Животът ми – като реката,
с която стигам своя край.
С Любов и Обич под ръката
душата взема своя пай.
И плувам между двата бряга, ...

През цялото време докато Тит даваше напътствия на медитиращите, Майкъл се опитваше да остане извън неговото въздействие, макар че беше със затворени очи като всички други. Ако това беше внушение, той щеше да го блокира така, както се беше научил да блокира страха си, породен от индикация на командни ...

- Арчи, момчето ми, прибираме се, ела тук!
Арчи замръзна на мястото си. Устата му едва побираше меката гумена топка, която правеше физиономията му да изглежда щастливо усмихната. Наведе леко глава от което кожата над очите му се сбърчи. Не го изпускаше от поглед.
- Арчо, на теб говоря! Отиваме да ку ...

Гроздове тежки, лилави въпроси,
ронят се, ронят във лина,
женски нозе премалeли и боси,
ще ги превърнат във вино.
И ще кипи, ще лудее ширата, ...

Да те видя аз мечтая -
слънце тъмите да разсее -
сияние неземно в рая
и птица волно да запее.
Нека да дойде пролетта, ...

Когато притиснат съм в ъгъл...
аз просто затварям очи...
оставам със своите мисли...
и чувам как някой шепти...
Когато очите отворя... ...

Мексико, необятна страна с добри и лоши страни
Първото ми посещение на Мексико беше когато бях на седемнадесет години и още живеехме в Хавана с моите родители. Татко предложи да отидем за Коледа и Нова година до Мексико Сити и да видим пирамидите Слънце и Луна в Теотиоакан. Те са построени от около ...

Под старата череша лежеше
демон черен и кълнеше.
Подпрял глава на сухия ствол,
поглед забол в синия славей,
чуруликащ на един нисък клон... ...

На Нестор жена му беше пехливанка. Така казваха всички.
Не знам какво точно значи това, но веднъж му изсипа цяла кофа кюмюр върху главата. Видях го с очите си, по това време се бях скрил в мазето и гледах списание с голи мацки. Затова реших, че и Нестор е пехливанин. Иначе нямаше да издържи толкова. ...

Обичам кокичета през февруари,
ранени мисли да заравям под снега.
Мечтите свои споделям със чинара,
и мисля си да плача, открил една вина.
Обичам февруари натъкал черджета, ...

АЗ СЪМ НЕСКА!
Фиданите вече се оголиха от листата и тънките кло­ни свиркаха под острия пронизващ вятър. От време на време прехвръкваше "бабяно просо" и колкото и да си навле­чен в това студено време, все едно, побиват те студени тръпки. Но Симон Симонович не усети устрела, разпарян от топлината и ве ...

Ти си моят пеещ пратеник през пролетта,
изгрева на изгрева, залеза на моя залез,
Само ти вдигаш завесата на моята химера:
и изведнъж мечтата се сбъдва в скута и.
Когато заключиш очите си - щастливи - ...

Топлина ще нарисувам във душите,
а в сърцата ни - човешка доброта.
В очите ще запаля аз искрици
на обич, щастие и красота.
Сутрин ще изпращам вдъхновение ...

Научих се да чакам с чаша вино
това, което вече е отминало
и то – без даже да се случи.
Да помня без да дишам се научих,
да бъда жар в огнището изстинало ...

Тя е малка, а аз съм голям.
Недокосната фея от хора,
притежава от огъня плам.
Недоносен. Дълбоко затворен.
И небето говори с очи, ...

В неподвижната, хладна,
между нас тишина
тегне крехко пространство.
Виж тази рана,
тази скършена клонка, ...

Пак ми махна за поздрав луната.
Първо – снощи. И днес – сутринта.
Странно... Сякаш си има понятие,
че и аз съм "сияла" в нощта...
"Светя", да... И безсъния пиша, ...

Тъгата ми,
щом те срещне
в меандрите на сърцето ми,
се усмихва.
След всичките ѝ ...

Любовта е болка
Любовта е силна болка
и не всеки може да я понесе
най-лесно е безличието на душата
най-т.рудно е да си влюбен безнадеждно ...

Беше грозд погален от рубин,
превърна се във младо вино,
и затанцува закипяло
с вкус на младост,
без утайки от танин. ...

Мечта – любов!
Елеонора Крушева
Приседна на остър ъгъл
една мечта остана глуха в нощта...
разплакана, натъжена и нечута, ...

Тръгнала една муха
на разходка под дъжда
и държала в пипалце
теменужено листце.
Пазела се от дъжда, ...

Отдавна няма в селото ми поп
и църквата отколе се руши.
Тук изгревът – малинов гъст сироп –
с мълчание над мъртвите крещи.
Под бели преспи сняг лозята спят ...

В парка се виждат
всички фази на живота –
баби, гълъби, внучета,
прегърнати в студа влюбени,
а аз се чувствам като елха ...

Има денови
кога се огледуваме во празни чаши
и далечните земји и улици
ги ставаме во скицата на нашите чекори
има денови ...

Светлинен лъч
докоснал ми душата
на морски вятър
свежестта
песента на славей ...

ЯЙЦА ПО ПАНАГЮРСКИ
– Това, германците, Марко, са друга бира! Не крадат, не лъжат, спазват законите. Затова им е подредена държавата. И много работят. Ама много, ти казвам! Обаче и много се вживяват. Затова се тресат от нерви. Не са като нас. Осрали сме се до ушите, обаче не ни пука.
– Така си мислиш ...

Дон Бонбон бе стар "Патрон",
всичко тук му доскуча,
пиене, жени, храна...
И за Африка замина
да ловува слон. ...

13.
И те се появиха...
Но не по земята, а нейде в небето...
Групата беше на около километър от трифибията. Тъкмо изкачваха един куп от контейнери, превърнат от времето и почвата в разпрострял се хълм, когато гръм процепи въздуха. Над тях се понесоха две бойни машини, направиха завой и се устремиха к ...

Опасенията ѝ, че страшниците ще дойдат да я проверят, се оказаха неоснователни. Никой не се качи. Вероятно бяха решили, че писъците и трясъците са били гневен изблик в следствие на разкритията им и я оставиха на мира. Едва ли вярваха, че тя ще се осмели дори да опита да избяга и това я уреждаше чуде ...

Да си ексхуматор е неблагодарна професия. Обикновено тази работа я върши съдебен лекар и обикновено му я натрапват насила – защото освен че извършва аутопсии, което е наистина тежко бреме, се налага и от време на време трябва да нарушава покоя на мъртвите. Трябва да организира изваждането на трупа о ...

Животът за всички капан е.
Изходът за всички е един.
Разликата винаги една е.
За някои
има храна във капана. ...

Липсваш ми дори когато съм с теб,
когато прошепвам "до утре"
Когато те няма се чувствам отнет
от деня в който ти ме превзе.
Всеки път щом затворя очи, ...

Скъсали сме ластика от скачане.
Пуснахме хвърчило по вода.
До луната рай оплешивял изпратихме,
и поляхме мъртвите цветя.
Построихме покриви без къщи. ...

С първия лъч целунал морето,
в мигове утринни, свежест събрал,
като вълнà с нежност галеща кея
нощта и деня съм в едно съчетал.
Писък на птици ме води където ...

Защо тъжиш? Знай, всички началá
са в стъпката, която плахо правиш.
Сломен си, колеблив си и крила
си нямаш – трябва прав да се изправиш.
Не се жалѝ, че случи на стена, ...

Сърцето му е гробище
за такива като мен.
Раздялата е възкресение,
ако си достатъчно смел
да вярваш в разлюбване, ...

Чакам повишение, шефе, откога,
моля те, смили се вече, никак не е добре,
ясно е че няма да стана аз богат,
този спор да водим с тебе мисля да поспрем.
Аз заплата искам и чин по-висок, ...

Една вечер отново се появи В и каза, че не бърза да си ходи, защото времето е спряло и няма кой да премахне онова огромно пълнолуние на ръба на вселената. По-късно бе уточнено, че не е сън, но отложих умирането за неопределено време; вероятно всичко ще се изясни след поредното пробуждане, макар че п ...

За дъжд неистово се моля!
Да вали!
Не стига влагата в очите ми
с болката
в средата в ляво да се боря... ...