АЗ И ЗА СЕБЕ СИ С ЛЮБОВ!
Понякога и аз си мисля,
че нещо ценно съм създал -
за пътя си като помисля,
напред съм винаги вървял! ...

Ела, моя невесто хубава!
Ела, да си седнем на
сянка под лозницата!
Вино ми налей и песен
ми запей за любовта ...

Он хохочет, чтоб не зарыдать.
Максим Рилски "Хайне"
I
Клоунът каза, че ме обича.
Тръгнах нагоре, към цветния град. ...

Валеше дъжд. Иван вървеше по главната улица и гледаше в краката си. Беше се скрил под чадъра, но обувките му пропускаха и глезените му плуваха във вода. Не обръщаше внимание на забързаните хора и се разминаваше с тях, без дори да се отмества встрани. Те го заобикаляха.
- И какво сега? - каза той. - ...

Анна Татанджело - Когато двама се раздѐлят
----------------------------------------------------------------------
Autori: Vincenzo D'Agostino & Gigi D'Alessio
--------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Винченцо Д'Агостино & Джиджи Д'Алесио ...

Политиката е понятие чието съдържание, дълбок превод, минало и цялостен звук при произнасяне на глас, ме изсипват със смут и гняв. От пеленаче семейството ми мушкаше хартиена фуния изписана с разтечена химикалка до основи в забранени епитети и изказвания. Как властта и Господ са единствените реални ...

Как винаги се забърквам в проблем,
как вечно излизам виновна,
как никога не ме слушат,
как по цял ден ме обвиняват.
Как само проблеми ме гонят, ...

Събуди ли се? А, ти още спиш
и пак се гмуркаш в сладкия си сън.
Колко е лесно само да мълчиш,
а нещо страшно случва се навън.
Не хора бродят, бродят духове́, ...

Да обичам на инат,
вече толкова години,
се превърна в занаят,
практикуван със роднини.
Твърде просто е да мразя, ...

Откъсвам аз целувки с нежен вкус –
две сладки и сочни череши,
танцуваме разголен нощен блус,
звезди горят – красиви свещи...
отпиваш моя дъх с една въздишка, ...

Градът ме повика с морето си синьо.
На чайките песен отлита на юг.
Велики, вълните са имали име,
и в тихия пясък разливат ме сух.
Сега на Пандира шегата ли чувам? ...

Сънят ми веч' не е тъй сладък,
и моят свят е разрушен,
и чувствам се едва ли не отпадък,
проклинам се – защото съм роден,
защото само, само страдах, ...

С годините успях да се науча,
че няма друго щастие в света,
освен това, да можеш да обичаш
с онази, безусловна чистота!
С годините – навярно помъдрявам ...

Понякога минава цял живот
и чак тогава идва тя внезапно.
Не пита, а пронизва като с нож,
пътеки преподрежда безвъзвратно.
Обърква фигурите по дъската... ...

Мисля си, какво ли щеше
ако всеки стихове четеше!
Дали светът ни щеше да е друг!?
Или всичкото щеше... да е боклук!?
Времето... времето казват лекува всичко. ...

В сляпото око на нощта се взрях,
видях лика ти, мила моя - недолюбена!
О, Луна, като сън спомена избледня...

Изправи Балканът гордо глава,
изтърси снагата си стара,
изтръгна скалите и пусна гнева,
събрал се в гръдта му корава.
Захвърли реката в бурно море, ...

Ставрев се обръсна бавно и грижливо. Мразеше да прави това – предпочиташе брадата да му расте свободно, да го боде и да го сърби понякога. Вероятно това не беше особено привлекателно, но му харесваше, а и не се вълнуваше особено от външния си вид. Усещаше, че остарява и това чувство беше ту неприятн ...

млечен път
показвам на дъщеря ми
звездите

ПРЕДСКАЗАНО
Вечерта си проправяше път между пухкавите бели облачета. Обагрени в златно и червено от последните слънчеви лъчи те се движеха, променяха формата си, групираха се и изтласкваха нагоре тъмнината. Тя не се предаваше и проблясваше с нишки откраднати от златния кордон. Небето се изпъстряше о ...

С умиление сега започвам да пиша,
с умиление, че родината ми спира да диша.
И това не е типичната поезия, а реквием
за една страна с не един огромен проблем.
Бясна и ядосана съм вече, ...

В чест на концерт за флейта арфа от Моцарт к√299
Ето творение стилно емблематично
тук всичко е композирано отлично!
Поднасят соловите инструменти
безброй ярки слънчеви орнаменти!, ...

Нестинарският ритъм люлее полите на мрака,
обикаля кръга осветен Костадинска икона.
С непрехапан език любопитство събудено чака
да ожари пети простосмъртната бледа мадона.
И извива ручило на гайда, и следва го тъпан, ...

Бабите от махалата
Като в картина на Майстора... Още живеят в ума ми, макар и отдавна преселили се отвъд. Над тях расте гъста зелена трева и вятърът свисти из клонаците на старите акации, превземащи постепенно малкото гробище. Но тогава, всяко лято и в началото на есента, а понякога и по друго време ...

Искам волно да летя,
да преплувам морета, океани
към теб, моя мечта,
да видя две цветя засмяни –
да видя карамфили – ...

Монолог на егоцентрика
Мойто второ Аз! Във мен го нося
с раждането си. Живея с него.
Няма никога да се износи.
Скъпо е. И се нарича Его. ...

Искам да ме убиеш
и любовта ми мъртва
с кръвта ми да покриеш.
Животът ми в мъки пропит
и в страх е скрит ...

Живял преди години много,
в селó забравено от Бога –
мъж Добри, як като скала,
на който викали – Сарма...
Кротък бил човека, работлив, ...

Във фалшив, измислен, нереален свят
мъничка принцеса в ъгъла стоеше.
Избираше на новата си маска цвят,
и послушно си я майстореше.
Мъничко усмивки – над черната тъга, ...

Замислен съм и ме боли
че времето в дъга захожда.
Навън е хладно и вали,
и гръм сърцето ми пробожда.
Сърцето ми на две дели: ...

Това вече беше България. Младият мъж бавно се придвижваше към изхода. Каза, че ще го чака. Беше му трудно. Всеки повод за разсъждение му показваше на какво голямо изпитание е подложен. Особено след като прочете писмото- завещание на баща си и разбра кой е всъщност мъжът, неочаквано появил се в техни ...

Тик-так, тик-так,
във скута спи си черния ми котарак.
Тик-так, тик-так,
потръпва леко черния мустак.
Тик-так, тик-так, ...

"Колко мъдро, колко подло
в паметта си всеки вкамени*"
и забрави място родно,
и щастливи дни.
Бяха робства и неволи, ...

Аз Съм:
- 60% онова, което съм извършил;
- 30% онова, което върша;
- 10% онова, което декларирам като намерения.