Burnout
Миньорската професия е опасна. Миньорите често биват засипвани от скални маси дълбоко под земята, изгарят в експлозии на разни газове, страдат от заболявания на белите дробове и какво ли още не. Предполагам, че не един миньор си е мислил понякога "Защо не учех да стана лекар, примерно. Щях д ...

Захвърлих одеждите жречески свои...
и грабнах ромфея в ръце...
оставих далеч боговете безсмъртни...
и техния мирен завет...
със своите беси въстание вдигнах... ...

Целувам вечер българското знаме
и снимката на моето дете.
На ум пресмятам колко ми остава,
а паячето, мрежата плете.
Пускам филм да хапе тишината. ...

Не мога да заспя
от страх, че ще я счупя...
Ако ми позволи
ще събера душата ѝ в прегръдка
и ще целувам нейните сълзи... ...

Живеем между телефони счупени
и ехото не може да е вярно.
Големите ни белези ни учат,
че болките са строги господари.
Че блусовете на море и вятър ...

В миг започна нашата вечност.
Смени цвета си небето.
Стана като зрял кестен,
а златните точки – звездите.
Устните ти луната замести ...

Само да чуя ключа във вратата,
ще усиля музиката и ще запаля цигара,
ще се обадя на всички приятели,
/които не одобряваш,
ще пием шоколадово вино, ...

Цареше оживление, учебните коли на различни инструкторски фирми се бяха наредили в готовност за практическия изпит по шофиране. Изпитващия от ДАИ се качи в първата кола, огледа изпитателно жената зад волана, която нагласяваше седалката си, огледалата и колана. Поиска й ваучера с номера да вкара барк ...

Сълзи пируват в очите ми с мойта самота
безбрежно е морето ми от скрита тъга
защото ти разби сърцето ми с любовта.
На прах и пепел се превърнах аз
да страдам по тебе всеки час ...

There where the winter's sun
meets the dark horizon
is our omnipotent panacea.
Staring in the dark shadows
of centuries-old trees, ...

Очите се налутија
ја сронија последната солза за тебе
таа се растече по кремастобелата подлога
која со годините ја губи
убавината, свежината, влажноста ...

Пропяха първите петли. Някъде около един часа след полунощ. Събуждам се и не мога да заспя.Очите ми се ококорили сякаш са видели изрязаното деколте на пищна блондинка. Червената стендбай точка на телевизора и тя ме гледа. Наблюдава ме докато спя. Сега я хванах. Нека гледа не правя нищо нередно. Отме ...

Била съм малка, може би на пет,
а Коледата – приказна и чиста.
Досущ била съм палаво звънче,
небето ми – феерия с мъниста.
Не помня вече точното ти име, ...

В шепи си събрах мечти...
окъпах ги със своите сълзи...
...облякох ги в любов...
и с усмивка ги целунах...
живот им дадох... ...

Милостивые государи и государыни!
Я глубоко извиняюсь перед вами, но
снимаю с себя всякую ответственность!...
Я никогда не рядил моих героев в шутовское платье!
Они без моего ведома разыгрывают какую-то старую легенду! ...

Някой ден след лятото,
на пуст, далечен плаж
ще тръгна срещу вятъра
олекнал – без багаж.
Морето ще е бурно, ...

7.
Наистина – идеята ми беше и шантава, и неподходяща, и вредна в Чистилището…
Реших да изкажа мнението си. Да издавам вестник. Мой. С образа на света, видян от мен…
Новини, естествено, нямаше да има. Защо са ни? Първо – ние сме в Чистилището. Където царува Вечността. А в нея новини няма. Няма и ост ...

... И ужаси се
ЛЮБОВТА, че този свят,
уви, руши се...

Мечтите ми отидоха на вятъра.
Надеждите са счупени.
А любовта е само спомен.
Ще бъда ли отново някога,
след всички дни загубени, ...

Жадувано
Мечтая си за теб как те прегръщам,
как разтварям устните ти бледи
с ненаситна, пареща целувка
в очите ти как грейват слънчогледи! ...

Воал обвива твоето лице,
възпяват красотата ти поети!
За всеки дар си, но това сърце
дали за мъж един в нощта ще свети?!
За свойте поданици ти си ТЯ, ...

– Богове, видяхте ли тази светлина! – възкликна Марго.
Трите момичета седяха една до друга на една от дългите маси. След ритуала в дворцовия храм апетитът на всички се бе отворил и в момента вечеряха и оживено обсъждаха случилото се.
– Изобщо не изглеждаше безопасно. – каза Франсис, хвърляйки сърдит ...

Осъждайки, човек забравя да прощава.
А прошката към съд не се стреми.
И прошката не означава да забравяш.
А да помниш грешките. Самият ти
да се стараеш да не ги повтаряш. ...

На съпругата ми
Пред очите ми старееш –
В сърцето ми си още млада.
А като дюлята ми зрееш
И трупаш в себе си наслада. ...

Завързах тишината, да мълчи –
дъжда, когато, смахнат, си говори.
Прогледнали – с ръждясали очи,
навярно по света са много хора.
Разля се после аромат на чай. ...

На ранната утрин във здрача
в ухото ми дуднеш въпрос.
Мърморя: „Недей ме закача!...”
И чувам те: „Ей, че си прост!...”
Със белези пресни накичен, ...

ПАЗИТЕЛИ
Децата на бъдещето
“Копай навътре!
Вътре е изворът на доброто и той може винаги да тече,
стига само винаги да копаеш!” ...

Сменят се сезони, минават часове,
а във мен живее душата на дете.
През живота мина ми какво ли не,
но моето сърце не пречупи своите криле.
Летяхме с него до различни светове. ...

– Пожар.
Изгледах учудено Кристиан и се надигнах от него, беше казал стоп думата.1
– Какво има?
Той направи виновна физиономия:
– Бирата иска да излиза. Отключи ме. ...

Дайте си душите кални –
пускам черната пералня!
Време е да ви по(раз)чистя
от нечистите ви мисли.
Киното в града не бачка, ...

Луна президентка
и България на три морета!
На Хоанг мъжът без дрехи,
Сидеров със нов наследник.
Бил ли е с Преслава ...

Съпругата на адвоката посещаваше Амстердам за втори път. Първият път бе съвсем млада – първокурсничка в института по туризъм. Бе пожелала лично да се увери в това, към което я насърчаваха родителите ѝ – да отиде да учи в Нидерландия. Образователните такси били пренебрежимо ниски, животът – съвсем ев ...

С каляска ти при мен не долетя,
не бе с обувки целите от злато.
Не бях аз принц от приказна страна,
а с къси панталони в късно лято.
И никой не разпъна ни пътека, ...

Водената прашина
му се противи на храбриот чекор
на оној што се движи по црвен тепих
придружуван од познатиот „бумбаров лет“
чекор што нема да го одглумиш ...

С книга рисувам в душата си
стъпки
Книгата е нещото, с което всеки човек израства. Герои като Кума Лиса, Кумчо Вълчо, Червената шапчица, Пипи дългото чорапче, Патиланци и още много други са оставили траен спомен в детското ни съзнание за един вълшебен и хармоничен свят. Тези детски приказки, на пръв ...

Дойде моментът с него и денят,
дочаках те и тръпнех за мига,
когато ти дойде в живота ми, дете.
Заслужих ли те аз не знам,
но писано ни е да бъдем там... ...

Спомен разкъсва сърцето ми на две.
Връща ме назад, сякаш векове.
Чупи стенните окови,
застроени от въздишки и любови.
Чувства в душата ми нахлуват - нагло и от далеч. ...