Глава петдесет и пета
За Андрешко и правилния съвременен прочит на разказа
- Ще стигнем рано, господине. Преди „Панорамата” ще стигнем даже – рече младият таксиджия и даде газ
- Как ти е името, уважаеми български данъкоплатецо? – попита господинът учтиво.
- Ендрю съм кръстен, господине, но ми викат ...

И сякаш съм излязла от пещите на ада,
тъй дива аз съм, тъй дива е моята душа.
И не признава тя прегради,
преминала е вече и през ада,
не се плаши даже от смъртта... ...

Утро, кафе, мисъл.
Спомен, мъка, тъга.
Пари, имоти, суета.
Болка, трепет, въздишка.
Есен, дъжд , сълзи. ...

По трудните пътеки на живота с теб
поехме двама, откъснали по малко
от спомена какво е да си сам човек.
Не е ли именно това най-жалкото?
Навсякъде около нас ги срещаме — ...

Тя е от особена порода -
не е просто хубава жена.
Както казал си го е народът
все едно ти пада пелена.
Сякаш по земята тя не стъпва, ...

Бет Мидлър - Безкрайни дълбини
--------------------------------------------------------------------------------------------
Authors: Bonnie Hayes
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Бони Хейз ...

С ревността все спорим-
не долюбваме се двете!
И какво да си говорим,
като все сме си сърдити?
Ревността с жилава каишка ...

Никога не съм се чувствала така жива,
никога не съм била част от някого така...
никога не съм изпитвала такава сила...
такава радост, свобода, любов несломима...
Птичката освободи се от своята клетка... ...

Алехандро Санс - Ранено сърце
-------------------------------------------------------------------------------------
Autores: Alejandro Sanchez Pizarro (Alejandro Sanz)
------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Алехандро Санчес Писаро (Алехандр ...

Вмениха ти, че
си отрепка, но за теб
се всеки лепка!

Дали бе въпрос на късмет да се срещнем?
Дали пък съдбата това ни внуши?
А може би просто животът бе сметнал,
че сродни са нашите близки души.
Когато кръстоса с мен поглед в тълпата ...

Няма Те…
Знам!
И това е... някак си редно.
(някак нередно...)
Отлив е, време за обич на дребно. ...

Можеше да дойде днес, но – не!
Бе решила, че така ѝ е добре.
Позагали гръбчето на планината.
Тя се гушна в светлината.
Беше обич, от щастливите. ...

Глава петдесет и първа
За входа и изхода
Седим пак с Митето комшията в парка, любуваме се на наближаващата пролет и се чудим как така данъчните са пропуснали да се обложат пъпките с по някой евроцент. Отдолу тича задъхан Найден от шестия етаж.
- Ей, аман от избиране – вика той – Избори идат. А много ...

Не е здравословно да дърпаш лъвът за опашката. Нито да му вземаш от водата и храната. Нито да тормозиш или убиваш децата му. Някои днешни политици забравиха за това. Надяваме се редовно да са плащали здравните си осигуровки. Лъвът идва...

Ще си тръгна тихо и без думи.
Защо са ти писма и съобщения?
Животът ми е океан от сълзи,
пълен само с поражения!
И не остана нищо, ...

Иносън бе хапчето, което обожаваше. Хапчето даряващо щастие. И то мигновено. Странното е, че никой от хората, с които общуваше не вярваше, че щастието съществува. За всеки един от тях то бе мит или просто измислица, за да можем да вярваме и да се надяваме на нещо красиво извън реалността. Но той рев ...

Ти си имплицитен,
безпризорен и забравен.
В мен гореше някога сакрално.
Плуваше в сърцето волно,
сякаш в бар пиеше охолно. ...

Наталия Лафуркаде - Никога не ми е достатъчно
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autores: Maria Daniela Azpiazu Tamayo & Maria Natalia Lafourcade Silva
------------------------------------------------------------------------------------------ ...

Старецът се размърда.
– Какви са тези сложни въпроси рано сутрин? – попита без да отваря очи.
Брокерът се зарадва: опасяваше се, че може и да не е жив.
– Аз ви сънувах. И в съня си ви познах. Вие сте! Вие сте професорът от университета! Нали?
Из високите пожълтели клони на буковете проехтя някакъв г ...

Болката оставя отпечатъци
на дъното на нечие сърце,
и дори след време да прелива във отблясъци
раната отдолу все ще прокърви!
И дори животът щедро да дарява ...

FL Studio

С рокля лилава дойде в дома ми,
да си красива в последната нощ,
да спираш дъха ми, пленяваш ума ми,
един миг щастлив и тъй истински, мощен.
Вино и танци и твойта усмивка, ...

От месеци се борят майките с деца,
няма подкрепа. Тишина.
Вдигнаха бензина,
развяхме знамена.
Колата е нужна, ...

В съня ми цветната дъга
рисува с пръсти по небето
поляни бликнал аромат.
В съня ми е уютно. Ето
пощипва облачето къс простор ...

Ще мога ли да се пренарисувам,
да избуя, притиснат от бетона?
В душата моя сякаш още плуват
мечти, които да разкъсат броня.
Не искам да съм тяло, а процеси, ...

Дали съществува път назад
към онези моменти толкова сладки?
Късни премеждия, планове ранни...
разказани, може би, една или две тайни...
споделени усмивки, мечти и терзания, ...

Телефонът звънеше продължително. Ася спеше, ала звънът досадно ехтеше. Чу се тежка въздишка изпод завивките.Ръката поопипа част от вещите върху шкафчето. Сънените и очи, разрошената коса, я правеха миловидно очарователна.
Будилникът показваше седем сутринта.
Телефонът продължи да звъни продължително ...

Самотата, да ти кажа, не е
да се будиш в празна стая в неделя сутрин
на терасата да кацне мършав гълъб
да се надяваш, че пак ще дойде утре
кафето да изстива и горчи като сърцето вътре. ...

И този ден замина си,
изниза се, тъй както
конец изнизва се от игла.
Слънцето залезе
и само тишината с нежни пръсти ...

Политици "родни", стига!
Не ограбвайте народа беден!
Толкова ли разум не ви достига,
че да го смучете е навик вреден!?
Защото искате той да ви избира! ...

Във старото легло май бях по мярка.
Сега съвсем не се намираме в широкото.
На тясно зор се диша. Скърца, трака...
Поне пък щем, не щем се и докосвахме.
Не знам защо не те прегръщам често. ...

Родена в летен звездопад
една надежда си отива.
Пресича есента сънлива,
трепери в утринния хлад.
Една надежда бавно крачи ...

Ще седна до съня ти много тихо,
под тъмния воал на вечерта
и всички мрачни сенки на нощта
ще се превърнат в бели щрихи.
Какво, че е дъждовна есента, ...

Той, влакът безнадеждно закъснява…
А толкова жестоко ме боли
че дъх дори в гърдите не остава,
и мъртва съм от чакане почти.
А глух и ням перонът се озърта. ...

Моят ден настървЕно мълчи.
Но светкавици в мене се гонят.
Падат с грохот зелени лъчи.
Пренаписват се вечни закони.
Търся знак ...А въпроса го знам... ...

Жената била най-красивото същество, най-обаятелното, най-голямото богатство. Така смятат мнозина и много жени са горди, че са жени точно поради тези причини. Казват, че жената е слабо и беззащитно същество, но аз вярвам, че тя е облечена в сила или поне една голяма част от жените са. Смятам, че тя е ...

Волята на предците,
когато бъде осквернена-
изопачена за едно имане,
прахта е омерзена!
Потомците ще плащат ...

Воюваш с мен откакто се познах
в очите ти, като във огледало.
Не исках да повярвам, че е грях.
Понякога приличаше на Рая.
А друг път...сякаш стъпвах по въже, ...