Студът, пролазва по стъклата.
Облича в скреж, сърцето на човек...
Тъмата носи свойта сива злоба!
Напомня ни че зима е дошла.
В пролуките студът просвирва... ...

Работих за една госпóжа,
тя плащаше добре,
но чистех и поддържах
дванайсет стаи в ред.
И готвех, пазарувах – ...

Все ставам зиме посред нощ,
обличам се през куп за грош.
До късно лете не стоя,
а лягам още през деня.
И гледам пак, за кой ли път, ...

Здрасти-виждаш ли хоризонта?,а какво виждаш в него?.
Виждаш ли и какво свързващ с този глагол?
Много въпроси май,но без тях не можеш нито един път да опиташ,нито едно произведение да "вкусиш"-и ще вървиш само по един единствен път до края на живота си.Живота преминава в друго измерение,а ти не живее ...

Пътят никога не води назад.
Дали ще си същият, тръгнал по него?
Вярваш, че можеш, докато си млад,
че има бягство от личното его.
Щом ще постигаш душевния ред, ...

Небето ослепяло от светкавици
изгуби облаците бели.
По тъмните заспали улици
само вятърът набира сили.
Стърчат самотно светофарите ...

СЛЕД ДЕНОНОЩИЕ
Ден черен,
ден на болка, страх, взаимност и отдалеченост.
Ден – безвремие, неуверен,
горчив вкус на тежка обреченост. ...

Така са ме отгледали. В сурово променливо време, където синьото е общото между небето и морето. Около мен винаги е имало примери. Хора, които всякак са се справяли без облагите и късмета на живота. Хлябът тук е символ на оцеляването. И усмивката, която никой не споделя, за да не бъде загубена. По ръ ...

Мистър „Тийн“
Вече съм на осемнайсе,
а от даскалото тия.....
нещо май ми се“ отварят“?
Едно, две, три.... дванайсе, ...

Нахалница
Нахалница! Как да ти говори така си позволява?!
Бъди мъж и затвори проклетата й уста -
на онази кучка - Любовта, която настоява,
че трябва с мене да се срещнеш пак....

Не ме събирай!
Не ме подреждай
от разбъркания пъзел,
разпилян в годините...
От толкова препъване, ...

Загледах се в морените,
на Рила във морените.
Разгледах дните си
и спомних си за двама ни.
Небето, ...

Думите му увиснаха
в ъглите на устата ми
върху две кукички
и от торбичките с фин прашец
пръсна се неказаност ...

Там в една страна,
В далечно село, в запада.
Живеят двама
брат и сестра,
Които се обичат, повече ...

Разкажете за себе си.
С топли пръсти пишете.
Колко много потребни сте.
Как отгледахте цвете.
Нощем будни сънувате. ...

От месец и половина си бях набелязала къщата. Хубава, нова, в скъпия квартал на града. Отпред обикновено спираха два нови Мерцедеса - един за мъжа и един за жената. Двамата заедно излизаха от къщата рано сутринта и ходеха на работа. Не смеех да се опитвам да влизам в къщата през деня. От отсрещната ...

Розата си
Къде я откри?
Има бодли,
Виждаш ли ги?
С тези бодли ...

Едничка свещ догаря във душата ми,
не огън буен, нито клада зрелищна.
Тих пламък, крехка светлина във мрака ми
отвътре – моя си е и е прелестна.
Тя лесно може да изгасне, вятъра ...

Брокерът обичаше предизвикателствата и знаеше, че тази негова любов е вероятната причина да се заеме професионално с борсово посредничество. „Местата са предварително ангажирани” – така прочете в обявата за публичната лекция на професора в аулата на университета. И това веднага го зачовърка – хайде ...

Крилете свенливо отричат,
че някога с тях съм летял.
Морето
твърди,
че е плитко. ...

Аз сломих тишината на мрака,
победих и човешкото зло –
и на моята гара ме чака –
възкрасиво, момиче едно.
Залепих на върха ни надежда, ...

Жената на поета, любима, просто Тя,
красива, нежна, истинска жена!
Видя я и се влюби той веднага,
подаряваше и рози, цветя на любовта!
За нея той редеше рими и слова, ...

""АЛЕЯТА НА ЛЮБОВТА""
(Ивайло Йорданов)
И днес вървя по тихата алея,
обсипана от край до край с листа,
и с поглед се опитвам да намеря- ...

Преди няколко години се случи да мина край едно малко селце на път към студентския град, в който щях да уча.
Пътят беше ужасен, а селото почти безлюдно. Тук-там се мяркаха малки къщурки, но с много красиви дворове. Макар че храстите на места бяха избуяли, то над тях, леко прегърбени висяха тънки вей ...

Когато ражда се любов,
смутени боговете онемяват.
И видимият и невидим свят
в очакване се притаява.
Луната с порцеланова ръка, ...

Сластни пожари
Загубих се в твоите очи.
Окъпва ме твоята любов.
Изпивам нежността от дланите топли,
докосва ме огъня на страстната обич ...

На колко си години не попитах,
по-важното е днес, че си до мене.
Това, че не говориш, си е чудо,
защото със мълчание те вземам
в ръцете си, но ти не проговаряй - ...

Черно-бели са вселените,
в шахматни ходове живеем .
Черно, бяло, разделени те
и смесим ли ги - посивеем.
Монотонно скърца в гърлото, ...

Днес телефонът безмълвен остава,
губи се в спомена нежният глас,
дето шептеше в магична октава
приказни думи, изпаднал в захлас.
Днес и сърцето, болезнено свито, ...

В картинките на броя не лича.
Сама изчетох себе си до втръсване.
Повтарям си се. Може би горча,
и няма начин да не си омръзна.
Но винаги си нося за из път ...

Не знам дали системата ни е виновна
или самите ние, че повярвахме в предатели,
които обслужват чужди интереси,
но в своя полза - за пари, за власт…
Не се замислят даже те, че родина и народ предават… ...

На небето има сватба.
Черни облаци се женят...
Прииждат закъснели сватбари.
Вятърът свири за "Горчиво".
Младоженците се целуват. ...

Ако бях птица, в косите ти бих свила гнездо.
Сламка по сламка бих носила - от сърцето си към ума.
Ако бях птица в ръцете ти, бих ти казала, че те са крила
и бих ги повела към острова с екзотични цветя.
Ако бях птица в сърцето ти, бих запалила с песен ...

Сипвай...
докато ледът се вдигне,
докато чужди думи в устата не пораснат,
докато в огледалото друг намигне,
докато истини с лъжи се сраснат. ...

Усмихната сълза
Не искам да ходя на градина, не ми се ходи! – тропна с краче малката Мила.
Но защо не искаш, Мила? – там ще се срещнеш със своите приятели, ще играете, ще научиш нови и интересни неща. Ще се запознаеш с пъстри и интересни книжки, които съм сигурна, че ще ти харесат!
Не искам, не иска ...

на ощипаното Миче
Аз отдавна
крещя
и говоря
без думи! ...

На мен ми казват Жорето Сърдечното.
И май такъв ще си остана вечно,
защото пулсът ми над 50 не вдига,
а кръвното 90 едва ли стига...
В средите медицински ме наричат ...

Единствената ми мечта бе някой истински да ме обича!
Да държи на мен, да бъда негова Вселена!
Всяка сутрин първата му мисъл да е за мен,
И първите му думи за деня да са „обичам те” ...
Но не самоцелно, не защото трябва, ...

Пораснала Дарена и станала много красиво момиче. Свободно яздела навсякъде с верния си кон Звездочел и всички й се радвали. Понякога ходела в гората да види майка си и танцувала на лунна светлина заедно с другите самодиви. Но нещо неясно и трудно определимо постоянно я измъчвало, имала чувството,че ...

Киара Галиацо - Постоянен образ
---------------------------------------------------------------------
Autori: Chiara Galiazzo, Edwyn Clark Roberts & Stefano Marletta
--------------------------------------------------------------------------
Автори: Киара Галиацо, Едуин Кларк Робъртс & Стефано Марлета ...