Нощта е мрачна,
но обагрена от сърпът лунен.
Светлината хладка
с тъмнината бори се,
а вятърът е тъй бурен. ...

Аз знам, че няма да съм твоя,
живеем във различни светове.
Но всяка нощ напускам своя,
да бъда с теб, за мъничко поне.
От себе си излизам и съм лека, ...

Напарфюмирахме го малко.

Към Вещерското сборище…
Небето беше мрачно. Опушени кълбести облачета профучаваха, размазваха се и се сливаха с графитовата необятност. Луната - щурата сестрица, мътно разпиляваше светлика си през пухестите наноси. Тя профучаваше със замах, разбиваше пухкавите препятствия, завиваше в несигурни пируе ...

Мелкая пороша белила мёрзлую землю. Шипело под ногами. По ни выспавшемуся лицу ударяло холодное «бабье просо». Тяжёлый ветер задувал тёмноту зимнего утра. Разбуженная жизнь ежилась, свирепела придавленная чёрным небом.
- Нет лучшего времени для окончания света, - подумал Алим Петров, он шёл будить н ...

Научих се да ходя по въже
във цирковата школа на живота.
Не бях с чадър. Със слънцето в ръце,
възможно беше даже невъзможното.
Опъната над пропасти съдба ...

Ще гледаш със усмивката позната.
Ще кажеш, зная "Мила, извини ме.
Вземах ти, но забравих във колата,
красиво цвете с интересно име".
Ще се учудиш, че ръцете ми треперят. ...

Завързана за мъжкия ти глас,
минавам от видение във видение.
И път е разговорът между нас.
Ще го изминем с бурно нетърпение.
Среднощен час. Протяжен звън. ...

Българинът искал свобода
и искал европейски да живее,
ала дадеш ли му, шкембе чорба,
смисълът намира си във нея.
Ще сложи чесън и лютив пипер, ...

Сега е есен,но ще дойде зима.
Ще бъде бяла. А дали ще е така?
А после – пролет. Тя неоспоримо
ще разтопява между нас леда.
Ще дойде лято. То ще ни завари ...

Той е много далече, отвъд
набраздените прашни беззвучия.
Под клепача му думите спят
и се стичат по слънчеви ручеи.
Синевата е с дъх на земя, ...

Върти тъгата острото вретено,
душата ми е гранче прежда златна
и времето замърка уморено,
заспа. И засънува. На обратно.
Луната сърп пък разкрои небето, ...

Един от осемте милиарда души на земята –
тъй дребна и тъй слаба, сравнена с вечността;
годините изтичат,
животът отминава
и нямам време, ни възможност да променя света. ...

Purgatorium - Чистилище, (на латински “Purgatorium, да очистя, да пречистя) е междинно състояние след физическата смърт, в което някои от тези, които са предназначени за небето първо трябва да се подложат на пречистване, за да се постигне необходимата светост за влизане в ЕДЕМ.
Само тези, които умир ...

Нощес аз станах по пантофи,
да хвана моя сладък сън,
и писах в изречения и строфи,
как тайно се промъкнал вън...
А той, сънят ми, беше сънен, ...

Защо надничаш в моята душа
нима искаш нещо нужно от нея.
Сърцето трепка и те слуша
аз толкова много за теб копнея
Понякога изчезваш ти за ден, ...

Прииска ми се да броя дъждовни капки.
(Звездите пробвах. Нямат чет).
Понякога, наистина съвсем за кратко,
си мисля, че съм облачно небе.
И някак в този миг се натъжавам. ...

Върви момчето и говори на морето,
залеза очертава пътека, тъмно е небето!
Една красива морска диря една,
лунна пътека, преди да падне нощта!
Върви момчето и говори с морето! ...

Невесто моя -
любещо сърце,
със Теб откривам,
своето Небе!
И в него двама, ...

МУЗИКА СЕ СИПЕ
Спомням си... често, повярвай ми,
въпреки дългото време отминало,
две неща, следи дълбоко оставили,
следи от лудото, горещо минало. ...

Не ме плаши с онази тишина,
живея в нея, там съм се родила.
Растях навън и търсех светлина,
намирах я, понякога, насила.
И с цялата си същност осъзнах ...

Дойдеш ли във Банско ти
Орцево не е далече,
на мига го посети,
че животът не е вечен!
Духá за да изпиташ ...

Обичам морските вълни -
пенливи, буйни, диви -
във тялото ми да се разбиват
и да пречистват моята душа...
Обичам пясъка седефен ...

Мълчанието е злато гласи сказанието.
Но дали ще има средства да платим мълчанието?
Говорим и бълваме думи омразни;
Злословим и ръсим обиди заразни,
и крачим доволно, и тропотно газим - ...

Тази есен се случи сезон
на тъгата, от болка нашарена.
Тънка струна е всеки неврон,
щом докоснат го залези алени.
Виждам някъде летния смях, ...

Знаеш,
онова,
което
ни срещна,
не се побира ...

Само на десет крачки от мен.
Господи, колко си близо!
С поглед, до смърт уморен,
гледам как тихо влиза,
сяда до теб, шумоли Есента – ...

Михаил седеше с лице към прозореца. Облегнат на пианото, той слушаше как дъщеря му Гергана свиреше. Тя беше на петнадесет години и като възпитаник на музикална школа имаше годишни концерти, на които всички участници показваха своите умения. След трудова злополука, младият мъж беше загубил зрението с ...

От доста време ми се върти тази тема в главата, и не мога да се фокусирам да я доразвия. Честно казано, съмнявам се и че ще мога. Все пак, аз затова и пиша, за да онагледя реално какво мисля. Всичко иска писане, дори да направиш една проста сметка, какво остава да синтезираш опита от цял един живот. ...

Светлина,
вятър,
цветове,
въздух,
дъжд, ...

Гласът ѝ звучеше сънито.
– Даа. Какво има, Владо?
– Нищо – съобщих. – Във Варна съм. Искам да те видя.
– По това време?
Не съобразих за времето. Бях изгубил представа – пътувахме със самолет, с автобус, травестити, таксита, и все по тъмно. Погледнах часовника. ...

Баба Бойка боб бере.
Боби иска да яде.
- Бобчо, бобът се вари.
Бързо боба остави!
- Бабо Бойке, не се бой. ...

ЕСЕННА РАПСОДИЯ
Замлъкнаха жътварските песни,
опустяха гнездата на птиците,
като струни от стара китара,
самотни поклащат се жиците. ...

Wake up and look back to the old attic days, full with memories but not talking about anything present.
Get out of bed. Drink coffee like my dark days. Going over and over again in this unreal world, calling themselves 'Warcraft', which looks as a little relief from the dull monotory of daily life.
...

Тихо е
и времето мълчи.
Дъждът сълзи,
като че в свят,
напуснат от сираче. ...

ЗА МАЙКА МИ
На времето,когато аз бях малък,
за майчиния пеш все се държах!
Тя ми отделяше от своя залък
и аз така в живота си успях! ...

В моята красива самота
имам си минути радост.
Нежност ражда любовта
в буйната ми бяла младост.
В моята красива самота ...