Изтича времето на капчици през пръстите
не го задържа и най-силната ръка!
И независимо дали се кланяте или се кръстите
във всеки то оставя своята следа.
Ако загуби битката за Красота поета, ...

Има легенда една
за Всезнаещата Жена.
Тя знаела всичко на света
за всички животни и дървета.
Аз – незнаещо нищо перо, си летя, ...

Момичето, което търсеше сняг в планината...
намери само голи сиви чукари.
Тя толкова искаше
да види как снежинките
се гонят във въздуха, ...

Чакам те,като изсъхнало дърво
последен корен във земята впило.
Чакам те,като дъжда за сухите треви!
Чакам те,като човек събрал печáли!
Чакам те!Пререждам,редя и гледам ...

Хотелът празнично блести,
оркестър свири "Дунавски вълни".
Дами важни,изискани жени
през входа влизат.Да Богини!
Насреща ние с теб вървим, ...

Притихнал хилядният град заспива,
трамвай среднощен трака в здрача.
Премигващ в жълто светофар унива,
войник на пост със своята задача.
Снежинка бяла пада от небето, ...

Посрещам - изпращам години
по земни закони отдавна.
И в тези простори пак сини
очаквам година по-славна.
Доволен и Стара изпращам, ...

Изпращаме тази година,
от слънце, любов и късмет.
Горещите чаши със вино
ми връщат копнежа за теб.
Усещам, че всичко е живо. ...

По дяволите всички стари призраци,
които днеска ровят се в душата ми!
Не мога и не мога да им кажа: "Сбогом -
не сте ми нужни в късното си лято!"
И в сянката на свойто малодушие - ...

Нападай ме колкото искаш...
знай, няма в това резултат...
аз имам душа, а не тяло...
аз чувствам кураж, а не страх...
Оръжие нямаш с което... ...

/На теб (отново) /
Не ме поиска... мисля, разсъждавам,
въртя очи и мигам бързо след това.
Устни свивам, от към сълзи го докарвам,
номерът не минава пред теб... засега. ...

Обичам, когато денят ми е свеж и прохладен.
И хората в него пулсират за нежно добро.
Обичам, когато в очите ни плува наслада,
и няма причина да падаме в лютото зло.
Обичам, когато небето е сребърно, чисто, ...

на Владислав Недялков
Душата ти топла, препълнена с нежност,
сама се бичува жестоко и стръвно.
Осъжда се вечно да страда на кръста.
Забравя, че Господ е само безгрешен! ...

Това го направихме за една детска градина, ама и като сингбек в по-раздвижен стил не е лошо. Нека се родят много подаръци на новогодишната елхичка и на Вас.

Празниците минаха,
рождения ми ден мина,
утре е нова година
и става 2018 година.
Ще се веселя с приятели, ...

Магазин за Надежда
Елеонора Крушева
Къде е това магазинче,
което продава Надежда?
Малко... малко остана, ...

Тая сила, която ми даде
да посрещна живота сама,
без да бягам страхливо от раните,
без да падам от чужда вина.
Тая сила, която отключи ...

Ех, Марго! Наивна душа!
Живя както можа!
Даде каквото имаше
и нищо в замяна не искаше.
Освен едно. Да оставиш следа! ...

Щастливо дреме дявола
на сянка
четейки вестникът
на похотта
чака ни да съгрешим ...

Когато някога аз бях дете
училището беше свято!
А днеска то едва крака плете,
а другаде не е познато!
И селото и днеска не расте, ...

рана
от „любов“
накълвана

Целият в бодли.
Когато го боли,
той скрива се
във себе си.
Боде навън - ...

(На една отчаяна съпруга.)
Ще подмина с усмивка мъглата в света ти измислен.
Самочувствие – нула. И шизофрения приятел.
Пожелавам ти обич. Вълнуваща, трайна и истинска.
Дето да те измъкне от този безмислен театър. ...

Евгени Евтушенко (1932-2017)
* * *
На М. Бернес
Руснакът иска ли война?
Попитай тази тишина, ...

Защо се влюби в мен, кажи, защо?!
Защо беляза нощите ми с устни?!
На теб ухае мекото легло,
а бърза пак сънят да ме напусне!
Навън е зима. Спуска се мъгла. ...

Година като всяка - ти сервира
каквото и бездруго се печеше.
И само пустословиците дирят
теле под вол. Не си ни цар, ни пешка.
Година като всяка - ти не беше ...

От тебе ще останат със достойнство
(на бъдещето общо за темелите)
опашката и шията на двойката,
че две е символ на съединение.
Ще си запазим нулата защото ...

Една любов във виното искри
и блясъкът ѝ леко заслепява.
Сърцата ни са зимни и добри
и някак неусетно се предават.
Доверието доста лесно ги опи… ...

Не е било писано!
Аз мога да си тръгвам, щом няма смисъл
със поглед само, с тихичка усмивка.
След мене тишината да въздиша
и да се пита – ,,a имаше ли смисъл’’?! ...

Къс земя ми стига
за да се почувствам твоя.
Родино моя, с нежност да те покрия.
Поздрав с шепот тих стига,
да ме наречеш свидна дъще моя, ...

Отмина и тази година, отминаха и дните, в които работехме и веселяхме. Дните бързо си отидоха, а сега предстои една Нова година, в която трябва да и се радваме. Докато дните заминаваха и идваха, аз открих нови приятели и един добър човек – нашата шефка. Няма да казвам имена, достатъчно е само да го ...

Промених се много през годините:
душата ми е счупена,
сърцето – кърпено,
обаче ми остана непокътната
онази вяра, ...