани
И кой от двама ни не ще се брани?
Болка и любов признавам са велики
В емоциите намират се известни прилики ...

малко думи
вледенени
нагнетяват
много мрак
и сърцето ...

Не започвам с "Имало едно време" и не завършвам с "и заживели щастливо". Защо ли? Защото съм обикновено момиче, чиито живот се разливаше по претъпканите ѝ книжни етажерки, които обикаляха стаята, в която прекарвах всеки ден от живота си. Имах една дребна философия за живота:Животът е низ от нелепи и ...

Аз съм едно снежно момиче,
което събужда сърцето си.
Ти не се плаши!
Този сняг ме затрупа,
но намирам пътя. ...

Обичам да гледам към небето.
Най-често нощем, когато е ясно и малките блещукащи слънца се виждат прекрасно с просто око.
Към тях са насочени милиони погледи.
Натам са отправяни хиляди желания, може би и мечти.
Толкова нависоко и надалеч, може би почти към безкрая, се извисяват надеждите ни. ...

Миг всеотдайност
Свидна
Времето нека преде свойта нишка,
като бяла старица, кълбо да навива,
аз ще мина през него, ще си тананикам, ...

Сняг вали. Бавно снежинките се реят в небето и полепват по студената земя. Докосват се до клонките на дръвчетата, но не се разтапят, не за друго, а просто защото те са толкова изстинали, както изстиват чувствата на хората. И започва буря, виелица, излизаш навън и нищо не се вижда. Толкова силно вали ...

Обърни се, човече. Аз съм, старата ябълка над чешмата. Ще погаля с пръсти челото ти.Тук, почти на дланта ми, плодът е узрял. Виж го - сочен и свеж, зачервен от смущение. Ще ти проговори.
Протегни ръка! Човече...не така...Улови мойта клонка внимателно, леко. Тя сама ще се отпусне в ръката ти, моята м ...

Ритъмът на музиката заглушаваше ударите на камшика по тялото. То охкаше, гърчеше се-неумолимо, упорито, настойчиво- и хленчеше за пощада.
Ударите караха тялото на девойката да се огъва, а извивките отмерваха болката от невъзможното бягство.
Историята е кратка като живота. Момичето просто искаше да о ...

на
живота
в
горнилото
любовта ...

за нея
беше по-важно
че я облича
в чувства
и се остави ...

Сънувах те!
Беше близо до мен...
Чувах пулса на сърцето ти,
бях легнала на гърдите ти,
а ти тежко въздишаше, ...

Подадена ръка недей отхвърля!
Хвани я здраво, смело я сграбчи!
Не я оплювай, че макар и мръсна
тя в трудни часове ще те крепи!
На зов за помощ ако привикан си, ...

Очаквам от тишината да ми даде
правилните думи.
Спокойствие да възцарят във мен
горчивините да прокуди.
Смехът им загубил е тежестта си, ...