Ти помниш ли онази вечер,
смяхме се до късно през нощта.
С теб открих отново,
пътя към света.
Бродя сама по улиците на града. ...

А колко си самотен проличава,
когато легнеш късно вечерта
и сгушен във леглото се надяваш
да има и за теб една душа.
Когато се прегърнеш с празнотата ...

Оборих необорима теза,
че светът не бил само мой,
дори получих анамнеза -
перманентно луд е, но от сой ...
Моят свят е тъй различен ...

Скитник в сърцето си приютих...
Хранех се с кравта от врата му...
Играех си с душата му...
Тя ми даваше сили...
Умираше бавно той... но с усмивка. ...

ТОВА, КОЕТО ГОСПОД МИ ПРОСТИ
Ранява тази мисъл. Не прощава!
След нея се отваря празнота…
Душата ми внезапно обеднява
и губят смисъл малките неща. ...

БЕЗ УСЛОВИЯ
Зная, че не трябва да те чакам.
Десетилетия вече отминаха.
Но жадна престана ли в мрака,
видение мое, да те виждам, ...

ВЕРА СПОРЕД МЕРА
(По Яворов)
Росица Чакърова
Ден след ден денувам , пуста орисия...
Преди изгрев сутрин първо кафе пия. ...

Винаги съм твърдяла, че шофирането не ме привлича. То отнема част от
вниманието ми, което иначе насочвам към красотите край пътя. А те винаги са ме интересували и привличали. Обичам да гледам пейзажа и да си измислям истории…Но ето че една награда, спечелена от мен бог знае как (по принцип никога ни ...

Очи кафяви като кафето,
прегръдки топли като жар,
целувки по-сладки дори от захарта.
Обичам те, любими!!!

Променя се светът. Обѝчай.
Преливай в мойта пламенна душа.
Понякога докрайно ме отричай,
помагай ми, когато прегреша.
Бъди частица в топлата ми нежност, ...

На сбогуване
Е, хайде да запалим по цигара.
Все още, не е свършил този свят.
Не бе любов, това. А много старо
премеждие. Останало назад. ...

Под почерка
на гаснещ лъч
аз те открих
в синя вълна.
Питам за теб ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Тя, случката, станала в село Простора.
Семейство от Алфа Кентавър след скок
в пространството, плавно се спуснали в двора
на Вуте и Пена. След първия шок, ...

Бабо Мецо, що така,
плашеш малките деца,
лятото настъпи веч,
слънчо грее от далеч.
Хайде тичайте след мен, ...

Крилата си велики щом разпери,
силата му чиста се показва.
Бори се с крадци и мародери,
защо избран е пак доказва.
Пътя на хората гради, ...

Тази любов, която ме разяжда отвътре.
Тя е същевременно тиха и бурно море.
Отива си с идващото утро,
А вечер в тихото все ме зове.
Тази любов, която сто пожара разпалва. ...

Съпричастност - тази дума, в своята най-дълбока и съкровена същност, означава "Бог", но повечето хора по света (незнайно защо) я възприемат не като еманация на Бог, а като разновидност на Дявол/Сатана!!!

ИЗЧЕЗНАЛИЯТ ШПЕРЦ
Инспекторът потъна в размисъл. И се удави.
Стресна се – беше кошмар. Той никога не потъваше така. „Сънищата са отрицание на нашето величие”, каза си. И се поправи – „На моето величие всъщност.”
Трябваше да побърза. Вкъщи го чакаше хубава вечеря. Стана от работното място и заключи в ...

не измръзна от
безлюбовие - а да
обича - дръзна

Страст и любов.
Завладяване.
Чувственост.
Срещи
и вдъхновения. ...

Хората често смятат, че мнооого ми върви и ме определят като „късметлия”. Бих казала, че късметът си избира жертва, защото понякога те подлага на непредсказуеми изпитания, внася свой неповторим елемент на изненада и всичко отива в твоите ръце и от теб изцяло зависи как ще действаш нататък... дали ще ...

ЗА ДОНОСНИЦИТЕ
Самотен си... Не вярваш на съседа!
И как да му повярваш питам аз?!
Нали и той все под око те гледа,
донасял е ѝ на "онази" власт! ...

То пък една кобила,
куца, та куца.
Срокът на годност е минал.
Не става и за каруца.
Да вози дърва, сгурия, ...

Нов сякаш света
е сътворен, щом по
пътя мой вървиш
до мен! Сякаш деня
е по- светъл и чист ...

Пиян
Рано е и кръчмата е празна.
На масата във ъгъла съм сам.
Бутилка, пепелник и мръсна ваза,
и този ден така започва, знам! ...

Беше топъл неделен ден. Павел излезе от дома си и се запъти към кафенето на центъра на града. Той обичаше да пие кафе през уикенда някъде навън. Усещаше колко умора се бе натрупала в тялото му и се опитваше да си почива. След като изпи кафето си, той тръгна бавно по уличка, която водеше към парка. С ...

>
>
> „Ще спра да те обичам, когато глух художник успее да нарисува звука от листенце на роза, падащо върху стъкления под на замък, който никога не е съществувал.“
>
> Джим Морисън ...

Глава двадесет и първа
За новите технологии, за Боговете и Децата им
На сутринта шестимата са се разположили на голямата тераса. Изнесли са столове, отпуснали са се, припичат се на слънчевите лъчи. А Слънцето, излязло за пръв път след снежните бури, е ласкаво, ласкаво… Като опитен донжуан на първа с ...

Аз съм малък чайник
-------------------------------------
Превод: Миглена Миткова
Аз съм малък чайник, объл, як!
Имам си чучур и дръжка, е как! ...

Умът ми е развален вътрешно искам да крещя.
Чувствам се съсипан от вътрешна тъга.
Единствено говоря на себе си.
Ако взема отрова всичко ще приключи.
Знам, че това не е начина, но съм притиснат до стена. ...

Не оценихме, докато бе с нас,
а ти каквото си могъл – направи.
Сега обаче всеки земен час
в душите ни една топлийка рови.
Ти имаше своите страхове, ...

Все по-трудно ставаше да те прогоня
от мислите натрапчиви, зловещи...
Преследват ме, откакто аз се помня
в параклиса за теб запалвам свещи.
Какво ли не изричах пред олтара, ...

Глава деветнадесета
За пътешествениците във времето и пространството
Зимата се вихреше със страстта на някогашна госпожица, изведена на първи бал… Тя танцуваше по земята, разрошваше оголелите клони на дърветата, замеряше случайните минувачи със сняг – независимо дали бяха излезли на лов хищници, тър ...

Видяхме се с него, в едно крайбрежно градче, където години наред, бяхме с приятели в началото на летния сезон. Подготвяхме семейният им хотел за предстоящите гости. Тъкмо бяхме седнали, след работния ден. То се приближи до мен в заведение на самообслужване, в което се предлагаше най-различна риба, п ...

Числата, те са повод за игра.
Не са причина за тъга.
Не им придавай смисъл изкривен.
Какво като отминал е и този ден?
Животът всеки миг е нов и прероден, ...