Той идваше със свойта сила мощна ,
със нищо неможещ да се спре,
страх вселяваше във всички ,
и рушеше със свойте ветрове .
Ветрове бясни като зверове, ...

Любовен път, килим от рози,
и песен нежна в две сърца,
свързани в мажор от този,
дето е създател на света.
Любовен път, целувката на фея, ...

Родих се както всеки в подножието на планина
и питах мама как се тя нарича,
а тя ми рече: „Житейска съдбина“
- Оу, а какво е това дет в високото наднича ?
- Това е сине върхът „Долина“, ...

Задъхвам се от ярост. С две ръце се моля
дано не срещна скоро този долен тип!
Защото, казвам ви в очи - ще го заколя!...
И Господ Бог не може после ми прости!...
Отвътре чак до лудост ме докарва!...Ето - ...

ПАНАИР
Излизам аз на площадчето, дето е големият сух фонтан – символ на живота днес, и гледам – опъват шатра. Ама бая голяма. От едната страна открита – явно за представление. Може клоуни да играят, може кметът реч да държи, може... Абе, в Бяла Слатина всичко може. Но да не се хваля – подобно всичко ...

Посрещам те на пътната врата,
усмихваш се красива, пременена!
Познах те, ти си есента,
не стой на прага, влез, че е студено!
Направих билков чай, ела, седни, ...

Сърце ли бе, като сърце,
да седне, да се изповяда,
а то – запретнало ръце –
крилатото, строи ограда.
Ни права е, ни плътна. ...

Мразя те.
Би ли си спомнила честно
някой тъй искрено
да те е мразил.
Всички измами ...

-Дядо, а какво е станало с Гюла и дъщеря й Биляна? Тя нали също е била дете на Демир Бозан?
Очите на двете внучета проблясваха на рехавата лунна светлина, проникваща през отворения прозорец. Дядо Добри позаглади наболата си брада и замислено започна да разказва:
„Приказката, която ще ви разкажа, се ...

Огън ли разпалиш, месец ли изгрее,
или нощ се съмне, утро ли пропее,
пламъче надежда топло ме погали.
Устните си свеждам вече ожадняли .
Като извор чисти - бисерчета бели - ...

Не заспивай, недей, мили мой!
Виж морето как къпе звездите,
лунен лъч ми подава ръка,
а прибоят ме мами с вълните.
Потанцувай със мен, мили мой. ...

х х х
По улицата върви чадър -– голяааам чадър. С две малки крачета, обути в розови сандалки. Хм, откога чадърите имат крачета?!
х х х
– Тати, кой кучи адиото?
– Чичко шофьор е включил радиото. ...

Блъскаме се един в друг. Автобусът е препълнен. Задушно е вътре. Беше топло, после изведнъж застудя, стана съвсем хладно, враждебно. И този вятър – той носи нещо в себе си и със себе си, нахлува в теб и раздухва старите въглени на зимата, които не топлят, напротив, разпадат се. И става мъгливо, сиво ...

посветено...
Небето тегли те, не иска да те пусне.
Животът ти е само шепа пясък.
Все още търси земното си място,
като молитвата в напуканите устни. ...

Вървях си кротко аз през деня,
но не щеш ли ненадейно плисна дъжда.
Скрих се бързо под близка стреха
и се замислих за разни неща.
Но близо до мен едно малко хлапе ...

ИСКАМ ДА ВИ КАЖА НЕЩО!
/въведение към стихосбирката ми/
Искам да Ви кажа нещо,
но няма да го кажа аз.
Който може да чете, ...

Ограничен е слухът ми,
но душата чува.
Намалено е зрението ми,
но душата вижда.
Издъхващ е усета ми, ...

Не ме целувай. Даже не прегръщай!
Ще се обичаме и без да се докосваме.
Тя, любовта обикаляла по къщите,
и който ѝ отвори - омагьосан е...
Ще бъдем две очакващи душѝ, ...

Цял живот мечтаеш да си умен.
Видиш ли, значело това да бъдеш жив...
мъдрост имаш, разум - чуден
за живота ти щастлив, но див.
Заслужава ли си тъй обаче ...

Тече през нас неумолимо времето
с праволинейната си несломимост.
Оттатък белотата ни е неизбежна.
А адът се спотайва тук в главите ни.
Пропадаме в далечините помежду си. ...

По дървения мост на Тунджа*
върви едно дете.
Нарамило торбичка с книги
в училище да учи А,Бе,Ве.
В сърцето му шуми гората, ...

В малкото селце живота беше тих и спокоен. Намираше се близо до града и в почивните дни се оживяваше. Идваха си хора, които имаха имоти, работеха по тях и помагаха на възрастните си родители. Чистият въздух и красивите поляни около селото не бяха достатъчни да задържат младите. Те имаха нужда от пре ...

Holy father, did you forsaken all of us?
Do you protect us like you used to be?
Did all your punishments are passed,
or more sins are there for us to see?
Will all your saints and angels be our shield, ...

А бе, я вървете на майната си,
дето нещо все ви накуцвам.
Щом не съм ви по мяра, трайте си!
Насила никому не се случвам!
Цял живот ми се дават уроци, ...

Безмесечинна
нощ и звездопищна, и
любвеогнищна!...

Бавно умирам ...
Сълза след сълза,
дали тъгата отмива
от моята душа,
или тъгата като демон дълбай ...

Live - Nesebar 1st of September 2018

Така да му отива мрачен лик!...
С вида си всяка чужда радост ще убие.
Не му понася нечий весел вик...
Да има как, смеха навеки ще изтрие!...
Щастливи хора няма по света – ...

Животът е като сладкиш – сладък до блудкавост и пълнен с калории – знаеш, че трябва само да вкусиш няколко хапки и да спреш, но не можеш. И преяждаш, преяждаш… до припадък. Не искаш никога да свършва, а само да лапаш, докато ти нагорчи.
За пореден път се прибирах тотално разбита. Имах ли сили за още ...

Лоренцо Джованоти - Всичката любов, която имам
----------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Lorenzo Cherubini (Jovanotti), Michele Canova Iorfida & Riccardo Onori
------------------------------------------------------------------------------------- ...

Избухва пламък свещен
от кладата в твоите зеници!
И две отронени звездици
полетяха като птици,
за да докоснат теб и мен.

Още по пладне кръчмата гъмжеше от хора. Закърнели пияници, морни фермери и хитри търговци - всички седяха рамо до рамо и мълчаха. Кръчмата бе дом на празника, пивото и танците, но сега всички бяха навъсени и замислени. Само възрастният Дядо Иван се бе изправил над съселяните си. Косата и брадата му ...

Ще бъда слънчев лъч
в душата ти притихнал
и ще запазя все така
непокорния си дух.
Тупти в сърцето ми ...

С две баби седим си пред блока
и говорим си тъжно, ний за живота.
Едната, леко с тъга във очите,
разказва ми история, пронизваща в гърдите.
Синът и заминал далеч по чужбина. ...

пеят щурци и
септември затваря на
лятото чара

...когато пиша ти писмо,
сълза хартията ми мокри...!
Тъй плаче, като из ведро,
през буря старият ми покрив!
Нанизано като везмо – ...

необичане
излъчват на мнозина
днес очите и
при все че не обичат
пърхат за обичане