Пак те изгубих, пак изчезна.
Пак частица от душата ми умря.
Измъчено сърцето ми проплаква-
послания ти праща то в нощта...
Но как да ми отвърнеш- теб те няма. ...

Дали това е същото небе –
искрящо, със лъчите си немирни?
Обляло всяко цъфнало поле,
със цветове окичено – ефирни.
Дали това е същата земя – ...

Аз малко…мога малко да ти дам –
една пътека прашна, ала вечна.
В душата ми – един изстрадал храм –
свещица неугасваща надежда.
Една ръка, която да държиш, ...

Увлича ме компанията в своя жив
и сякаш безконечен шум,
но сякаш червей гложди моя ум:
„А ти наистина ли си щастлив?“
Усмихвам се на вица сполучлив, ...

Тя си остана същата
Тя си остана онази, същата,
дето навремето й подпали къщата.
Дето край тебе случайно мина,
поспря за малко. И се размина. ...

Играем си със огъня защото,
пожарникар ни води за ухото.
Той трябва да ни води май за друго,
но ако се случи, ще е чудо.
Къде у нас такова друго нещо? ...

Какво е смелост.
Смелост е да вярваш
и сделки да не сключваш със плътта.
Когато те нападат, да не бягаш,
а да се сблъскваш в упор със страха. ...

Самосвалу этому, с самого начала строительного извоза не везло, а людям что на нём отрабатывали, тем более, - у сельхозхимии купили. Кузов на шасси стоит большой – «колхозник», на три стороны сваливает. И не то чтобы водители плохие попадались, - технические данные автомобиля отупели, отошли от всяк ...

Не спирай
Върви по пътя си,не спирай а мечтай сега,
не стой на кръстопътя, продължи така!
Върви, върви и не обръщай своята глава,
остави миналото, запази сам спомена! ...

В очакване на нещо да се случи
на стола ми поникнаха крила!
Ела Любов! И като вярно куче
до мене приседни като мечта.
Боята е изсъхнала отдавна... ...

ЗЛИТЕ ДУМИ
Замълчи за миг, замълчи.
Злите думи с вериги вържи.
С девет ключа ги заключи.
Там, при другите думи – лъжи. ...

Аз сега съм храбър рицар.
Аз пораснах, не разбра ли,
а пред мене се изправи
необятната гора.
Тръгвам сам на поход славен ...

На мойта малка внучка ѝ се случи случка.
Даже не разбрала, както си играла,
спънала се в камък,камък ама малък -
малък като залак.
Паднала горката и си счупила ръката. ...

"Сипах си ракийка и бира,
душата ми не ще да спира,
обича тя да се налива
и до теб, Снежанке, да заспива.
Тялото ми се люлее ...

Обичам да пътувам! Така посещавам нови места, запознавам се с различни хора и разширявам мирогледа си. Някои биха казали, че пътувам, за да избягам от нещо. Аз бих казала, че пътувам, за да забравя. За лошите моменти. За негативните емоции. За хората, които правят ежедневието ми сиво. Ако не се зани ...

Родил се във гората,
във глутница – семейство
вълк единак,
неприемащ никакво лакейство.
Живял там година, две, три ...

Още от ранно детство ние се сблъскваме с думата безкрайност, както и с евентуалните й синоними - необятност, безбройност, безбрежност и пр. Всички те поставят на изпитание границите на нашата фантазия до такава степен, че отказваме да мислим по въпроса и предпочитаме да приемем съществуването на фен ...

Сякаш облаци бродят в река,
но е камък, впил се в коритото.
Той разпръсква на части мига
и го слепва, някъде, в скритото.
Да, над него препуска вода ...

***
Сийка разкърши снага, наведе се, вдигна и повлече кофите по втвърдилата се покрита със скреж земя,влезе в къщата и ги остави встрани от коритото. До огнището имаше купчина дрехи още ненатъркани със сапун. Сега в коритото се люшкаше димяща сапуненица, в която киснеха малките премени на Славейка, ...

Оглеждам се. Наоколо – небе.
Подпира го ръбът на планината.
Светлее изтокът. До тук – добре!
Да, птиците кълват от тишината.
Подобно хлебна пита тя се рони ...

Сутрин. Събота. Хората си отспиват. Защото снощи е имало знаменателно събитие. Аз помня посещенията на другаря бай Тошо, ама де може това ежедневие да се сравни с великото събитие – концерт на самия Тоооннни Сторароооо…
Цялата маалЪ явно се изсипала на площада… Кеф, брато…
Че и по местната кабелна П ...

Срам ме е от тази държава!
Народът – дойна крава,
всичко опрощава.
Мучи и мълчи.
Всичко търпи, ...

Когато сутрините се събуждат
невръстни и не помнещи промените,
мъглата дето бавно ни поема с пръсти
и после сякаш се сбогува със ръцете си.
Припомняме си, че е само миг до рая ...

И в тоя свят нелеп,
Изпълнен със лъжи,свиреп,
ние не се научихме хора да сме
и никога няма да успеем...
Сърдим се, че няма държава ...

х х х
– Чета литературен вестник, а Кирил играе някакви свои игри. Става му скучно и ето го пред мен:
– Лельо, чети ми и на мене!
– Добре, нека свърша този текст и ще ти прочета нещо и на тебе.
– Не, чети ми от твоя вестник! ...

А ти не знаеш колко те обичам.
Защото никога не е достатъчно.
То всеки път е толкова различно.
Най-хубаво, че всъщност - непонятно е...
Обичам те, защото си ми нужна ...

Попита ме "Кога ще напишеш нещо и за мен".
"Когато ми разбиеш сърцето" - отговорих.
Безброй стихове родиха се след онзи ден.
Писма безкрайни писах, без да има кой да ги отвори.
Толкова имах да ти кажа, но го казах твърде късно, ...

Във фоайето беше прохладно. Невидими климатици обръщаха въздуха, а нащърбените клони на палмите в огромните саксии целомъдрено се поклащаха: тихо, спокойно, библейски, като за поздрав. Чакаха гости.
Пиеше чай, болеше го корема от глад, чакаше и той и се поклащаше като палмите; но не точно гости се н ...

Покоят избистря водата,
макар да е мътна безкрай.
Покоят просветва в тъмата,
напътва душата към рай.
Покоят въздига човека, ...