Аз отричам светът да е сив,
ти разпали живота от него –
и издигна в импулса ми див,
от невинност усмивка на бебе.
Не дотичах на коня си бял. ...

Mина време, откакто писах последно,
търкаляха се дните – дъждът ги отми.
Последните акорди се лееха с надежда,
че музика отново тук ще звучи.
Ушите ми в очакване тръпнат, ...

Ще запишеш ли и мен в онази Книга –
с имената на избраните апостоли?
Светостта им може би не ще достигна
и навярно твърде дързък е въпросът ми.
Но нали и аз от Теб съм сътворена, ...

Гибелен гняв убива всичко в мен.
За сторения грях, земята нека се отвори.
Разумът нездрав погубва моето сърце,
мълчаливо търсещо онази самота.
Усамотена на морския бряг сега, ...

Sanremo 2018 [“Sarà Sanremo” 2017 (“Sanremo Giovani” 2017)]
-------------------------------------------------------------------------------------------
Джулия Казиери - Как си
Санремо 2018 [„Ще бъде Санремо” 2017 („Санремо Младежи” 2017)]
------------------------------------------------------------- ...

Един човек подпря със любовта си
дробната черта на хоризонта.
Бе тежък изборът за неговата плът.
Единствено го подкрепи духът.
От всичките отсечки на земята ...

***
Лозана цялата трепереше. Люшкаше се нейното тяло в някаква треска, като че ли се бе разболяла. Стягаше я сърцето, стискаха я гърдите, гърчеха се. Искаше да крещи, да поеме въздух и да извиси глас: „Не ща го! Не ща го! Нищо не съм сторила, нищичко лошо, освен, че съм се родила! Да го заслужа това ...

Тъкмо реших, че трябва да си лягам и си викам: "Чакай първо да погледна новините в Дира". И какво да видя
"Вегани протестираха срещу убийствата на животни" главна новина. И като ми кипна. Аз като реша да протестирам, сядам и пиша някое стихче. Публикувам го и ми минава. И сега стана така, обаче като ...

Мамо, ти си много лоша!
Само аз изхвърлям коша!
Пак аз масата прибирам.
Пак ме караш да простирам.
Слушай, много си ужасна ...

Само в сталинска Русия някому би могло да хрумне (Сталин, инспириран от руските националисти, 1945 г.), че едно заседание за представяне на уред за изследване на металните прахове като детектори на електромагнитни трептения поставя началото на радиото. Нищо по-невярно! Но нека се представят нещата, ...

Тази нощ е красива
и звездите са толкова ярки
да заминем от тук
да отидем далече
ще си вземем ли ...

Нека в тази нощ безлунна
да спре и сетната звезда,
и мелодията струнна,
сред шум от изворна вода.
Да спре повея среднощен ...

Прекъснат прилив. Неми са вълните,
а чувствата са мидени черупки.
Солени перли в пясъка са скрити –
изгаснали във времето целувки.
Очи незрящи мракът пак отвори. ...

Имало едно време... Не, по-скоро се случило в наши дни...
Та имало едно момченце – Богдан, само на мама и на татко, дълго чакано бебе. Затова и било добре обгрижвано, да не кажа глезено от тях. Всяка прищявка била закон, всяко желание – изпълнявано...
Ненаказвани били безбройните щуротии и пакости, ...

Здравейте! Помните ли ме? Да, аз съм – калта...
Родната кал. Снегът ни беше разделил за известно време, но пак се събрахме.
Ах, тия обувки са ми познати...И тези...И това лице...
Момиче, не сте ме забравили, нали?
Мина кола по улицата, ти се опита да се скриеш зад чадъра, аз полетях и те прегърнах. ...

Часовникът на щастието са трепетите на сърцето...
Часовник на моето време
не маркирай часовете вече,
защото когато се събудим
ще се скрие в изгрев слънцето... ...

По залез разговориха се сенките
на лудите, на живите, на мъртвите.
А моята метлата си възседна,
подпали я и хич не се обърна.
И беше ниска, и изгнила стълбата. ...

d'amore
------------------------------------------------------------------------------------
Дъджорналисти - Тази наша глупава песен любовна
------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Tommaso Paradiso ...

Блещукащ лъч
на моите бъднини,
сълза на серафим
или бисер от
облачни вълни. ...

Майски дъжд вали.
Зелени листа пият
късната пролет...

Ще отроня сълза и ще я изпратя по вятъра,
за да измине онзи дълъг път – като отронена
въздишка на душата – преминала през
трудния път и в битките с мрака,
все повече докосва себе си... ...

Най- голямата ти битка в живота мина,
когато останалите сперматозоиди ти задмина.
Тогава ти зае мястото престолно
и се гизди там доволно.
9 месеца мандатът беше, ...

Пиянство днес, сити стомаси,
а утре неясна химера,
открадвате ден от смъртта си
и копие днес е на вчера.
Такава не съм,но пък мога, ...

„Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае
Трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.“
Иван Вазов ...

Свещ гори,
бързо атмосферата
се разгорещи.
Тупти сърцето,
студено, забранено, ...

Едно момиче в моите мечти,
рисуваше красиви минзухари,
нюанси в жълто – грейнали лъчи,
усмивки слънчевици, обещали.
Едно момиче в моите мечти, ...

Катюша
Тя беше най-грозното кученце на света...Кафява една такава, с криви ушета, стърчащи настрани. Баща ни я донесе след един специален поход някъде из торлашките села, последвал слуховете за добро родословие и силен ловен инстинкт. Нарече я Катюша. На бойните машини. Дойде за първи път на село на ...

целуни ме
под лунните гърди...
(и без запор - очите ми с очи ближи,
и нека и треви запсуват и завиждат,
когат' звездите голи - шептят поеми и ...

Не се замесвай
в моето тесто,
в по-добрите вéчери
задрасквам себе си,
всъщност аз съм нищо повече ...

„В Памет на Венета, моят Учител в Светлинната медитация!“
Ахаир
/от поредицата разкази за Мартин и Милена/
Огненото кълбо се издигаше и пулсираше във всички нюанси на оранжевото, жълтото, червеното и съчетанията между тях. Мартин вибрираше в унисон с хармонията и енергията на цветовете. Тялото му се ...

Както след всяка буря, слънцето ни се усмихва.
Както след всяка нощ, разцъфва светъл ден.
Така душата в пепел винаги възкръсва,
живота пак е свеж и прероден.
С усмивка нека дните си да срещнем, ...

Смъртта дали е избавление...?
В изхвърлените пръски сперма
на мислите
съзираш пълното си отчуждение
от всичко... ...

Ти си моята постеля –
в делник, в неделя.
По мен се стелеш,
от нежност трепериш.
На рози ухаеш. ...

ПОСЛАНИЯТА НА ВЕЧЕРТА
Романтиката в сумрака е спряла,
промъквала се с среброто на нощта.
И малка част от пътя извървяла,
нопомня ми за хиляди неща! ...

Искам обич и любов
не искам душата да бъде
пленица на една сурова съдба.
искам любов без сълзи,
искам душата ми да е спокойна. ...

Някога
Някога, някога толкова някога*,
сякаш никога или отдавана е било.
Беше си истинско повече от всякога,
животът си беше живот а не тегло! ...

Живея предимно
в осми дом от натала.
С луната на трон
във черупка.
По инстинкт. ...

Ти отвори портите на Ада
и душата жадно ми изпи!
Бе красива и безсрамно млада
с огнени, маслинени очи!
Адът беше моята награда ...

Защо сърце ми е, ако боли ме?
Нали е то да носи топлина,
която ний на други да дариме
и тъй да стоплим нечий сърца.
Защо душа ми е, ако е празна, ...