Че заглеждала съседа?
Хайде холан, не е грях!
Колко иска да го гледа!
Туй го вече надживях!
Мина времето, когато ...

Сред меките лъчи на топла есен
потърсих те, дали не си дошла?
Дали не чуваш тая дивна песен,
на славеи предчувстващи студа?
Ако те няма, няма злато в есен, ...

Die and walk among the mighty horror,
lead to astray that unholy terror.
Spread the word through serpent tongue,
release and free this twisted world.
Baptize yourself in flesh and blood, ...

Събуди демон в мен, който жадува за промяна…
Събуди демон в мен, който търси свободата си…
Кажи ми, любов моя, как отново да се смиря…!
Сега съм бунтар, който не може да търпи,
сега се лутам и търся изход от къпана, ...

Де е, майко, твоето чедо?
Що го жалиш, какво от това?
Ти си имаш много люди,
че заминали българи един или два.
Недей да ги жалиш, нека отиват! ...

В една пробита лодка на брега,
останала без спомен за вълничка,
с олющена от времето боя,
опитвам да заспя далеч от всички.
Но близо е морето. Не мълчи ...

Не умеех думи безчет да редя,
не воювах на фронтове, с медии.
Със цветята редом във мойта леха,
аз чудесно отглеждах поети!
На картините с цветни гоблени ...

Ние с тебе не сме се обичали,
не сме сe поглеждали,
не сме се и срещали,
не сме се целували
и не сме се докосвали... ...

Не сме от този свят,
забрави ли?!
Щом танцът на живота свърши,
ще сме Едно със Него!...
Той тука прати Ни, Едно!... ...

Не вярвай на чуждите хора,
отровата тяхна не пий!
Те нямат почивка, умора...
От мъка и ярост не вий!
Не вярвай на техните думи, ...

Те, моите приятели, са стиховете...
С прегръдка все ме теглят към звездите!
И толкова са смели и открити,
че плуват като златни рибки в дните ми.
Понякога в тях кротко отлежава ...

(На дъщеря ми)
Красиво приказно ухание
на цвете нежно с деликатен аромат.
Ти, мое скъпоценно обещание -
безценен, неизмерен дар на благодат. ...

Глава 18
Пътувахме към базата, като Виктория преди това се обади за да ги предупреди да събират багажите, след това се возеше мълчаливо, замислена и загледана през прозореца. Слънцето скоро спря да пече, затиснато зад облаците. Виктория държеше прозореца си отворен и оставаше вятърът да я духа по ли ...

Късно вечерта заваля силен, проливен, летен дъжд, докато небето се раздираше от светкавици. Смъртоносни, бялозлатни, пращящи, те разсичаха облаците, потръпваха във въздуха и го насищаха с озон, с ухание на буря. Гръмотевиците пък, сякаш обидени от величието им, се надпреварваха коя да звучи по-запла ...

Безмълвието паякът наниза,
на паяжина и обви душата.
И любовта ни кърпена е риза.
Издигаме стени от тишината.
И само делникът със нас говори, ...

Йоан 8:7
"Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея."
Познавам те от скоро, моя героиньо.
Роди се, тъй крехка, из моя ум смутен.
Но и аз за теб родих се – моля те, помни го! ...

italiana
---------------------------------------------------------------------------------
Джана Нанини & Едоардо Бенато - Едно италианско лято
----------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Edoardo Bennato, Gianna Nannini, Giorgio Moroder & Tom Whit ...

Фактът смисъл няма.
Притежава резултат.
Ту комедия, ту драма,
управлява този свят.
Тя любов е, и не е. ...

Festivalbar 1999
-------------------------------------------------------------------------------------------
Лоренцо Джованоти - Пъпът на света
Фестивалбар 1999
------------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Надежди….
Прегръщат се надеждите с надежди
и изгревите трепетно шептят,
една пътека някъде отвежда,
по нея мигове от чакане горят. ...

Това пътуване беше приключение,
И бе изпълнено със много забавление.
За жалост вече идва и мига,
Когато с вас семейство трябва да се разделя.
Винаги ще помним този миг, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
В известна психоклиника, където
се стичаше хайлайфът, щото шик
твърдяха че е, вън пред кабинета
на доктор Иванов – аналитик – ...

Усмири се накрая, сърце!
Не събирай небесни трошици!
Не протягай напразно ръце
подир сенки на литнали птици!
Не търси споделена вина! ...

Дали е отишла вече в училище? Не мога да се курдисам на вратата и да чакам. Защо да не мога? Е, не няма да чакам. По добре ще е да я заговоря в междучасието. А не. Няма. Най добре е да я чакам след училище. Така ще я придружа до тях. В края на краищата живеем наблизо все пак.
Момчето беше неспокойно ...

Някъде към януари,
един младеж гледаше небето,
не виждаше летящи екземпляри
и нещо му свиваше сърцето:
Пусто е там горе – ...

Лунна нощ е, и градът...
заслушан е в концерта на щурците,
Милиони хора вече спят,
отдавна са заключени вратите.
И само малка светлинка ...

Festivalbar 2005
-------------------------------------------------------------------------------------------
Нек - Позволи ми да бъда
Фестивалбар 2005
------------------------------------------------------------------------------------------------- ...

(На Баща ми)
Липсват ми твоите пъстри очи,
Които понякога ме гледаха сурово!
Липсва ми да правя пак детски бели
И да ме прегръщаш след караница строга.. ...

Разпокъсани са мислите ти. Опознават пространството като дълги тънки линии, разкрасяват го със своята енергия. Разсъжденията ти обхождат перфектното определение, пускат го в шумящия свят. Едни го чуват, а други разбират. Доколко си сигурна, че казаното от теб е по силите на непознатия? Доколко си ув ...

Всички планове се променят
Когато ти се случи
Изумих се, когато я видях да стои насред кабинета ми.
На времето бяхме съученички и в известен смисъл се разбирахме, може би защото бяхме като двата полюса на батерия – пълна противоположност. Аз бях самата прилежност, а от нея цялото училище беше пропищ ...

Утро мое, хладно, чисто,
в пролет бяла подранило.
С полъх тих, с небето бистро
в мен надежда нова раждаш.
Утро мое, волно, леко, ...

Пазарджик - древност
съвременна, чувственост,
блян и напевност!...
Той Бесапара
и БИБЛИЯ БЕСИКА ...

Нек - Поне този път
--------------------------------------------------
Autori: Daniele Ronda & Antonello De Sanctis
----------------------------------------------------------
Автори: Даниеле Ронда & Антонело Де Санктис ...

Вчера го срещнах с жена му.
Хубава дама!... Блазя му!...
Грация!...Истинска фея!..
Той пък подтичва след нея...
Казват ми общи познати: ...

03,30 – 04,00 часа.
Като че седях върху нажежен тиган. Скачам и замирам в мимолетно напрежение... Как? Кога? Кой? Защо?
После слизам на земята. Здравчев стои на прага, докторът е застинал полуизправен, Ина гледа неразбиращо...
Зад Здравчев виждам стажанта...
- Къде... – и не мога да продължа. Как да ...

What if we turn into a speck of dust?
What if we live beneath the trust?
What if we doing the same mistakes?
What if we hurt each other no matter what it takes?
What if the afterlife just don't exist? ...