Директор Тарной базы, - Влас Иванович Курайоглу посмотрел на часы, и на зимнее слякотное утро, спящее в темноте арочного окна. На работу пора выходить.
Второй год как Тарная база соскочила с развалившегося потребсоюзовского воза, тлеет никому не нужная на пустыре в край города.
А все минувшие ударны ...

Научих се
да си поставям
изпълними цели
и да не плача
от умора и безсилие, ...

На пейка стара бяха той и тя,
в прегръдка – двама млади.
Звезда в небето прелетя
душа нагоре се отправи.
Сърца обичащи са слепи, ...

Ох, на баба, сладкото дете,
май заслабнало си, виждам.
Баба питка ще ти опече,
ще ти сипне кисело млекце.
Ох, на баба, мило сърчице, ...

“Как е времето при вас?”
“Преди да сляза долу беше слънчево, но по нашите планини може за секунди да завали. А при вас как е?”
“Студен въздух идва от север, смесва се с влагата от океана, накратко казано – неприятнo ...”
Откакто бяха открили тайната пряка линия (те си я наричаха “телефон на довериет ...

Силно аз кървя
и оставям стъпките червени.
За теб те са като огледало,
поглеждаш ги
и виждаш себе си. ...

Рисувам твойте красоти с буквеното слово,
омайна си ти, ах, как пленяваш моите мечти!
Душа и сърце имаш ти, а то за нас българите тупти!
Историята наша разказва за теб, за всички радости, тревоги и успехи.
На нас си дадена ти, свещената земя во веки! ...

Прохладна бистра синева,
зад хребет слънцето наднича.
Стаена тръгва си нощта,
Земята в светло се облича.
Прелита птица устремена, ...

Кога ќе ми здодее совршенството од приказните
се враќам во реалноста
на непријателот му давам леб
ми враќа со камен
ми ја пали куќата ...

Слънчев лъч отрази се в очите на дръзки ята
и огря незапомнен от никого свят на усмивки.
Полуделите облаци с вятър раздуха платна
и покриха суровия хребет с ефирна завивка.
Всеки клон разцъфтя, всеки цвят светла песен запя ...

Лапсус!
Тъпотиите са различни – полицаите... същите!
Липсваш, лягаш, лапаш...
Язък за филолозите в семейството.
Безпроблемно ти осквернявам егото – чисто граматически... ...

Мъглата се беше увила плътно около планината, все едно желаеше да я задуши. Сутрешният въздух беше студен.
Борис тичаше по каменната пътека над склона. Отчаянието беше на път да го превземе, но волята му още не го пускаше. В момента нищо не беше способно да го спре да я намери. Къде е тя?
Глутницата ...

Да си останем приятели
Да си останем приятели ми каза тя,
отиде си, отиде си и с нея Любовта.
Как само приятели не мога да я разбера,
нали довчера бе за мен любимата жена? ...

ВЪЗКРЕСЕНИЕ
сàмо в България се
зове ВЕЛИКДЕН
ВЕЛИКДЕН дума
българска сàмо е за ...

ШАРО Дните летяха, безразлични към всичко. Ето и месеца си отива си помисли Златан и си опипа лицето с ръце. Кожата му сякаш бе изсъхнала. Стана и се отправи към огледалото, Когато се спря пред него се уплаши от физиономията, която го гледаше от там. Опипа с ръка голото си теме и притвори очи.Примал ...

Нали съм си дърт – действам бавно. Усетих се, че мина 1 април, а бях подготвил материал за него ден. И сега – какво? Ами, нищо… Подготвих, забравих, пускам го. По-добре късно, отколкото още по-късно…
Та…
Свикнали сме 1 април да е ден на хумора и шегата – официално. А неофициално – на глупостта и лъж ...

Ех, на пролет замириса!...
Скачат дяволчета в мен.
„Да живееш има смисъл!”
Туй си казвам всеки ден.
Фен съм, няма да го крия, ...

Ангел написа:
На прозореца като в парник странен
маруля свежа ще си засадя.
И лук. И чесън. Нека да е странно...
А на терасата ми ще пасе коза. ...

Никога няма да бъда сама,
защото имам брат, макар
да е далеч от мен сега.
Аз много го обичам!
Благодаря на господ, че го има. ...

Стои пред платното
бяло и празно
художник с посивяла брада
и четката чака
ръката да трепне, ...

Бои си купих, да те нарисувам
и сложих на триножника платно.
Със четката започнах да танцувам,
а нужно ми е майсторско око.
Ръцете ти, нозете ти, косите, ...

Хората продават старите си вещи...
Спомените си заменят за пари,
за да могат с някакви стотинки смешни
да изкарат следващите дни.
Тяхното достойнство се е свило! ...

Елеонора Крушева
Благодаря ти любов!
На твойте криле,
за подадени длани
изкачих върхове, ...

Вятърните мелници неустоимо ме зоват
Росинант е булдозер, но нищо не печеля
от сриване, никой път
Камъни на пясък меля;
На кого е притрябвал сух и хладен?! ...

Живот... такъв, че с всеки изминат ден, минал незнайно как и с каква сила през добрината, да става един човек или дори дете с още невръстен ум една зряла фигура. Ето ги там, далечни се скитат знанията ни, с премрежен поглед ги виждаме. И онези мъждукащи светлинки на озарението, което покосява емоции ...

Разочарованието по нищо не се отличава от пикаенето срещу вятъра!...

Каня се от месец да съм на диета.
Иде лято. Даже още в пролетта
ще разсъблечем дебелите дрешлета
и ще се покаже една "красота"...
Че през зимата похапвали сме множко, ...

Постоянно съм временно някъде,
все на две-три събрала багажа...
Котва пускам – повдига ме вятърът,
ключ купувам – с билет се оказвам.
Постоянно съм някъде временно, ...

опасèния
изкуството ѝма за
музонедостиг

Отвоюваните свободи
превърнаха в робство,
свободата да воювам.
Каузитете сключиха окови.
Търсене и губене, ...

„Внимание… Извършва се техническа проверка на системите… Ще чуете националния сигнал за тревога…“ Вият сирени… “Край на техническата проверка!“
Ето, всичко е наред, спете спокойно деца! Наред, ама какво? И как? Ако, не дай си Боже, не е техническа проверка… Ще слезем пред блока! Те, бомбоубежищата б ...

Не съм на двадесет години,
години много ни делят!
По стръмнини, по долини
аз търсех райските градини,
но срещнах теб по моят път! ...

Няма повече да го сънувам
в най-синьото на клетата ми нощ.
Някъде изплака птица чувам,
сълза изтривам из под звезден кош.
Да съм силна луната ми каза, ...

Обичам пътя и пътеките далеко.
През нощ пътувам около света.
И трябва да призная,
Аз завиждам леко
На хора с имената на цветя. ...

Бяхме на почивка целият клас. Решихме да отидем в Ню Йорк. Да доста голямо място за почивка.
Точно два дни преди това се бях разделила с гаджето си.Той беше 1 година по-голям от мен.
Бях се приготвила и щях да му дам девствеността си, но когато отидох го заварих в леглото с друго момиче. Разбира се, ...

Книгата представлява една голяма и безкрайна история. Тя е неизчерпаем източник на духовна енергия. Тя отваря вратата към заобикалящия ни свят и така разбираме какви сме ние и какво можем да очакваме. Ако нямаше книги, то как щяхме да разберем кои сме и каква е нашата история?
За мен книгата е истин ...

Когато се събличаш нощем по халат
и грижите оставяш под черджето,
погалена от лунна светлина и хлад,
се впуска зад врата ти - Ето.
Ти ставаш друга и неузнаваема дори, ...

Децата в тинейджърските години си мислят, че родителите им мислят лошо и не ги обичат. За това доста от тях посягат към наркотиците и алкохола,а след това ходят по специални клиники,за да се лекуват. Има и доста тинейджъри, които са много емоционални и са готови дори да се самоубият, но нали за това ...