Между две питиета
седиме на двора
с бат' Гошо поета.
Седим и мълчим.
Подпрели стобора. ...

2.
Какво се случило после ли..? Случило се така, че баба избягала със своя избраник. Пристанала му. Любов…
А баща ѝ, обзет от недоволство и ярост, че не се зачита волята му, зачеркнал завинаги баба от семейната история. Забравил я и никога не ѝ простил. Богатият ѝ сватбен чеиз, останал непокътнат в ...

СЛЯПА УЛИЧКА
Автор: Зоран Якимоски
кой друг би ме потърсил там
зад непроходимите бари
зад черните гори ...

ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
Косерчето под сачака чорли старата асма.
Мама сигурно ме чака да се върна у дома.
Тати пак кади на пруста пръстената си лула.
Сурка се по сура фуста откъм хълмите мъгла. ...

Когато ме целуваш
през нощта,
душата ми изпълваш,
усещам любовта!
Когато си до мен ...

Съблякох се гол
и тръгнах по градските улици,
влязох в огромния мол,
развях задник сред другите задници.
Щом царят е гол ...

Абе, есен - к'во да кажа?
Тотално пак ще се размажа.
Няма време за бели.
Жената пак ще ми пили -
,,Я иди до магазина, ...

Септември е букет от цветове,
които се превръщат в чисто злато.
Светът въздъхва, леко уморен,
прощава се с последните моменти лято.
Днес слънцето стои на кръстопът - ...

Когато всичко се протака
и ти пак избори редиш
Родино, времето не чака
и аз отлитам за Париж.
Ще се разхождам сред тълпите ...

Горчива скръб сърца ни трови...
П. Яворов
Завърне ли се моето момче
от далечната чужбина –
един глас в мен ще изрече: ...

Остров цял
със теб дели ни…
Аз – Луната, ти –нощта.
Всеки спрял
на двете линии. ...

Сключвам я в дланите. За молитва.
Бавно нареждам я. После литва.
Малката болчица. В думи скрита.
В мисли облечена. Нека скита.
Толкова земна. Чак натежава. ...

Геноцитно мобилизирани орди.

Тъмно е сутрин и вечер.
Условие важно е тъмнината.
Тя е условие важно в живота.
Всичко е важно, в което човек
Полза получава. Да унижава ...

Толкова са безразлични,
виж ги, крайно непривични,
ала ти не си като тях,
ти светиш в моя полумрак,
танцуваш в моя душевен такт, ...

Рисува вятър тънки вежди
и гони тръни из полята.
Мъгли плетат от свойте прежди,
дъждът се сипе над къщята.
Нима продъни се небето? ...

Хейтър, брат, защо мразиш света,
С душа черна, като мъгла през нощта?
Криеш ли в себе си болка, тъга,
Или просто обичаш да слагаш белези и обиждаш просто ей така?
Злобата ти блика, като поток горчив, ...

Днес слънчице огря пътека
постлана с есенни листа.
По нея тръгвам леко, леко,
към тебе мислено вървя.
Към мене идваш с много трепет ...

Да си поплача тихичко сред мрака,
да, вън е светло но сега съм сам.
Бях писал някъде, че аз не плача,
ала сега не знам, не знам, не знам.
Напират сълзите в очите тъмни, ...

В гора дълбока пълна с цвят
Аз гледайки в небето виждам тъмен мрак
И страх изпитвам аз вроден
От тъмното, нощта и тъгата в мен
Мъгла дълбока вдига се в гората ...

И я няма и я има, като полъх, като щрих,
есен е, в сърцето – зима. Между бих или не бих.
Стиховете ми – стотици. Моята любов – далече
всичките среднощни птици с мен тъгуват всяка вечер.
Ласкава съм или щура, нота звънка в твоя сън, ...

Ние хора ли сме, или зверове,
дете бедното коте уби без жал!
От малък кат обхванат от бесове
доказа, че сме потънали сред кал!
Други деца наблюдавали безучастно ...

Бъди до мен във мойто вдъхновение,
когато вая твоите черти
по- хубави от пролетно видение,
по-розови от моите мечти.
Не пропилявай времето за нежност. ...

1.
Исках да ви покажа една прастара фотография - на моята баба, като момиче. Обаче не я намерих, кой знае къде се е запиляла из семейните архиви… Но едва ли някога ще забравя този образ, поне докато имам власт над паметта си… Крехко, нежно девойче била баба ми, с млечно бяла кожа и дълга руса плитка ...

Нима е само спомен младостта
сред голите чукари на баира,
там, дето от години есента
последните жълтици си прибира.
И тръгва по пътечки от листа ...

Вълните на морето са жени
Те идват от безкрая устремени
към своя бряг самотен и един
за да подирят своето спасение
Те бързат на към своята скала ...

Обсеби ме омразата, а бях
преди лъч слънчев в черния ни свят,
но постепенно този мазен мрак
с лицето на пореден психопат,
с оковите на ежедневните лъжи, ...

Губя се и после се намирам
в най-тихото угасване на залеза,
спомени на снопове събирам
и трупам в натежалата си пазва.
От скрижалите на всяко пълнолуние ...

„И с поглед вечно устремен
напред към утрешния ден“
„Копнение“ – П. Яворов
Огромна сила Яворов е имал
и гледал с мъдрост винаги напред, ...

Селски туризъм
Дъждовно беше това лято. Валеше почти всеки ден. Ту се изсипваше кратък летен порой и светкавици и гръмотевици раздираха небето, или пък валеше тихо и кротко, като сега. Дъждовните капки чертаеха с мокрите си пръсти криви пътечки по гладкото стъкло на прозореца, а други блестяха като ...

Добре си ми е там, сред нафталина,
сред книгите ми. Тиха и добра.
И няколко столетия да минат,
рода човешки как да разбера?
Добре си ми е с музиката само. ...

Светът колабира и енергийни вампири,
спускат железни завеси.
С ядрена бездна блъфира Сибир -
клиничен симптом за тежка обсесия.
Не е наложителен тест, изотопи - ...

Телефона се превърна
като в някъв сувенир.
В магазина да го върна,
после да почина в мир.
Жив насила две години ...