Какво празнуваме, честваме днес?
Смъртта на загиналите отдавна,
или извоюваната наша свобода,
която купувахме, продавахме
като призрак пред нашите деца? ...
- Можеше да сложиш по-малко грим - каза нервно - и без това всички са те зяпнали.
- Нека зяпат - посегна лениво и взе менюто - цял живот все ме зяпат.
- Дразни ме - той се озърна наежено - сякаш водя мечка. Да си гледат там в чиниите.
Беше едър, с грубовато навъсено лице и мъжете от съседните маси п ...
Сега е много модерно да се говори за турско владичество. Робство нямало. Кириак Стефчовците са се разшетали и изпълняват поръчки отвън - щедро спонсорирани от външни централи със Соросоидални профили. Правят се анализи с цел научни обосновки на новата терминология. Пишат се лъскави томове. За жалост ...
Ти няма да минеш до мен под венчило,
аз няма до теб да се будя щастлив.
Разлюбван до ерес – днес с дяволска сила
за теб оцелявам и още съм жив...
... и още ти пиша любовни сонети ...
Ако някога аз, атеистката, си поръчвам икона
и поискам в дома да я имам на всяка цена,
задължително ще намеря зограф македонец
да изпише Мадоната като нежна и млада жена.
На главата ще искам да бъде с фина шамия; ...
Денят беше много студен. Снегът се сипеше на кристалчета от покрива на сайванта[1], а течението го вкарваше вътре и засипваше бялата брада на дядо Хаджия. Старият турчин се бе подпрял на пармаклъка[2], а погледът му шареше далеч, в синевата над джамията на Султан Селим, в Одрин. На запад се белееше ...
Обичам те бяла във сънища бели -
като забрадка на млада жетварка.
Като вълните на изток запели
под слънцето - юлско и жарко.
Зелена те искам тъй както гората - ...
"Лунно усещане"
или докосване с лебедовите пера на любовта
Произведението е вдъхновено от колажа на Дочка Георгиева - "Лунно усещане"
Тихо се плискат водите,
гонят се в езерен мрак. ...
Когато си млад и се вихрено влюбиш –
морето изглежда едва до колéне!
На душата ти леко е!Високо хвърчиш!
Не даваш от щастието миг да ти вземат!!
Два цвята навсякъде виждаш безумно. ...
Ако съм птица, искам да бъда орел.
Да се рея, там в синевата.
Да посрещам слънцето и новия ден,
от високия връх на скалата.
Утрото там да сънувам нощем със вятъра, ...
Небе, коприна в наранено сиво,
прецизно зимен вятър разкроява.
Луната се снишава срамежливо,
покрива се с коси и занемява.
Звезди развеселено си намигат ...
– Сега стана ли ти ясно защо реагирах така на сватбата? – попита дядо ми, а гласът му издаваше, че е изтощен от вълнение.
Не знаех какво да отговоря. Ако бях направил коментар на чутото, сигурно щях да изтърся някакво евтино клише, от което щеше да ме е срам, затова станах и силно прегърнах стареца. ...
Заигра се вятърът из поляната. Спусна се ниско и разроши тревите. Разлетяха се навред пчели и бръмбари. Скакалец, здраво стиснал стеблото на метлица, се залюля, та чак допря рохката влажна пръст. А една калинка се скри зад листо на секирче и се ослуша. Заваля. Ситно и тихо. Вятърът се стрелна да тър ...
***
- Е, ще си намериш други нисши за подарък на сияйния ми син…Той така или иначе,не оставя на мира, всяка свободна висша и… - Мага не довърши, генерал Налл бе избледнял и сега тя можеше спокойно да вижда сенчестия пейзаж през тънката ципеста мембрана. Висшата се засмя. През нейният вътрешен поглед ...
1. Не бери на сердце опрометчивые обеты и клятвы; не клянись изреченным словом, когда неисполнимы содержания. Мир повеления стонет: нет долгов, нет ростовщиков, нет должников, нет алчущих мзды. Мировое управление денег падёт – дело мгновенное. Обнуление всех возмещений – всеобщее ожидание. Сами по с ...
Плачеха, плачеха та се късаха. Едно тъничко девойче се бе вкопчило в баща си и тропаше с крак „Не си я давам, не си я даваам, тате... не си я давам!“ - пищеше то. Скърбящите съвсем спряха да се сдържат и стоновете им почти заглушиха звука от пръстта, която затропа по спуснатия ковчег. Изредиха се вс ...
Книгите се носеха из въздуха застоял
в помещението.
надникнах през огледалото на множеството паралелни светове...
разлях се в десетки мои варианти
които ме чакаха ...