***
– Каква е тая Ева, отде изскочи пък тя сега?
– Моля те, Антоне, не започвай отново – нали ти казах, съученичка и приятелка от моя край – бях ù обещала да отскоча до града и да се видим, когато отида за Александър, но знаеш, че не го направих!
– И чак сега - ей тъй, ти се обажда по нощùте. Не ме ...

Обичам да ме обичаш,
всеотдайно съкрушен!
С поглед нежен да ме следваш,
поглъщайки неволно копнеж!
Обичам да те разпадам, ...

Отново между четири олющени стени,
дишат хилядите тежки спомени,
които всяка сутрин теб те галят,
и всяка вечер в десет на сънят ти влияят.
И вижда се на лунна светлина, ...

Януарска вечер бе обременена от проливен дъжд, дъжд символизиращ омразата на зимните нощи. Символизиращи надеждата на всеки, падащи с бясна скорост , капките бяха туй що дава всичко и туй що убива всекиго отвътре. Случи се насред уличното осветление край магазинчето на ъгъла. През две пресечки, бяга ...

Шумна като вълните в морето.
Свободна като птиците в небето.
Силна като волята на детето,
когато мечтае и иска да постигне нещо.
Невинна като малко момиче, ...

Душата ми ще стане пеперуда,
в мига, когато вече ме напуснеш.
Не се забравя болката от Иуда,
дори да те накара да възкръснеш.
Чертите, по които ще ме дириш, ...

Чезаре Кремонини - Поетичен
------------------------------------------------------------------
Autori: Cesare Cremonini & Davide Petrella
-----------------------------------------------------------------------
Автори: Чезаре Кремонини & Давиде Петрела ...

Sanremo 2008
-----------------------------------------------------------
Миета - Целувай ме сега
Санремо 2008
----------------------------------------------------------------------------- ...

70
Не всеки е почтен. Това се подразбира.
Мошеникът наивни търси и си ги намира.
За глупостта човешка вещо слага стръв,
защото има ли я, той ще просперира. ...

Изгубих се в посоките на дните.
Сърцето ми мълчи. Разнопосочно!
Живея си (на някого в очите)
Умирам - иначе... Съвсем нарочно!
На някого - във сънищата влизам. ...

Спомням си, че някъде съм чел –
не било всичко както изглежда.
Но ако утре се сблъскам челно
с теб, Любов, в цялата ти неизбежност?!
Най-буквално ако пресечеш ...

Докосни Душата ми...
за да споделим... всички красиви нюанси ...
в този свят... от мечти.
Докосни Душата ми...
остана ми само тя ...и сърцето ми ... ...

Влюбих се в едни кафяви очи,
които изпълват с щастие моите дни.
Когато ги видях за първи път,
пред мен сякаш се отвори светът.
В тях виждам спокойствие, утеха, ...

Повя вечерният ветрец,
опита се нощта да заговори,
отвя от покрива последния листец
а после с клоните за нещо взе да спори!
Една снежинка – мъничка искра, ...

Прихлупи се небето.
Севернякът
птиците на юг прогони,
сиви облаци довлече
и сняг от тях започна да преде. ...

Агресията стана норма.
Повсеместна драма.
Какво сме сторили, че се гневят
и пръскат слюнка във лицата ни
актьори анонимници – ...

Когато се крия зад думи, се чувствам много по-силна, частично гола и свободна... но най-вече свободна.

Не давя самотата в алкохол.
Опитам ли - сама ще се удавя.
Днес ангелът ми слаб (от женски пол)
крилата свои кротко ми подава
да си направя люлка, сал, заслон. ...

Мъглата вее своите къдрици
и ляга върху къщите смълчани.
И заваляват после снежни трици,
а мислите ни стават на кочани.
В душите ни навлиза тишината ...

Ме викаш на другата страна
мислиш на мене
ми го подаваш малиот прст
а јас прибирам роса и калдрма
да направам клупа ...

Не вярвам в послания от типа „аз дадох всичко от себе си, ти – не.“ Няма смисъл.
Няма и идеални връзки.
Когато има реална любов, егото не изчезва, но от само себе си се вмества в „ние“, дава живот и сила на това заедно.
Няма борба за надмощие, има обща победа.
Няма нужда от доказване, има доверие. ...

Тихо, като падащ сняг
сърцето теб си спомня...
Зими между нас валят
и става пряспата огромна.

Живееше си тихо и кротко Иванов. Изучи се, завърши висше, ожени се, заработи по любимата специалност, отгледа две хубави дъщери...
А сетне дойде демократичното цунами и се наложи да балансира върху икономическия сърф. Най-напред някой някъде реши, че държавата няма нужда от икономика, няма нужда от ...

По-добре е да умреш прав,
вместо да живееш на колене.
1
Дори когато болест
те свие на кълбо, ...

Прости ми
Ще ми простиш ли някога, дете,
мойта слабост и безсилие
и моята наведена глава,
когато трябва да се боря и "убивам"! ...

Бъди!
Бъди най-красивата ми есен,
с най-обагрените есенни листа,
взели светлината на звездите
от искрени и чисти небеса! ...

Аз дойдох пак, Море. И във мрачния есенен ден
ти за мене си същото. Нищо, че плажът е празен.
Опустелият бряг е със пясък по-чист, освежен
и на моето тихо присъствие мълком се радва.
А вълните прииждат – по-волни, по-шумни сега. ...

4
Мина повече от месец. А през това време всичко отиваше на добре – Алекс, Иван, Мария и Анастасия излизаха все по-често заедно, даже успехът им в училище се подобри, което беше много неочаквано, особено за Иван. И чудо – Алекс даже се умихваше. Тези усмивки не останаха незабелязани за майка му. Тя ...

Поезията е понякога потъване.
Като разходка в Марианска падина.
Във нея няма място за огъване
ще те премаже - поддадеш ли и едва.
Поезията е понякога летеж ...

Тури си едно перде на очите (па и няма нужда!), па псувай наляво и надясно... Работата е да омаскарим тогоз-оногоз“ (Бай Ганьо)
Признавам си, Бай Ганьо, че не искам
да кажа, че те срещам все сред нас:
пак арогантен, безпардонен, истински,
преследващ „кьоравото“ или власт, ...

За теб, поет на тъмно ли оставам -
мъжът, написал любовта си в стихове?
Тъй влюбен в Муза, но забравен,
прочетен в замечтани мигове...
Аз кръв във вените, завряла, имам, ...

Алекс влезе в антрето, погледна невярващо обувките и вдигна поглед към мен:
– Свекърва ми още ли е тука?! И майка ми?
Кимнах и Алекс просъска:
– Ще го убия Кристиан, предупредих го. - и влезе в хола.
Борил се наведе към ухото ми: ...

Чакам приятел. Пее дъжда.
Капките падат по телефона.
Сее гадател. Думи в пръстта.
Въздуха хвана лист и отрони
хо̀ра горчиви. Гоня следа. ...

То беше обикновен явор. На пръв поглед нямаше нищо, което да го различава от другите дървета, посадени наоколо.
И все пак беше особено. Беше засадено тъкмо на синура между двете села - нашето и онова.
Нашите казваха, че от него започва нашето село и завършва селото на ония. Обаче ония казваха, че от ...