Приятелю,
за стотен път изгарям,
пламъкът изгаснал е в мен,
сърцето си при теб оставям,
пази го вместо мен, ...

„Такъв е животът – мислеше си Иванов – Като роял – черни и бели клавиши, една музика... А накрая хлопват капака...”
Преди малко му бяха съобщили, че бившият му класен е починал. Как, от какво? От каквото всички бивши учители – от пенсията...
Та сега черният клавиш звучеше в душата му.
Обаче, внезапн ...

БАЩА И СИН
Щом трябва нещо да направя,
от дни се чувствам притеснен.
Нещата си така поставям,
че всичко се боричка в мен! ...

Јас сум стаклена жена
не удирај по моите надежи
ќе ги скршиш своите раце
ќе ја изгребеш текстурата на моето лице
ќе ме растажиш, ...

Вържи ми очите и ме пусни в тъмното.
Може би мога да те открия...
Пърхат с криле ненахранени гълъби
в бяло небе от хартия.
Само мастилени мигли по жицата - ...

Тъй както се разлиства книга,
по тялото ми пръсти разпилей!
Тъй както устни чашата допират,
с целувки кожата ми пламеней.
Тъй както скулпторът извайва ...

Някакво змийско око
змийски е втренчено в мене,
тъпче ми волята, зло -
аз съм от Хипнос пленена.
Думи от съсък с шербет - ...

Девойката осъзна колко много време бе прекарала да си представя всякакъв сценарий за развой на ситуацията. В унисон с несигурността ѝ, навън небето беше сиво и се бе спуснала загадъчна и гъста мъгла. Времето въобще не ѝ помагаше да се почувства по-добре. Следобед в последния момент се оказа покане ...

Маниак, ненормалник, зажаднял за плът. Повечето ме наричаха така щом зърнеха моите произведения. Голотата не им понасяше. Те бяха свикнали да гледат през призми и маски и не обичаха да поглеждат нещата естетически - очи в очи. Може би ги беше страх, не какво ще открият в творбите, а в самите тях. Мо ...

( монолог на един съпруг)
Ще ви призная нещо много важно:
от скоро време чувам гласове...
Не знам дали тревожа се напразно,
илù пък е от водката-менте? ...

Биаджо Антоначи - Отново обичам
-------------------------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
-----------------------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи ...

/на Тихчо/
Моето мило дете. Няма го.
Нейде е в небитието.
Къса парче по парче
страшният писък сърцето. ...

Адема е кралицата в двореца Офинос, недалеч от плодородните градини в покрайнините на Дарсин. Градът празнува. Дарсин е градът на мечтите. Поверието гласи, че всеки, който има неосъществена мечта, може да я направи реалност тук, в Дарсин, но цената, която трябва да плати, е да прекара остатъка от жи ...

ПОНЯКОГА
Понякога така ми се приисква
Да имам във сърцето си отрова
Която при опасност да разплискам
Да опазя туй, което ми остана ...

Самотата във мен се всели
и се вплита все по-навътре в душата
как да повярвам в нечии чужди лъжи
когато раздадох любов, а получих омраза...
Самотата е тежка и зла ...

Биаджо Антоначи - Отворѝ го
-------------------------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
-----------------------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи ...

Къде съм аз, къде си ти?
Не знам къде си, но аз съм тук,
погледни.
"Не те желая" излъжи
и отново скучна ти ме наречи. ...

Те нямат милост
и жал не ги лови,
единствена утеха дирят.
Сърцето в горест,
празни две очи. ...

Ти си сбъднат огън, цвят от сълза,
полъх от нищо, свят в светове...
Гледаш ме – виждам, бягаш, боли,
стигаш ме – стигам тъмни мечти...
светиш – намирам пак брегове, ...

Иисус Христос е легендарна личност и неотменна част от раздела на Библията, именуван Нов завет. Доколкото ми е известно, в историческите извори от римско време той никъде не е упоменаван от именитите историци /негови съвременници/ освен от един-единствен - Йосиф Флавий и то само с няколко изречения ...

И ти ли, Бруте!?-
умирайки Цезар казал,
а Брут - приятел пръв,
сърцето му с меча си порязал.
Какво падение ...

Родопа планина
Колко красива е нашата страна България!
В нея се издига Родопа планина.
Изправям се пред нея в захлас сега,
прекрасна гледка, преливаща се картина една. ...

Те мечта са за мнозина –
и в лято, и в зима,
ала кьоравото тъй ги заслепява,
че мислят, че парата всичко решава,
ала не е тъй, уви, ...

Къде са звездите обещани на всеки!?
Къде са? Се питам в нощта!
А стаята тъмна на ухо ми шепне
самота, самота.
Защо очите се взират ...

Каква воня ме абстрахира,
чак хълца вече моят ум.
В метрото - в бъчва съм от бира,
вони на чесън и парфюм.
Защо ли имам сетивата? ...

Погледни ме...
Търсиш отговори?
Погледни ме!
Аз не смея,
но очите ми... ...

Сълзите изсъзнаха вече...
страхът ми отдавна умря...
Е, виж ме, о, мило момиче...
ти мислиш, че тъна в тъга...
но аз съм по-тъмен от мрака... ...

Над облаци летим. Така е илюзорно,
че хиляди вълни се бият в океана,
една със друга и облени в пяна,
прииждат непрестанно, без умора.
А после самолетът сякаш че докосва ...

Само ти ми даваш свободата –
нищо без да питаш,
знаеш, не греша.
И в тъмнината търсиш
само моята ръка. ...

Липсваш ми,
но не когато
късно вечерта не мога да заспя,
не когато съм сама,
през деня и през нощта. ...

Поетите са от друга планета.
За тях тук няма лек.
Качат ли се веднъж във ракета,
създават един паметен век.
И литват далеч в небесата ...

Пепелта ми падна от цигарата
чаках я да звънне
падна и сълза
нежно със любов попи я
за да не се налага ...

Със Стефчо се запознахме през 86-та в завода за електроника, където и двамата работехме в технологичния отдел. Началничка ни беше една дребна и зла хубавица, омъжвана и развеждана незнайно колко пъти. Тогава Стефчо бе един от младите ни технолози, току-що завършил висшето си образование и разпределе ...

НЕ РАЗЧИТАМ
Аз не разчитам на реклама,
на трикове и на ефект,
на помощи от чуждо рамо,
на лъскавия етикет! ...

Без време може би ще закъснеем
със копнежа да се видим отново...
ще колекционираме погледи само...
на нашите неслучващи се моменти...
Знаем, че нищо няма да се промени..., ...

Тя е най-страхотното и мило момиче,
което съм срещал някога.
Най-вероятно няма и да срещна
по-миличко и ослепително момиче като нея.
Тя е като сутрешното слънце, ...