– Ела да те запозная с едно хубаво момиче, иска да говорите за една работа.
Мъжът ме огледа и се подхили, май не бях първата, която Борил водеше така. Усмихна ми се любезно и продължи да ме оглежда сякаш ще ме купува. Беше на години колкото Борил и имаше същия намазан вид. Подаде ми ръка:
– Димитров ...

да се обича -
е смисълът - като че
ли - на живота

Разполагам само с думи.
Не с глас, с който тихо да ти говоря
Не с ръце, с които да те докосна.
Не с коси, които да развея с примамливо движение.
Не с очи, с които да привлека погледа ти. ...

Жената седеше унило и не обръщаше внимание на шума около себе си. Въпреки че хората се стараеха да говорят тихо, шепотът им сякаш изпълваше цялата зала. Тя не искаше да вдигне глава, защото срещу нея стоеше нейната първа любов, мъжът на живота ѝ, който след малко щеше да стане бившият ѝ съпруг.
Първ ...

Влизам на обяд в обора,
говедата глави навели.
"Къде се губите, бе хора,
при вас сме гладни, изтънели?
Вързахте ни със синджири, ...

Защо?
Защо дойде?
Защо си тръгна?
Защо не спря?
Защо ме прокле? ...

Не съм много реална, в зле прикрит виртуал.
Скитам в залата бална на един карнавал.
Не светица, а демон... Или просто – жена.
Моят образ е земен, в ореол светлина.
Осъзнай се, човече, че приготвих за теб ...

Животът има хиляди посоки.
Една от тях за мен е начертал.
Тя може да ме отведе високо,
ако ме води моята мечта.
Небето има хиляди звезди. ...

Годината започна
със слънце във стъклата.
Навън утихна даже
и палавникът-вятър.
А зимата е щедра ...

Моята муза
В нивата със кукуруза
бе се скрила мойта муза!
Чисто гола-голеничка,
готина като сърничка! ...

Не ми се давай лесно, те помолих,
насън или не зная вече как...
Но днес живееш в моя крехък спомен.
Изцапан от сълзи и от вина.
Почти окултно някак се надявах, ...

Гледал съм падащи звезди
как горят снага непожелани
Изхвърлени
като прогонени сълзи
от тъмната зеница на небето ...

Е, отмина и този празник. Цялата празнична нощ от събота до вторник пиратки гърмяха, народът вика „Да живей”, байраци се ветрееха, а сетне – отново си станахме натуралните българи.
А колко хубав беше празникът! Най-напред удряш пет чашки – намаляват риска от лошо прекарване. Пък мъжът не е кактус – ...

Аз зная, поете – великите млади изгарят,
когато във тях не вибрира пулсът на „новото“ време.
Когато на техните плещи жестоко стоварят
световни противоречия и нерешени проблеми.
Аз зная, поете – в свят противен и античовечен, ...

Помня го. Вчера ли беше?
Бързо дойде първи клас.
Днес сме големи и смели.
Камери светят за нас.
Слънце. И допир на книга. ...

В тази януарска нощ безлунно-хладна,
през която властва звездна пустота,
всичко в мене завъртя се и пропадна
в бездната на мойта странна самота.
Лутах се безкрайно дълго сам из нея ...

Прекрасна картина пред мен стои.
Пред мен стои и пее.
Обгряна от слънчеви лъчи,
Афродита пред нея бледнее.
Медния гласец разтапя душата, ...

Имам аз приятели добри си казвам,
ама май нещо съм се заблудила,
нощ в гърба ми забиват,
и дори ми се присмиват.
От три години се познаваме, ...

Животът ни – частица от пророчество –
неспирно отброяващ часовете,
изгубва се сред вечните планети
след мислите – задъхани поточета.
Но в тази бездна – глъхнеща, огромна – ...

Честита новата година!
И свидната ни Татковина
да възвисим и възкресим!
И прелестта ѝ съхраним!
............................................... ...

Докторът е на фелдшерски курсове
Леко циничен, малко ироничен и може би почти хумористичен разказ – случки от живота
– Ти още ли не си свалила гащичките? Хайде де, че имам толкова работа, не ми се мотай! Знаеш, че трябва бързо да се справим, ако искаш да стане нещо..
– Ама мен не ме боли ... , а гър ...

След дългата битка с теб двама...
лежахме ранени в калта...
смъртта ни прегръщаше бавно...
шептеше ни ледни слова...
но въпреки всичката болка... ...

Доверие остало лесно се топи
и като старо вино ще нагарча,
затуй на глътки жадно пий го ти,
от заранта та чак до здрача.
Доверие – чуплива е кристална чаша ...

Когато тръгваш тихо,
Не затръшвай с яд и пътната врата.
Едничка тя е не виновна,
че "пак не срещна" топлина...
Когато тихо си отиваш, ...

-Защо пък аз?!
-Защото ти, затова! Защото, ако искаш да продължиш с него, трябва да му звъннеш и да го помолиш да се видите.
- Все аз се извинявам и търся начин за сдобряване! Кога най-сетне и той ще го направи?!
- Набери го и точка! После отново ще си ми благодарна. Не знам, ако аз не бях да настоя ...

Колкото човек
е по-възпитан,
пò е ритан...

Написах писмо... с адрес
и сложих нежно своята любов,
Надежда и Вяра в червени обувки,
облякох в мечти и му дадох живот!
Пуснах го... полетя, запулсира ...

Не бързай, меченце, поспри,
от меда си лапичката извади,
не ще ти нищо изтървеш,
ако поне за миг се спреш и бавно, бавно порастеш.
В училището черната дъска ...

Ти и јас живот сме
животот е пуста улица
што треба да се обликува
цвеќе сум што ужива
во сопствената кревкост ...

Рон се събуди с тежък махмурлук. Главата го болеше вертикално от лявата вежда
до върха на темето. Докато разтриваше слепоочието си мислеше:
“Не можах да свикна с тези българи. Какъв е този алкохол? Как си го произвеждат? Как го пият? Остава загадка за мен. Направо съм разглобен. Цялата ми дивотия ва ...

На Север в тайгата дървените къщички на дървосекачите – с форма на огромно буре, прозорец, врата и комин – не се заключват. Най-много едно дърво да подпре вратата, за да не е съвсем отворено. Остатъците от храната не се изхвърлят и се остават на масата. Може някой загубен, много гладен и премръзнал ...

Търсех начин...
Търсех начин да обичам.
Търсех светлина.
Търсех теб във мрака на тази тъмна земя.
Търсех, бях изпълнена с тъга ...

Куче улично видях,
и то ми се усмихна тъжно,
ходи то по мен, но е тъжно,
чаках аз да стигнем ни до нас.
За да мога да го прибера, ...

Кристален звън...
Кой е вън?
Отвори му! Да не чака
сам самотен,
мръзнещ в мрака! ...

Откъде се ражда красотата?
– Аз тук със теб
не съм съгласен
и не,
не мога да приема, ...

Ти рисувай, а аз ще напиша
с върха на твоята четка няколко думи...
Дишат и клокочат като стихове в рими
твоите акварелени рисунки сини.
Нюансите и щрихите – нанесени умело и в ред. ...