На другата сутрин бях все още на ръба на силите си, макар и да чувствах тялото си съвсем леко възстановено. Мускулите се бяха отпуснали, но душата ми, Алекс, душата ми беше крайно изтощена. Отоците по краката ми ги нямаше и въпреки че продължавах да усещам тъпа болка в слепоочието и гърба, то тя беш ...

Родино моя, нямаш ли от мене нужда,
за някои майка си, за другите си чужда.
Нали и аз дете съм твое. Твоя кръв.
Защо реши да ме пожертваш пръв.
Не знаеш, Родино, колко си ми свидна, ...

Аз не спирам, избирам, римувам,
до поле от мечти се редя –
и в красивите нощи бленувам
за шейна от безкрайни слова.
Долетях от земите на Рая, ...

Молете се за вашите души,
че техните во веки не умират.
А оня връх клокочи, не мълчи
и тътенът от урвите извира.
Сърцето щом е българско, тогаз ...

Обещах... Ще те намеря.
А беше всичко сякаш вчера.
Нима отмина цяла ера
към теб откакто тръгнах аз?
Океани, планини ...

Родина... думичка една,
а сбрала смисъла огромен
за род, за мама, за земя,
за бащин дом с огнище спомен.
За шарено букварче, чин, ...

Бели, едри пеперуди,
са изпълнили нощта сега.
Снежни спомени смълчани,
падат в сладостна мъгла.
Виждам как долита птица. ...

Моя родино - древен завет,
днес призови ме в синовен ответ.
Мама и тате да прибера
с потни чела от далечна страна.
Дядо да лее сладки сълзи, ...

Мал не отделяше очи от неговите и мълчеше. А Хари имаше чувство, че изведнъж морето се е надигнало и той потъва в солените води под кила на кораба.
- До изгрева остават няколко часа. - каза тя толкова тихо, че мъжът едва я чу. - Посвири ми на пианото! Както някога.
Имаше нещо нередно. Тя се държеше ...

УСТАЛОСТЬ МЕТАЛЛА.
Ватага босоногих мальчишек с закатанными штанами, спешат на стадион, несутся по пыльной дороге, горячая пыль сзади жёлтым облаком висит, наполняет пыль отвороты штанин и чубы стриженых голов. Мальчики удаляются, облако падает по ширине всей улицы, пыль медленно оседает, ждёт, когд ...

Не бях добър. А можеше да бъда.
Не бяха думи моите слова.
Бях горд. До самоотверженост.
И до глупост при това.
Понеже нямам вяра в чувства, ...

Благодаря на Бога, всеки ден...
дори когато сякаш съм в мрака,
дори да съгреша е пак със мен,
от грешния си път да се обърна, чака!
Благодаря на Бога, всеки час, ...

Разкъсаха се облаците сиви,
залят бе небосвода в светлина.
Затичаха хлапетата – игриви,
щом стопли се студената земя.
Окичваха се с мартеници цветни, ...

Веднъж един приятел,
(плешив и побелял)
взе да ми подмята,
че май съм остарял.
Загледа се основно, ...

1. Сказано многое, ничего не одобрено от времени давнего. Повтори снова. Добралось, и каждому придёт его день, - несть благодарность Создателю обязан. Сквозь волны поколений дошли правильные: привычки, и традиций, и обычаи. Человеку перед Богом со здравием ходить, исполнять заветы Его. В них сила, о ...

Името ми е Дебора
Дебора, лична девойка.
Името ми е старо и българско,
и произлиза от дебър,
дърво пищно, клонато, ...

Беше студено на вън.Севернякът се бе распасал днес, та за кратко време застели тротоарите с листа.Зимата май наднича вече зад баира.Мислех си, за баба Шина.
В такова време, едва ли ще е излязла , а аз ще мога да се прибера навреме в къщи.Да направя някаква вечера, да се представя добре пред семейств ...

Монологично Автобографична Изповед
( Уводната част от проект за книга със заглавие Съзвездие от перли - историята на пройдоха-парвеню с отлична диплома за лекар влязъл по неволя в битка на живот и смърт с регресивния аутизъм на един младеж )
На купон съм при една мацолана от по-така хайлайфа на Плеу ...

Пак съм тук
Пак стоя пред къщата позната.
Пролет е. Красива е нощта!
Като просяк чакам пред вратата:
тук остана нявга любовта! ...

Избиха ми балансите, чивията
и все по-често май "кълве ме щърка".
Мъжът ми се пресели, при комшията:
- Помагай брат! Жената се побърка!
Откакто пукна пролет, не е същата, ...

От мене ли, към мене ли отиват стъпки?
Биньо Иванов
Когато я видя за пръв път, Пеньо Апостолов, по прякор Апата, не повярва на очите си. Снегът, който от два дни трупаше преспи в градината, бе спрял и луната, бледа и призрачна, правеше всичко наоколо да изглежда нереално и малко зловещо. Първо видя ...

Аз другият човек не зная
какви пожари е преминал,
дали си има паник-стая,
разделял ли се е с любима,
дали е просил без надежда – ...

От "Това е повече от любовта"
Слънчевите лъчи, които бяха като множество малки лазери, бяха попаднали на няколко квадратни сантиметра върху лицето му. „Опариха” го и той се събуди.
Погледна я. Спеше до него с разпиляна като морски вълни коса, която ухаеше на любов и мечти. Красивото й лице излъчваше ...

Честита Баба Марта!
Дано да е усмихната и по-щастлива.
Дори от розов храст... по закачлива.
Дано да не натрупа сняг.
Ще ни натъжи отново пак. ...

Пиша стихове.
По-скоро твърди редове.
Но пиша истината.
Вие спите ли?
Отворете очи. ...

Това не е поезия.
Това е размисъл...
Лицето на човека олицетворява неговата същност, неговото Аз. Поне то е необходимо за личната ни карта и разпознаването на личността ни. Показваме ли го цялото? Понякога го разделяме на две, защото знаем, че то крие два образа от личността ни – черен и бял. Показв ...

Разсъмва утро, хълмът засветлява.
В дрезгавината птиците мълчат.
Пътеката ни води затревяла
към оня тих, стаен самотен кът.
Разперват дъбовете тъмните си клони, ...

Дойдох при теб, за да те видя... Да ме прегърнеш, както едно време когато бях дете... Да ми се усмихнеш и да ми кажеш, че всичко ще е наред... Но когато прекрачих прага, усетих сенките... Беше тъмно и тихо... И тогава те видях- вече не беше в леглото, в което те оставих... Бяха те сложили в онази гр ...

20,00 – 21,00 часа
Апартаментът не е голям – две стаи, едната хол, другата явно спалня. Поканват ме в хола, слагат отпреде ми чашки за кафе – изрисувани, шарени. Откровен кич – както и цялата обстановка. Голяма секция с три реда книги с красиви обложки. Останалото – класика: врати за гардероб, за ба ...

Честита баба Марта, мила!
От злото ми бъди закрила
и в море от лунна светлина
усмихни се ти, жена.
Нека розите за теб цъфтят, ...

Няма друга на света
по-красива, по-добра!
Ти, Българио, една,
моя майчице добра.
Слънце грее тук навред, ...

първи март
мартениците по-скъпи
от хляба

Отварянето на очите съвпадна с усещането за остра, пронизваща болка в гърба и една друга, малко по-слаба – в дясното слепоочие. За кратко се бе изгубил, но вече се връщаше в съзнание. Беше студено, мъгливо и чувстваше странен лепкав вкус в устата си. Понечи да се изправи, но тялото му отказа. Ушите ...

Баба Марта цяла нощ плете
мартеници – бели и червени.
Внучето ѝ – мъничко дете
гледа я с очи засмени.
Техники различни знае, ...

Саманта се запъти към спирката, където щеше да се качи на автобуса към вкъщи. Чакаше този ден от няколко седмици. Щеше да се прибере в родния си град и от там да се запъти заедно с трите си най-добри приятелки към прекрасен планински курорт, за да прекара една невероятно седмица в каране на ски, спа ...