Когато те обичам, съм богата
от лятото в очите ти. И пея
за вечните ръце. И за тъгата;
за срещите ни, обозрими в нея...
Когато те обичам, съм сама ...

01,30 – 02,00 часа.
Илия Мирков…Трънченина…
Убиец, който е на свобода. И се смята за голяма работа. Макар че е достатъчно тъп, та босовете да го използват за мръсни дела. Обаче, са и достатъчно хитри, за да го спасяват от правосъдието – колкото и да пропада морала на битпазарната демокрация, готови ...

ДУМИТЕ не всякога ни казват нещо!
Едно изричат – друго се разбира!
С богатия си речник – седящ отсреща
мъжът използва го и те провокира...
В ОЧИТЕ... о, в очите има скрито нещо, ...

Любов без очи се роди…
Унила сестра я окая…
Гласът ѝ крещеше: „Режи!“,
в косите на болнична стая.
Червено момиче скърби. ...

Днес се моля със трепет на детско сърце,
и усмихвам се, с поглед чист са очите,
и като леко бяло перце
нека политват нагоре молбите!
Пожелавам си, Боже, на тези мъже, ...

Строител строи по проект,
и вижда – в проекта има дефект.
Вижда го и си трае,
смята, че само той знае.
Не иска никой да го узнае. ...

Когато искам нещо да ти кажа…
Ех, все едно е да ти донеса вода
от дол девети, за да ти покажа,
че мъж си ти, а аз – жена.
Знам, кипва в мозъка ти образ, ...

изоставена
къщица - от нелюбов
обитавана
изоставени
селища - от нелюбов ...

И ето ставам аз от сън и поглеждам към небето
С първата мисъл за нея и усмивката на лицето
И не искам да отлепям аз очи от небесата
Но не трябва да забравям че съм стъпил на земята
Искам просто да полетя и при нея аз да остана ...

Близки и колеги ми подхвърлят -
бил съм, казват, много мълчалив.
Упрекът им тутакси отхвърлям -
всъщност съм досадно приказлив!
В службата началникът щом сгафи, ...

00,30 – 01,30 часа.
Вече час как продължават разпитите. Казано формално – събеседванията. През стаята са минали вече шест човека. Трима веднага отхвърлям. Старият бай Недялков – строителен магнат в провинциални размери. Което не може да се каже за физическите му. Опитен бизнесмен, от старата школа – ...

Правият ред е въже.
Ако дръзнеш да стъпиш отгоре му,
балансирай с ръце
и не слушай светът какви ги говори.
Гледай право напред ...

Глава XXVI
Влезе в стаята и седна. Дългият ден я беше поизморил, но беше спокойна. Отвори чекмеджето. И това, което намери вътре я накара да си спомни, че иска да отвори онази мистериозна заключена стая. Имаше вече двете половини, но нещо липсваше, защото както и да ги доближаваше, те никак не си па ...

Затварям очи, а пак си в мислите ми
сърцето силно тупти, завинаги остани
жената в моите мечти, която ме заплени
с теб прехвърчат искри, и те са невидими
забиват се и стрели но там въобще не боли ...

Река ме тегли дръзко към началото –
пленява с мощна приливна вълна.
И всъщност даже да се бори тялото,
с душата утаяват се в калта.
И въздухът превръща се в мечтание, ...

Злободневни въпроси
под ревера си носим
и въртим ли, въртим до безкрай ритуала...
В кръговрата опоскан,
с камънаци и троскот, ...

Взаимно е, любов.
И аз те ненавиждам.
Помниш ли мига, в който спря погледа си върху мен... за първи път? Да, онзи януари преди... нека не броим годините точно сега. И двамата знаем, че вече нямат значение. Ти... и аз. Един срещу друг. Кой би предположил, че някой ден ще се превърнем в съвършени непо ...

Не ме кори - как вехна да те стопля,
с дъха си парещ под това дърво.
Валях те дълго , целият си мокър.
Попита ме: „ Дошла ли си с добро?“
Дойдох, защото ме повика. ...

Което не ми дават, казваш, вземам.
Клишета - друга буза, втора риза...
През дупките на твоята дилема,
май дамата във мене се изниза.
Не чуваш мойто: Няма! Значи: Нема! ...

Ако някой (в твоя живот) ти прости, независимо за какво, значи си срещнал мъдрец, защото... само мъдреците прощават!

Кафе с мляко, плаж, море.
Слънце, пясък и мечти.
Тихи прелестни вълни.
Вятър гали моите коси.
Златен пясък в нозете. ...

Когато искаш тя да те обича
недей обича всички други ти!
Към нея тихо се затичай
грабния,прегърни я и я целуни!
Из книгата "Безвремие" ...

Той е огън, тя е вода.
Той я гори, тя го гаси.
Такава е тази странна игра
и никой не може да се спаси.
Който не знае, крачи смутен, ...

Ще се върна там където
за първи път усетих дъха ти
и се вгледах в погледа ти,
ще седна и ще те чакам
да се върнеш и да ме погледнеш ...

Не ща оръжия-перата птичи!
По-остри са от меча на Атила,
а мисълта ти много бързо тича!
Не мога да я стигна – нямам сила!
Забили нос в бюрата орехови, ...

Сънят ми бавно си отиваше и сякаш
ме караше да го запомня днес:
„Защо от мене искаш за избягаш?
Върни се тук, при мен, обратно влез!“
Отпуснах се, потънах в тишината, ...

ВОДА СЪМ
Вода съм. - Устремена в руслото си река.
Събирам на ручеи бързи бистрите води.
Изпълнена със слънчева любов, все тека
прегръщам на бреговете светлите мечти. ...

Нощта е половината на времето.
Обърнатата чаша под капчука.
Ухание на щастие от семето
на срещите ни. Още ли си тука?
А мен ме няма. Тръгнах си отдавна ...

Като лястовица
влетя в стаята
и се заблъска
между стените
и хората. ...

Понякога се чудя ако, хей, така изчезна-
дали ще забележат...
Хей, така да се превърна в морска пяна
и да се нося безцелно по гребена на някоя вълна,
но във всяко мое мъничко мехурче ...

Защо не остана до мен?
Какво те прогони, за бога!
В студения есенен ден –
отново творя с изнемога.
Обичах да бъда до теб, ...

На плочата му пише: "Да се знае -
душата му докрай остана жадна.
Той приживе отказа се от Рая.
Невинен, на ментета жертва падна.”

Няма да имаме демокрация
днес и веднага – за панацея,
докато нашата нация
в страх и компромиси крее.
Аз имам толкова право, ...

Бих те сравнил
с нощ без звезди,
ако не бяха твойте очи.
Бих те сравнил
с блян без сънища, ням, ...