В неделя, той прекосяваше площада на града, разминаваше се с хората, вперил поглед в небето. Връщаше се от работа. Беше изморен. Все му се струваше, че ако по-често вдига главата си от обувките, поглеждайки какво става там горе в небето, можеше да открие какво се случва и вътре в него. Но през проле ...
Ще строим басейн.
Качих се с шефа до последния етаж на хотела, за да огледаме празното място.
– Ще стане с олипмийски размери! – съобщи шефът. Беше доволен.
– Какви са олимпийските размери? – попитах, защото не съм ходил на олимпиади.
– Големо! Това значи. ...
Слънчева ро̀ба и дума проклета.
Аз съм самотен – а ти си игла –
хайде, станѝ – заредѝ пистолета.
С ярост ни чака на прага света!
Дай ми ръка! Докоснѝ и звездите. ...
Имаш време, ехеее... Тук е дяволска скука.
Поживей си, приятел, със здраве и радост!
Печелившият фиш с кратък надпис "Наслука"
е в ръцете ти, зер, еднократно се пада.
Битието щом вдигне ръждивата котва, ...
Ивайла отдавна се беше уморила да протестира срещу Божията воля да я направи такава, каквато беше. Когато беше малка, се страхуваше до смърт от усещанията, които я връхлитаха. Учителките в детската градина разтревожени подпитваха майка й има ли наистина причина това дете непрекъснато да запушва ушит ...
В едно далечно царство, чиито земи били сгушени в полите на висока планина, живеела девойка на име Калия. Наглед тя била съвсем обикновена, нито много красива, нито много умна, нито много сръчна. Имало обаче нещо, с което тя се отличавала и с което станала известна отвъд пределите на родното си село ...
Счупете грубо лъка на дъгата
и нека плиснат цветове небрежни.
От нейните сълзи пазете си сърцата!
Да, те са "нежни", толкова са "нежни"...
Стъпчете и щурчето непокорно ...
Луната е напудрена с ванилия, но вече никой не я намира за очарователна. Бледото ѝ сияние е болнава сянка на великолепието на младите надежди, останали неоправдани. Сама пропадна в кратерите си.
Аз също.
Прибирам си усмивката от огледалото, шепота на сърцето от целувките, виещите се къдрици от ръцет ...
Догарящ огън. Гърчи се на него.
Добива форма тленно-причудлива,
отлитащ дух, помитащ всяко его
със спомена, когато си отива...
Напред върви - на място си остава. ...
И така. Мога да наредя много от тези снимки, но те само илюстрират идеята - ДЕТСТВОТО.
Има нещо много очарователно и същевременно противоречиво в децата и детството. Обзалагам се, че няма хора, които да не обичат децата. Но какво точно ни харесва в тях? Вероятно те са това, което ние някога бяхме - ...
Ами моята събота минава, както моят вторник, сряда, неделя, четвъртък, прощавайте, но не знам, кой ден сме.
Ние не чакаме да дойде събота. За нас всеки ден е събота. Всеки един ден е прекрасен дар, той е едно екстремно преживяване с много адреналин и безкрайни „случайности“.
Прибрахме се изморени, с ...
Аз знам че казват, времето лекува
но всъщност знам че те грешат
и да,животът някак продължава
в безлични сиви монотонни дни
понякога ние губим и боли ...
ПОВЯРВАЙТЕ МИ
От няколко дни с Трифон като, че ли ставаше нещо. Бързо се изморяваше, а и работата не му спореше. Ядосан от мисълта си, той се наведе да вземе една дъска, но тя се завъртя като жива и падна пред него. Изгледа я накриво и се наведе отново да я вземе. Остра болка го секна в кръста. Изпр ...
***
Има си едно такова време, когато през лятото, точно преди да завали, въздухът се нажежава и в огледалната мараня пред погледа на човек затрептява хоризонтът.
И този ден беше душен. От заранта, хладът от нощните часове се беше мигновено изпарил. Прахолякът се стелеше, ниско над земята, защото ням ...
Душата ми е в песента на птиче
криле разперило към нови светове.
С поглед влюбен в океанът от небе
със сърце на развълнувано море.
Душата ми препуска през поляни ...