Днес с есента другарувах
и разговарях с клошаря,
с кучето Чарли флиртувах,
някъде, далеч от Олтара.
Там, не милеят за Храма. ...

/Влакче на абсурда/
Обущарят ходи бос,
а шивачът – гол.
Раздавачът на късмет е прост
и поднася своя стол ...

Една Умора
Насред Душата ми, проснала се е една Умора.
Ината е, дори не пожела, със нея да говоря…
И бавно, неусетно станах ù слуга, придворна -
давам ù вода, храна – определя даже порциона. ...

стихът едничък -
вдъхновител знаметит
е - на мечтите
поезията
съживител лековит ...

1 октомври - Ден на поезията в България
Обречен цял живот да бъдеш воин -
самотен страж в полето на честта,
защитник на обществени устои,
певец възторжен и на любовта, ...

Някога исках да видя
как се променя живота
в тази страна на застоя;
как се надигат събития
и преминават през мене. ...

Не искам да бъда твоя мечта
нито пък вече твоя надежда!
Аз вихър съм с дъжд от листа
който стихийно в света ме отвежда...
Ти беше за мене спирка, перон ...

На Б.
Не чувствам аз никаква болка...
понеже си нямам сърце...
аз имам в гърдите си дупка...
ударен бях някога с меч... ...

Болка е ревността.
Червей- разяждащ плътта,
спътник на младостта,
от годините на мъдростта
ми е смешно. ...

Писък на ранени птици,
синьо-бял в нощта рефрен.
На живота тъй коравата десница
с шамар събуди моят ден.
Посява в буря нови рими ...

Най-силно се обичаме на тръгване,
когато неделимото се къса
на две разнопосочности недъгави,
и търси първородния ни сблъсък.
Обичаме се. В призма на омразата, ...

В един мрачен септемврийски ден излязох навън. Валеше като из ведро. Насреща ми, бутайки пазарна количка пред себе си се появи клошар. Беше облечен в мръсно сиво палто, неизбръснат; косата му дълга и мокра. Той изникна в далечината, обгърнат в мъгла от ситни капчици; приближаваше се с широки крачки ...

Октомври, здравей! Влизай, не чакай!
Няма листа по дървета от скръб.
Ти си ми близък. Верен приятел.
Аз ще претопля студената плът.
Спомени врат. Почнах да готвя. ...

За приятелството
Приятелството скъпо, ти пази
и пред хората не говори,
че обичаш я много ти.
Хората казват, че магьосници били ...

Не мога да се спра да не напиша заглавието на английски, оригиналният език от който тази концепция идва. Ровя се из английският речник и не мога да открия истински синоним на една пък друга наша вече рядко използвана българска дума - обич. Ето какво пише неизчерпаемият източник на мъдрост Укипедия з ...

Искам да отхапя
очните ти ябълки
и да ги изплюя
в райската градина
на самотата ти.

глава III
"Ерекция" пътуваше към своя пристан под вещото командване на Войводов. Този човек бе надарен със изключително спокойствие и ерудираност. След последната си мисия беше решил да се пенсионира, но от МИЩ го увещаваха, че ще го обезпечат финансово до края на дните му, както и че ще подсигурят ...

Много трудно достига се тя -
като връх над гнездата орлови!...
Брули вятър, вилнее в нощта,
и поставя препятствия нови...
Дни катерих в жестокия пек, ...

Нощта пише с призрачни нокти поема
със мрачно начало и грозен финал.
Косачът цигулка за прѝглас подема
и слага начало на зъл карнавал.
Мастилени сенки препускат във полка ...

Крещим, че Левски е в сърцата ни.
И само толкова – крещим...
И колко много хорски гадости
димят от нашия комин.
Един, от всички има нужда, ...

Знаеш ли какво е да ме обичаш?
Без буря, любов не съществува.
От ласките ти хладен ветрец изтича,
а любовта, без буря нищо не струва.
И все пак... казваш че ме обичаш? ...

Може ли някой да ми разкаже за смисъла на живота?
Пита той всеки свой ученик.
И отговор всеки дава различен и без мисъл в охота
изпада в заблуда за миг.
А наблюдава ли наблюдава той тази неразумна аудитория , ...

На вратата се позвъни. С мудна походка се затътрям да отворя, като се чудя кой е нещастникът, сглупил да ме търси посред бял ден и то точно когато съм си у дома. За щастие върху допотопната талашитена преграда, освен шпионка, има и малка дупка близко до бравата. Мога спокойно да видя кой ме безспоко ...

Привет, Прогнатична!
Ще прощаваш, но е малко вероятно, да не кажа друго, да е максиларна прогнатия! Не казвам, че не изглежда да е така! Но като гледам - по-вероятно е да е мандибуларна микро или ретрогнатия, с микрогения, на чиито фон максилата изглежда по-голяма, горните зъби по-напред, долната ус ...

Уплашен е комарът вкъщи. Иде зима.
Тревожно мърдат пипалцата клечки.
Не го убивам. Нека да го има.
Кой ще хапе моята човечност?

Отвори ја книгата
внатре сум
го враќам назад времето
овде денот нема сестри близначки
и летам без страв за среќно живеење ...

>

за теб съм малко момче
твоят герой
с мен живееш от първия вик
с мен слизаш в тъмници дълбоки
с мен си в приказни мигове ...

ЗИМА
Усмихна се слънцето, прави го рядко,
напоследък все по-намръщено,тъжно стои,
кой открадна усмивката на бялото злато,
което отгоре, все гледа, мълчи. ...

Навънка
е пролет !
И все така
си тихичко
ръми, ...

Нямах. Имах. Нямам пак...
"Имот" - Д. Дамянов
Неук дойдох. Учих, за да знам.
Но със знание не случих
знайно име да създам. ...

Мълчи ми се, така ми се мълчи,
когато любовта ме подминава.
Не ми се слушат повече лъжи,
а само те след тебе ми остават.
Покой ми носят само тишини, ...

Снощи ти „написах” сън,
но, ти, не си си лягал,
както в много нощи –
в страх от мен, си бягал.
Не исках думите да плачат… ...

За любовта им
Залюби Слънцето Луната,
мистична бе им любовта,
едничък син на своя татко,
а тя на майка си – една. ...

Очите ти (нощем) сънувах...
очи не, а (ярки) звезди...
да бъдеш до мене бленувах...
от здрач та до (ранни) зорѝ...
Жадувах (с ръце) да те хвана... ...

Еднопосочен ни е билетът.
Продупчен с първия дъх
и валиден до последния.
Ускоряваме скоростта на пътуването,
търсейки любов, ...

Още я помня.
Казваше, че сърцето ѝ спира
всеки път, когато съм наблизо.
Моето спираше всеки път,
когато я нямаше. ...

4.
От селото се разнесоха изстрели, изтрещяха няколко гранати и бомби, понякога се чуваше пукотевицата на пистолетите. После всичко затихна…
Минчев се огледа. В стаята всички бяха невредими – Ангел слагаше нов пълнител, Кръстев внимателно следеше през мерника стихналата гора отсреща, Марко зареждаше ...