ЛЮБОВТА СИ ОТИДЕ
И лятото,
и есента,
и аз от теб ще си отида.
Ще зъзнеш сам-сама в света – ...

По кожата на бял агнец
историята скръбно пише
с писец от трън на чер венец
последното четиристишие.
Видение на луд пророк ...

слънце есенно -
с любов към ро̀ден златозем
надвесено

Най-есенното чувство в мен полита
и търси нежния ти лик,
къде си къдрава любов, не питам,
открила тайния език,
в очите ти от влюбени вселени ...

В тишината на нощта, той зловещо мълчи.
С крачки бавни се приближава до целта.
Сенки страховити в мрака танцуват,
дори самият мрак се страхува от това.
Бродник самотен, зъл, със стъпки тежки, ...

Пред рояла се спря есента
и макар че на лято се вричаме,
приласка в две ръце песента,
просто следващ сезон за обичане. *
Мрака в златноръждиво проби ...

I. Този Брекзит – тъй нескопосан,
в кръг омагьосан неспиращ да тропа,
не само британците депресира,
а цяла Европа.
II. Този Брекзит – тъй за-бавен ...

Оглеждаше я внимателно с прикрит интерес. Знаеше, че не е редно. Свещеническият сан му носеше права, но и строги ограничения.
- Да ме прости Господ и пази от съблазън - прекръсти се за успокоение на душата.
Осъзнаваше, че религията отдавна е в забвение и едва ли някой ще го укори, но той искаше да е ...

И може би, защото са цветя -
за това ще ги откъснат.
Ще ги сложат във вода,
а те ще чакат да възкръснат.
Но корените им ще са в пръстта. ...

И който е праведен ,
нека първи да хвърля
камъни .
Домовете развратни,
накрая горят ...

I wish you could buy me a new white dress
to make me feel like an angel
because the one I have now feels like a burden.
I wish you could spin me around
like a ballerina - so high - ...

СЪЩЕСТВУВА НЯКОЕ РЯДКО УТРО
Автор: Зоран Якимоски
съществува някое рядко утро като това
когато доволно с радост се събудя
и сега съм този открит простор който се губи зад вокалите ...

Беше по това време, когато отново сякаш се запознавах с моите слънчеви приятели. Поне така беше при мен. Познавах всеки един от моите слънчеви приятели, но ми харесва да ми обръщат много внимание. Всичко беше много добре направено, бях на върха на щастието. Неочаквано беше за мен това събитие. Толко ...

На сцената на политическото представление двете основни партии – левите и десните – играят своите роли като актьори, които не са прочели сценария, но това не им пречи да импровизират с пълна сила.
Левите обикновено се появяват на сцената с обещания за социална справедливост, равенство и, разбира се, ...

ТЯ – ВЛАДА!
Тя иде – вихрулѝца. Иде – буря!
Тя – прерия във утринни роси.
Тя – слънчице, което не прежуря.
Тя – водопад! – пожари в мен гаси. ...

ГЛЕДКА КЪМ ВЪТРЕШНИЯ ДВОР
Делириумът на реката,
потайностите на страстта
оставят кален отпечатък.
Аз грешна синева избрах. ...

Все по-малко останаха старите
със набръчкани, сухи лица.
Посивяват без тях тротоарите
и изгряват студени слънца.
А довчера в тополи и в кестени ...

Слънцето бавно потъваше над склона и беше обагрило в ярка червенина небесата. По встрани беше млечно розово и бели облачета се разнасяха из небесната шир. Мракът оше не беше се спуснал над селото, но горещината беше оптуснала прегръдката си. Хлад повяваше от появилия се вятър и селяните си отдъхваха ...

Отиде си лятото, идва пак есен,
лозите полюшват узрелия грозд,
а ние, понесли в сърцата си песен,
реколтата славим и сочния плод.
Художничка тя е, изпъстрила всичко ...

„В позиция на опозиция
вопием за справедливост.
То така бива ли? -
влачихме като биволи
коалиция. ...

Седя до прозореца и гледам танца на листата,
които есенния вятър закачливо си подмята.
Ту нагоре, ту надолу и спуска ги върху земята.
Есен е, тиха, срамежлива.
Хем жълта, хем кафява, ...

Студ носи в пазвата си есента…
С чадър от листопад и сто надежди
съм Скитница с измръзнала душа,
в очите скрила късче синя нежност.
С мъглите гъсти, тя плаши ме сега, ...

КОТАРАЧЕ ПОД ДЪЖДА
Две девойки под дъжда
шляпат в уличните локви.
Гладя своята брада.
Гледам мокрите им рокли. ...

Кой съм аз?
Коя си ти?
Кой изобщо ни събра?
В нощен час
едни сълзи ...

Ежедневки 116
1. Маскирах се, като шпионин... и шпионирам нощем съседките...
2. Живея в подземията и катакомбите... на своето подсъзнание...
3. Не разпространявам клюки... създавам ги...
4. Нуждая се от лично пространство... защото съм прост... ...

По малките ми длани има кръв.
Мечтите ми ли тихо изкървиха
и поривът последен като пръв
се спотаи сред няколкото стиха?
Поведе ги сред бури, град и киша, ...

ПЕСЕНТА И ДА УБИЕ МОЖЕ
Автор: Зоран Якимоски
моето убийство е замислено
и дълго подготвяно
затова сърцето леко се предава на песента ...

ЖЕНАТА, КОЯТО МИ ЛИПСВА
… не знам защо и днеска ме отмина в квартала най-красивата Жена? –
замъкна се към Морската градина – да вдъхне вятър, сол и светлина,
красивата ѝ блузка на драперии ме перна – сякаш волтова дъга! –
не ме попита: – Как си днес, Валерий, ще слезеш ли със мене на брега? ...

ДРУГАТА ПРИЧИНА ЗА БУРЯТА
Къде ли да се скрием от дъжда,
подгонил ни по летните паважи?
До днес не съм изричала лъжа
и някога едва ли ще ти кажа. ...

ГАРДЕРОБЪТ НА МОЕТО МИНАЛО
… разделям се с ненужните неща, с които моят дом от век се пълни –
със чехлите на моя стар баща – поел без тях по сетните си хълми,
със онзи разскрибуцан гардероб, побрал ми панталонките момчешки
със лимките във задния ми джоб, с войниците ми – проходните пешки, ...

ВЕЧЕРНА МОЛИТВА ЗА ПРОШКА
… ще трябва някой ден да се покая за всяко сторено от мене зло –
че не отстъпих място във трамвая на старчето от древно потекло,
не спрях? – велосипедната верига да окача на тъжното хлапе,
девойчицата – дето ми намига, да я почерпя с паста – и фрапе, ...

Есента ръси злато край мен -
мек килим от листа пожълтели,
резен слънце, с любов напоен
в октомврийската късна неделя.
И не мисля за нищо, освен ...

Афиш,реклама,очакване...оперета голяма.
Билетите вече изкупени от елита закупени.
Но дилари в мрака предлагат,билети
за вип места,и магия ,даже ти плащат...
да седиш до края на измамна игра. ...

Като надгробен камък тъжни, тежки,
баладите вълнуват, до сълзи.
Самотен лъч по рамото пълзи
и совите проплакват. По човешки.
И тази нощ студени и сами са, ...