На границата съм
да открия мисията, за която съм призвана.
Само една крачка ме дели от нея,
само една стъпка, само едно протягане на ръка,
само една въздишка, само един поглед. ...
Раждаме се винаги с надежда
този свят във нас да се оглежда.
Този свят и той във нас да бъде,
утрото ни в него да пребъде.
Стъпката следа да ни оставя ...
Колко е хубаво, когато вън вали,
очите си затваряш и се вслушваш във молби..
Молбите на цветчетата за още една капка,
молбите на зелените треви и на дръвчетата,
молбите на всичко живо на земята, ...
Такава лудетина е моят УМ...
Тихо в ъгъла не обича да стои.
Работи безспирно, тихо или с шум
и планове зад гърба ми често крои.
Понякога е възхитителен жребец – ...
Елитно изглеждащ господин върви по улицата и се откроява. Не заради цвета на костюма – той е по-скоро черен, доколкото може така да се каже за тъмносивото в мъглявото време на началото на пролетта, когато клоните на дърветата са още черни, небето е ниско и влагата е подгизнала цветовете. Не и заради ...
Час пик. БМВ-то пълзеше от задръстване в задръстване. Владко възбудено разказваше от задната седалка как днес ги карали да вземат по една дъска и да се пуснат от единия до другия край на басейна. Радо му хвърляше поглед в огледалото и му се усмихваше.
- Татко, мама каза да минеш да й платиш курса по ...
Поете, ще се взра в душата ти ранена, ще те обърна пак към мисъл съкровена.
Четиристотин петдесет и девет години, седем месеца и деветнадесет дни ни делят от деня, когато меланхоличният ми ежевечерен кошмар беше най-безпардонно прекъснат от моята сладка леля Ели. Онзи вой на койот накара крехките ст ...
Докосването ти не бе необходимо,
исках нещо по-трудно заличимо.
Открих и взех го без да те допирам,
без телата ни да консумирам.
През теб част от себе си намерих. ...
Жената храм за мъжката душа е!
Обичана, отричана, желана!
Във нощите любовница мечтана,
тя като цвят през пролетта ухае!
Пред нея падали са на колене, ...
"Зузана" – прошепна Павел сам на себе си и облиза устните си, като че ли предусещаше какво ще му се случи по-късно вечерта. Но всъщност го правеше по навик. Жената с която трябваше да се срещне, много ясно му беше писала на месенджера : "But no seks" ( но без секс), и той не таеше големи надежди да ...
– 1 –
В покрайнините на едно предбалканско село се шири Деветашкото плато, на дъното на което, необезпокоявана от никой, си тече река Осъм, а от двете ѝ страни – стръмен скалист бряг. Нарича се яр. И на едно място ярът поема и рязко се завърта почти на 90 градуса от реката, а тя продължава да си теч ...
Ръцете му се бяха сковали от студ.
- Студено ли ти е? – го попитах
- Не, не ми е студено. – отвърна, разкривайки бялата си усмивка – Просто съм гладен като вълк. Не ти ли остана още един сандвич?
Продължение 2-ра част
- Защо се смееш? – попита ме мъжът, а на мен за малко да ми излязат и сълзи. ...