~~ Клоунът винаги е тъжен ~~
Няма билети за представлението вече. Завесите - спуснати. Акробатите -и те се прибраха. Циркът затвори.
Клоунът уморен е от хорският смях. Оставете го да си почива...
Няма сили за усмивки, сълзи'. Дори и да не са на сила.
Истински бяха, той се раздаде. И предишният път с ...

Облаци пълзяха в небето като колебаещи се да докоснат брега вълни. Движеха се като живи, на талази, сливащи и разделящи се като миговете в живота.
Приливите на дъжда, спрял преди малко, се оттичаха заедно с отиващата си нощ по стените на домът на имението Старфийлд - мълчалив и навъсен посрещна сиви ...

Сама – като вълчица, и без глутница се справям.
Щом паднах ме оставиха – ненужна и ранена.
Но оцелях, по женски, и всеки ден успявам –
с инстинкт, кураж и сила – аз съм непобедена!

По „Неотразимите“
от Саломе
От люспите си озарени,
неотразими риби неми
бълбукат в стъклени блата... ...

При среща, с две думи от мен изтървани,
мечтите пред теб си разкрих...
Надежда и вяра във тях са събрани –
от обич ти стих посветих!
Но ето че случи се нещо, което ...

Библията на неверниците започва с: „В началото бе суеверието…“ . За съжаление не мога да ви кажа как завършва, защото края ѝ още не е написан. Аз съм неверник. Или поне мисля, че съм такъв и няма кой да ме обори. Не атеист, защото атеистът също вярва. Вярва, че няма бог. Аз не вярвам.
Дали това е пр ...

Киара Галиацо - Две дихания
--------------------------------------------------
Autori: Eros Ramazzotti, Luca Chiaravalli & Saverio Grandi
---------------------------------------------------------------------------
Автори: Ерос Рамацоти, Лука Киаравали & Саверио Гранди ...

Шепа живот, само шепа живот ми остана.
Скучен и лош, скучен и лош, лош и скучен...
Но не го пускам и стискам юмрук като камък.
Впрочем от камъка има много какво да научиш.
Как да мълчиш, а да знаеш красива история, ...

Липсваш ми, несбъдната мечта,
липсваш ми, среднощна искра.
Ден и нощ в нощната прохлада,
чакам те с изстрадала душа.
Но ти замина, рееш се в чужбина, ...

"Лют пипер" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

като два остри камъка се срещаме
а върху нас
реката вечност твърде кратко
изглаждала е ръбовете ни
от други срещи ...

Защото Бог ме надари с възможността
да дишам въздух, вдъхновен от вековете,
на Вдъхновението ми поникнаха крила,
за да летя над хълмовете с ветровете...
Окъпан в слънчевия дъжд през Май, ...

Навъзват се дните, като бримки на плетка.
Плетем си. Всеки своя жилетка.
Украсяваме с различни плетки
и ... идва момент, да я завършим.
Да затегнем конеца и да свършим. ...

Усойна пещера, човешки кости...
На входа – прашен череп всява смут.
Тук само мъртвите са скъпи гости.
Не би посмял да дойде даже луд.
Наоколо – дървета обгорени ...

Там, където живее сърцето..
Градът, където съм родена е най-странното и колоритно място на света...И не само заради природата, която не е повторена от Господ никъде на тази земя. Заради невероятните трансформации на сезоните...Заради аромата на мокра червена пръст...Заради специфичния вкус на онази ...

Под ябълката стояло едно малко момиче, с бяла копринена риза облечено. Зуницата му — жива жълта змия с черни точки на гърба. На раменете му-малки сребърни крила, босо.
Ангел Каралийчев "Крали Марко суче самодивско мляко"
Преди да дойде вечерта,
хълмистата земя притихва
като уплашена кошута. ...

Дъждът ги събра – бели гълъби
под тихия купол на храма.
Отронени, влюбени жълъди,
прегърнати в нежната гама.
Падна нощ на едри сиви капки, ...

Щеше да бъде пролетно
новото ми стихотворение.
Пърхат пчели в божура,
пурпурно обновление.
Роклята ми прозирна, ...

Самоедът опъна здраво каишката. Бе надушил нещо интересно в тревата и опитваше да се добере до него. Явно нямаше никакво намерение да се съобразява с виковете на стопанката си, която правеше отчаяни опити да го удържи. Кучето спря да дърпа за момент и размаха опашка, докато побутваше с нос една праз ...

Отключена оставих си душата.
Твърде висока оказа се цената.
Вече ми не стигат сили,
да се боря със съдбата.
Нещо ме пристяга, плаче ми душата. ...

На старите момчета
Беше време там, във младостта.
Бродехме по стръмните пътеки
на Огражден и Пирин планина.
Бе дългът призвание за всеки! ...

20,30 – 21,30 часа
През това време е пристигнал и Каменов. Тъкмо навреме. Изпращам го в апартамента на убитата. Там трябва да е празно – трупът е закаран за аутопсия, вратата е запечатана, отпред са се сетили да оставят полицай…
Но всеки момент трябва да се прибере Димчев – ако не е вече там. Не иск ...

Киара Галиацо - Слънчев ден
-------------------------------------------------
Autori: Daniele Magro
---------------------------------------------------------
Автори: Даниеле Магро ...

Бих ли я отрекла, бих ли я забравила?
Преди това ще се откажа от себе си...
Ще престана да живея под слънцето...
Защото сърцето трепти само за нея...
Всичко което му се случва, което изпитва ...

На тази пейка ние сме щастливи,
под свод зелен от клони и листа.
Ти винаги си странно мълчалива.
Загледан в теб не виждам аз плътта,
а двете арки нежни на веждите, ...

Музика: Мариела Тодорова;
стихове: Павлина Стаменова;
аранжимент: Иван Тодоров.
Mix&Mastering - Камен Танов

Киара Галиацо - Лекът, животът и изцелението
--------------------------------------------------------------
Autori: Daniele Magro
---------------------------------------------------------------------
Автори: Даниеле Магро ...

В тъгата ми не можеш да проникнеш –
море е от изплакани сълзи!
Не трябва точно днес да ме обикваш
защото, точно днес ми се мълчи!
В душата ми опитай да надникнеш – ...

Кой ще да заплаче със мен –
непохарченото да оплачем –
гладните нощи, немия рефрен,
мастилото – че за някого значим…
На кого да кажа за всеки мой ден ...

Не ме ли виждаш? Аз съм тук, до теб.
Далечината е мъглява –
замрежва призрачно очите с креп
и с любопитство те влудява.
Не ме ли чуваш? Въздухът трепти – ...

Днес изпълзях от старата си кожа –
змия́ безпомощно новородена.
Светът ми отесня и бе възможно
да си измисля по-добра вселена.
Зачеркнах стари, глупави привички: ...

Разсъбличам душата си… Много е слаба.
Всички груби следи си личат до една –
има белег до белег от стара проказа
и пътеки от тъмни петна…
Ала няма сега да ги крия от Тебе – ...

ГЛАВА ДЕВЕТА
Туше тръгна на гости при Петър. Често му гостуваше. Той остана единственият му най-добър приятел.Жена му вече не го гледаше под вежди. Посрещаше го като близък. Дори често си спомняха през смях оня одърпан Туше, който влезе за пръв път в дома. Той не се засягаше от подмятанията им. Знае ...

Душа
Душата ми е тъжен кръстопът,
разпъната от срещи и раздели,
обречена да бъде все на път,
и брулена от ветрове повели! ...