Мислено с теб сме на морския бряг,
вперили поглед в безкрая.
Брули ни вятър, прехвърча и сняг,
двама ще срещнем Джулая.
,,Сбогом на рюни* дъждовен кажи, ...

Аз знам, че те боли, но спри!
животът продължава..
Подишай малко и върви,
живей го както подобава!
Един за друг не сме били, ...

Анна Татанджело - Любов от пръв поглед
-----------------------------------------------------------------------------
Autori: Federica Camba (Federica Fratoni) & Massimo Greco
---------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Федерика Камба (Федерика Фрат ...

Sanremo 2006
------------------------------------------------------
Анна Татанджело - Да си жена
Санремо 2006
--------------------------------------------------------------------------- ...

Нахрани минутите ми с вяра.
Облечи и нощите в сатен.
Нарисувай с поглед непоквáрен
първия покълнал изгрев в мен.
Разпилей на весели искрици ...

Красиво е днес Отвъд.
Там Живите се обичат.
По Тях пропълзява плът,
но с глътка любов я свличат.
А тук е убийствен студ. ...

Вървя и спъвам се в небето.
Морето ми в краката спи.
Намирам в себе си детето.
Детето знае – пътят предстои.
Човешките следи все водят към Итака. ...

1.
Денят се стопи неусетно, като топка сняг, събран в топлината на нечия шепа – ако да беше вече лято, светлината му се топеше бавно, много бавно. Тъмнината нетърпеливо се спусна щом слънцето едва се прикри зад върховете на хълмовете и сенките веднага покриха дворове и покриви.
Окъснели стопани все ...

PR
Пълнежът на бездната
между нищоправене
и празнословие.

Тази година се оказа тройно критична за Кралството на приказките: тримата братя продадоха златната ябълка на триглавата ламя, на Червената шапчица ѝ закъсняваше от вълка, а Хензел и Гретел се оказаха братя. Направо да полудееш!
Така мислеше и началникът на Приказната полициа – Котаракът с чизми, кой ...

Залесяването
Не беше лош човек Ганчо Любовчията. Кротък и добродушен; той нито по кръчми ходеше, нито цигари пушеше. Работеше като вол; беше утроил земите на баща си, а спечелените пари умееше да пести. Живееше в голяма къща на центъра на селото, в чийто двор бяха запрени много стопански машини, а в ...

На геният, да бъде непризнат
от времето си, тъй е отредено.
Понесъл неизбежната си тленност,
да броди в самота, и студ, и глад.
Незримото, в първичния му цвят, ...

Седнал съм в края на бара. Помещението е шумно, горещо и задушно. Като подземие е – таванът е надвиснал ниско отгоре, малките прозорци по стените са боядисани в червено, и не пропускат и лъч светлина от уличните лампи отвън. Външната врата се отваря често и климатикът не смогва да охлади помещението ...

на БОГ словата
затова са – да не ни
зло сгромоляса

Биологията също е изкуство,
освен, че е отколешна наука.
Проучва тя творение изкусно –
природата ни дивна, прословута.
Нали красиви лебеди, делфини ...

Творци във сайта има най-различни –
/както са различни рибите/
има едри, дребни, "цаца" и нетипични
и без да търсите ще видите!
Най-могъщи – китовете и акулите ...

Утрото се къпе росно
в сноп от слънчеви лъчи.
Радост мигом ме докосва –
идваш срещу мене ти...
Втурваш се и засияла, ...

Летя в безкрайното небе,
сякаш някой нежно за ръка ме води.
Не виждам никакво лице,
но усещам как във спомени се ровя.
Над мен се разпери сякаш птица, ...

Когато предизвикаш мълчанието на някого само може да предполагаш какво се завихря в главата му. Истината на премълчаното е катализатор в по-нататъшните взаимоотношения. Макар неизказани, думите кънтят... Не можеш да бъдеш сигурен какво е премълчано. Зад него се крие болка, неразбиране, огромно разоч ...

На Морад Лекин
Когато без нищо остана,
тогава свободен съм аз
и няма вина и забрана,
изпадам в духовен екстаз. ...

Вместо празник болка и тъга.
Днес те няма и ни липсваш.
Без теб е пусто в нашите сърца.
Минаха години, но пак боли.
Не ще забравим те. ...

Виж залезът деня придърпа
и сведе мигли вечерта,
завита в тъмната си кърпа...
Мирише на липи нощта.
Чуй диша къщата, заспива, ...

Умореното утро пак ме събуди
с лъчите на майка, а външния шум
като глас на баща в ухото шептеше,
ала блян са били те във детския ум.
Отново денят ме побутва полека ...

Сега молим вечерите да спрат
и да продължават безконечно,
с тишината гласна всеки път –
в момента времето да е вечно,
а някога, ...

Старият некропол се намира на няколко километра от Крабово, по склона на планината Пропел. Още отдалеч може да се усети тягостното излъчване на мястото - там винаги е с няколко нюанса по-мрачно, а дървета и храстите са по-нарядко и изглеждат болнави. Почти никой от селото и околността не се осмелява ...

Ръце простира вечерта
и драсва сънена черта.
И свършва лятото за нас
в един любим вечерен час.
Вълните тихичко шептят... ...

К огато залеза целува пак морето
О бичам да се рея в синева.
П луват и мечтите там където
Н адеждата оставя в мен следа.
Е динствена и чакана, мечтана ...

Една пролетна утрин дядо поп, докато отивал към църквата за ежедневните си задължения, срещнал Хитър Петър.
- О-о-о, дядо попе, здравей! Как си?
- Здрасти, Петре! Добре съм, добре! А ти как си?
- Е, щом сме на крака, бива ли да се оплакваме? - отвърнал сиромахът.
- Какво ново – вехто, Петре? – запри ...

Какво човек е без душата,
какво е раждането без плача?
Какво е мъка без сълзата,
какво смъртта е без тъга?
Какво е пролет без цветята, ...

Поредната безсънна нощ ти дадох
каприз ли бе, прищявка или навик
но в твоите обятия е сладко
в целувките ти мъжки се удавих.
Ще дойда утре вечерта неканена, ...

Какво те разплака, Небе?
От месец чакам сълзите да спреш!
Така и не стана, Небе!
Разплака и мойто сърце!
Какво изгуби, Небе? ...

Лято е! - Всичко е в синьо!
Морето! Небето! Мечтите ни!
А бутилка със ледено вино
омайва с наслада Душите ни!
Колко... красива си лятото ...

Горчи, когато ме целуваш
и пари ме, когато ме докосваш..
А някога за теб жадувах,
с усмивка да ме омагьосаш..
Очаквах да те видя тайно, ...

Силата е скрита
в еднакво спокойната ръка,
която без да трепне,
може да погали
или зашлеви.

Дочуто от съседната маса (Пазители на реда)
Както обикновено през почивните си дни не можех да си откажа студена биричка в приятна атмосфера и да слушам забавните коментари на съкварталците. Беше истинско забавление да слушам техните обсъждания на новини от последната седмица.
Един четеше на висок г ...

В същото време Николина имаше гостенка.
Тя научи новината рано сутринта. Обадиха ѝ се от болницата. Изтича почти по чехли, незагърната, не знаеше, че е станало толкова хладно. Не беше дъжда това, което мокреше лицето ѝ.
Наблюдаващият лекар обясни подробно. Позволи ѝ да надникне в интензивното. Изско ...

Кой съм аз?
Кой си ти?
Защо съдбата ни събра?
Какво ще ни каже тя, съдбата
поредна игра с мистериозни ...

Сълзите по лицето ми облизва,
вълчицата в безсънна, бяла нощ.
И перли по стрехата ми нанизва,
бездомен дъжд. Сред нищета - разкош.
В долапите мухлясва тихо хляба ...

И пътуваме, бавно пътуваме.
Подир влака се бият вълнѝ.
И сънуваме, сляпо сънуваме.
Кой къде без крила ще лети?
Коловозите пеят намръщени, ...