Сега ще ги захвърля тези листи.
На две ще счупя химикалката.
Туй, що не изживях съм го написал.
Аз спомени горя без жал...
А после ще поръся сол в душата си. ...

Сама ще съм добре! Върви нататък
ключалката на моето сърце разбита
ще прибера в джоба си, но жалко е
че в мислите ми болката прелива...
Омръзна ми от делниците скучни, ...

Eternal darkness is what i've become,
it makes me drift through nothingness of time.
I'm looking for the place i called my home -
an endless lifetime spent to search the sign.
An empty wanderer without a shell ...

Ти знаеш ли какво е любовта?
Нали все казват, че не си отива...
Възможно е да бъде и така,
ала лицата си мени със сигурност.
И струва ми се често че грешим ...

И ето - есен пак рисува
природата в бакърен цвят,
а първите ята пътуват
към друг - далечен, топъл свят...
Дърветата с премени нови - ...

Има много неизпито небе.
Бели утрини, от радост разплакани.
Нощи приказни, с цвят на кафе.
Чувства, дето с години са чакани.
Има топли усмивки – горят. ...

Я СОШЛА С УМА
Я сошла с ума, я сошла с ума
Мне нужна она, мне нужна она
Я сошла с ума, я сошла с ума
Мне нужна она, мне нужна она ...

Старицата реших да заговоря,
онази, дето все стои сама,
лицето и́ пропито от неволи –
с душа, смирена и добра!
-Кажи ми, бабо, как минават дните, ...

Гласът ти при колата ме настига -
усмихната ми махаш от балкона.
И щом към тебе погледа си вдигам,
две думички устата ти отронва.
Не, нищо важно - просто си решила ...

Търпението изисква грижа, защото, ако го занемариш, лесно се трансформира в апатия, или в завист. А оттам - до омразата, разликата е само една стъпка гняв...
16.09.2018
Ако обръщаш внимание само на постигането на перфектната форма, така ще прогониш съдържанието, което се надяваш, да я изпълни...
16. ...

Пролетта дойде. Долината оживя под звуците на птичи песни, съпроводени от весел смях и почти денонощни празненства. Околните хълмове се превърнаха от гигантски купчини сметанов сладолед в развълнувано море във всички цветове на дъгата.
Целият месец март бе безкраен, нестихващ купон. Непрестанно полу ...

Във очакване живота ни премина,
все си чакаме да сме щастливи,
в понеделник си мечтаем за неделя,
но ето на и таз година мина...
И когато е студено, търсим лято, ...

Вятърът шепне в стъклата
навън е буря
музика в мен лудува
а пищи тишината
Тъпан води кръвта ми ...

Не съм жена, понеже теб те няма.
Защото ти не си до мен сега.
Защото за любов са нужни двама
И цялата им обич на света.
И днес съм само някаква измама ...

Ех, какво е да си независим –
твоето от тебе да зависи?
Щом си независим – не си хрисим
и крилата не държиш ги свити.
Независим си… и незавит си… ...

Хитър Петър, когато бил малко момче, се хванал за чирак при един терзия. Там чиракувал и племенникът на майстора - Стоянчо, който бил доста глуповат и мързелив. Сутрин трябвало да се донесе вода, да се измете шивачницата, да се запали кюмбето през зимата, да се подредят топовете плат. Двамата чираци ...

Откакто дядото на моите деди
Суталк-тракиец, шампиона олимпийски
на щит намазан със масло изправи се
и никой не успя да го събори
душата ми засели се във теб! ...

Загубих усмивката от своето лице,
ти пък открадна моето сърце.
Не попита и в ума ми се настани,
по този начин неволно ме нарани.
Всеки някога е бил наранен, ...

Спечелих щастие
и почнах да купувам
коси, от вятър напорист
очи изпъстрени
с искри, които все лудуват ...

Тук се връщам след много години.
Пари болката. В ляво. От спомени.
Вместо китното дворче – пустиня.
Като мъртви ръце – сухи клони
за прегръдка протягат се. Молят. ...

Забравихме си чашите на масата.
Бутилка, полупразна. Пепелник,
препълнен с връх от нервни фасове
и няколко салфетки със сълзи.
Последен ще остане този пламък – ...

Когато завърших медицинският институт ме разпределиха в този малък общински център. Няколкото селца, които пренадлежаха към територията му бяха почти обезлюдени. Шепа хора бяха останали в тях. Най си харесах село Здравченце. Не го търсете на картата. Може и да го намерите след време стига да направя ...

Върнах се откъдето тръгнах,
вървях, вървях,
стигнах до никъде,
не вървях,
не съм те търсила, ...

За теб аз бях готов на всичко.
И душата си на Дявола да дам.
Не ме прие до теб, но нищо...
Аз свикнал съм да бъда сам!
Ще мине време, ти ще осъзнаеш, ...

Есента ни пристигна с танцова стъпка,
но преди да започне да рони сълзи,
млад Амур я прониза и тя се зафръцка,
`щото чувстваше огън във своите гърди.
А брезичка „Кудрявка” затрепка със листи. ...

Защо в „Прощалната неделя”
и ти целуна ми ръка?
Едно „прости” ли ни разделя?
Прощавам ти! – ли да река?
За нощите, морето, плажа, ...

И ти не можеш, не можеш
да ме изчетеш докрай.
Не защото не знаеш
колко пломбирани
зъба имам, а защото… ...

1989-та! Берлинската стена пада! Двата свята, изток и запад, социализъм и капитализъм се сливат! Кой, как свали стената? Как дойде началото? Какво различаваше двата свята? Задавам си тия въпроси, защото тръгна дискусия за живота. Дали е бил по-хубав преди, или след падането на стената? И преди съм м ...

– Ох, как боли направо ме изгаря,
ако си пипна стомаха сигурно ще се опаря.
Там усещам тежест, сякаш тегля вол по пътека неравна
и имам чувството, че е неизличимо – душевна травма.
– Приятелю, кажи какво те тревожи, ...

НА ТЪПАКА
Един глупак ме посъветва,
да се пръждосъм във света,
затуй, че в нашата страна проклета,
не виждам нийде Светлина! ...

Светла се събуди рано. Навън още беше тъмно. Отвори прозореца на спалнята и усети хладния септемврийски въздух. Отиде в детската стая. Седна на леглото на седемгодишния си син Николай. Погали спящото дете по главата и каза:
- Ники, хайде мамо, време е за ставане!
Детето отвори очи, обърна се на друг ...

Казват, че създадени сме, за да сме щастливи,
но илюзия е щастието щом душата ни е прикована в затвор.
Затвора е нашето земно тяло и се руши ден след ден, след ден ...
Някой си докарва щастие като взима дрога,
други пият алкохол – ...

Заключи се в мен тъгата,
ограби целия ми свят,
сива е дори дъгата,
в нюанси, но без цвят.
Посока неясна, липсват следите, ...

Някой живее в сърцето ми.
И ми прошепва : "Обичай!"
После бродира небето ми
със благодарности птичи.
Не ме измъчват съмнения. ...

Понякога не ти ли се иска целият свят да спре,
докато се почувстваш отново добре?
Понякога не ти ли се иска,
да се заключиш в стаята си и да плачеш,
докато вътре в теб не остане нищо? ...

Мълча.
Безсловесна съм.
Леко блесват понякога
само перата ми.
И в това отчаяние ...