Родих се трудно през една февруарска нощ. Мъките бяха големи. Казват тежко раждане било, продължило цяло денонощие. Не исках да се раждам,да напускам дома, противих се, знаех, че ме чака тежка съдба, а и ми беше дадена оковата, наречена доброта. С нея лягам, с нея ставам, с нея чистя карма. Вечната ...

Звездочело носи лудостта си , поете,
оправдай с твойта лудост света,
който всичко решава чрез вишегласие,
черна в бялото стадо овца.
Дългоухото стадо, разблудно и рунтаво, ...

КОГАТО МЕ, МАЙКО...
/в духа на народната песен/
Кат ме роди, мале, в черни ли пелени ме пови?
В черен повой, вместо здравец, татул ми сложи.
Цял живот да се тровя, мале и да не се отравям. ...

Имаш точно една минута
сама да си биеш шута.
Вече взе да става смешно
все по корем да лазиш спешно.
Една минута и си ми ясна - ...

С обич
Ще горя в моят път
със сълзи нарисуван,
с тъга и болка сива
и с обич като огън дива. ...

Докосваш нечий поглед жив,
а после плахо се отдръпваш.
Препъва те подводен риф.
По миди натрошЕни стъпваш.
Внезапно оседлаваш нечий вик. ...

Хванати двамата с теб за ръце -
рисувана често в главата картина,
и неспирно туптящо в гърдите сърце
стопляше сякаш студената зима.
Тлее без тебе смразена душата, ...

Ах, колко е красива тази стая
и опиянена е от алкохол в забрава.
Роклята си бяла ще захвърля,
зад завесата,
за да ...

НИЙ ВСЕ СМЕ НЕДОВОЛНИ
Над Витоша блести небето,
като огромен похлупак,
и слънчо, както е прието
жеравата равпръсква пак! ...

Усмивката
Да подариш усмивка от душа,
е да забравиш за малко своята тъга.
Дари я и ще се завърне при теб тя,
да те стопли със своята топлина! ...

Рашид Веждев, председател на Комисиято по култура в Н-ското Народно събрание, имаше скапан ден: първо, будилникът му от монументална пластика звънна час по-рано и го принуди да замери с него вратата на кокошарника. Като истински човек на изкуството Рашид беше изваял курник от бронз в спалнята си, а ...

Месец преди Коледа споделям с вас песента ,,Коледна магия",която записахме в навечерието на миналата Коледа.Музика и текст -Соня Станчева,аранжимент-Кирил Гунчев

Буквичката "В"
обича да владее.
Докоснеш ли
сърцето му -
си враг. ...

Ако решиш след време да си тръгнеш,
недей ми казва. Поглед наведи,
за да не прочета в очите
горчиви мисли. Да не ме боли.
Ръка за сбогом не подавай. ...

Луната пълна – медена тепсия,
звънти от ужас, облаците вият.
Настръхнали, към нея лудо скачат
и ръфат в ярост светлата погача.
Какви са сиви, рошави и диви, ...

Здравко пак е тъжен, плаче,
сълзи крокодилски рони.
На кого да се оплаче,
че не дават му бонбони.
Чичко със престилка бяла, ...

на перваза кацнала котка
гледа с очи на поет
чашата празна със водка
с цигарата прави дует
с теб си мълчим ...

1.Подир мен ще тъгуваш,
ще шептиш като луд
защо те наказва съдбата.
Все някой е пръв
и в общия път ...

Корав е Българинът корав
Но напоследък малко е болнав
Защото всичко вече го боли
И въпреки това търпи
Не може повече така ...

Мария, около тридесет годишна жена живееше заедно с осемгодишния си син и своята майка, в малък апартамент. Наскоро беше съкратена от работа и семейството усещаше на плещите си недоимъка и със сетни сили, едва се справяше с обикновените ежедневни нужди. Младата жена се бе разделила със съпруга си. Д ...

Глава петдесет и пета
За Андрешко и правилния съвременен прочит на разказа
- Ще стигнем рано, господине. Преди „Панорамата” ще стигнем даже – рече младият таксиджия и даде газ
- Как ти е името, уважаеми български данъкоплатецо? – попита господинът учтиво.
- Ендрю съм кръстен, господине, но ми викат ...

И сякаш съм излязла от пещите на ада,
тъй дива аз съм, тъй дива е моята душа.
И не признава тя прегради,
преминала е вече и през ада,
не се плаши даже от смъртта... ...

Утро, кафе, мисъл.
Спомен, мъка, тъга.
Пари, имоти, суета.
Болка, трепет, въздишка.
Есен, дъжд , сълзи. ...

По трудните пътеки на живота с теб
поехме двама, откъснали по малко
от спомена какво е да си сам човек.
Не е ли именно това най-жалкото?
Навсякъде около нас ги срещаме — ...

Тя е от особена порода -
не е просто хубава жена.
Както казал си го е народът
все едно ти пада пелена.
Сякаш по земята тя не стъпва, ...

Бет Мидлър - Безкрайни дълбини
--------------------------------------------------------------------------------------------
Authors: Bonnie Hayes
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Бони Хейз ...

С ревността все спорим-
не долюбваме се двете!
И какво да си говорим,
като все сме си сърдити?
Ревността с жилава каишка ...

Никога не съм се чувствала така жива,
никога не съм била част от някого така...
никога не съм изпитвала такава сила...
такава радост, свобода, любов несломима...
Птичката освободи се от своята клетка... ...

Алехандро Санс - Ранено сърце
-------------------------------------------------------------------------------------
Autores: Alejandro Sanchez Pizarro (Alejandro Sanz)
------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Алехандро Санчес Писаро (Алехандр ...

Вмениха ти, че
си отрепка, но за теб
се всеки лепка!

Дали бе въпрос на късмет да се срещнем?
Дали пък съдбата това ни внуши?
А може би просто животът бе сметнал,
че сродни са нашите близки души.
Когато кръстоса с мен поглед в тълпата ...

Няма Те…
Знам!
И това е... някак си редно.
(някак нередно...)
Отлив е, време за обич на дребно. ...

Можеше да дойде днес, но – не!
Бе решила, че така ѝ е добре.
Позагали гръбчето на планината.
Тя се гушна в светлината.
Беше обич, от щастливите. ...

Глава петдесет и първа
За входа и изхода
Седим пак с Митето комшията в парка, любуваме се на наближаващата пролет и се чудим как така данъчните са пропуснали да се обложат пъпките с по някой евроцент. Отдолу тича задъхан Найден от шестия етаж.
- Ей, аман от избиране – вика той – Избори идат. А много ...

Не е здравословно да дърпаш лъвът за опашката. Нито да му вземаш от водата и храната. Нито да тормозиш или убиваш децата му. Някои днешни политици забравиха за това. Надяваме се редовно да са плащали здравните си осигуровки. Лъвът идва...

Ще си тръгна тихо и без думи.
Защо са ти писма и съобщения?
Животът ми е океан от сълзи,
пълен само с поражения!
И не остана нищо, ...

Иносън бе хапчето, което обожаваше. Хапчето даряващо щастие. И то мигновено. Странното е, че никой от хората, с които общуваше не вярваше, че щастието съществува. За всеки един от тях то бе мит или просто измислица, за да можем да вярваме и да се надяваме на нещо красиво извън реалността. Но той рев ...