Зимни вечери студени,
огънят тлее уморен.
Лунната бразда на любовта,
очите говорят за свобода.
Зимни вечери сплотени, ...

Любов или война, избира твоята душа?
Дали е тя във рани, или е в самота?
Попита ли ме колко много ме боли?
И колко пъти нощем, аз роня все сълзи?
Попита ли сърцето, как все към тебе тича? ...

ПОДЛЕЗЪТ НА АНИ
Това гражданите спирачка нямат! Все ровят нещо, под вола теле търсят и проблеми си измислят! Ум да ти зайде от тия мрънкачи, които все недоволни и все чоплят нещо, та да не дават мира на чиновниците в общините. А те горките, глава не могат да вдигнат от работа. Решават проблеми от су ...

Слънцето се хвали на земята...
Ако аз не съм, теб няма да те има.
А земята без дори да се замисли
му отвърна с топъл глас.
Ако аз не съществувах, никой нямаше ...

Родена съм в малко провинциално градче в южната част на страната. По население казват, че минава осемдесет хиляди души, но това е само по официални данни. Отдавна не са толкова. С годините хората просто изчезват. Хващат си багажа и заминават някъде в търсене на късмета си. Дали го намират обаче – то ...

В девет
лилавите слънца гледат
надолу към слънчогледа.
Неузнаваем странник дреме
под сянката на моята сряда. ...

Къде да затворя очи?
Навсякъде кибритени клечки.

Убивай ме със своето присъствие
и съживявай ме с лекуваща ръка.
Ранявай ме със своето отсъствие
и нека път към теб е моят път сега.
Рисувай ме без цвят върху стената, ...

Когато телеграфните агенции
разказват ни за атомни войни
и всеки има някакви претенции –
създава се капан за мъртъвци!
Кой иска да срази едно човечество, ...

На Ели,
защото нейното Кафе е най-доброто
* * *
Не се стопи в сълза. И не изчезна.
Потърси дом. В дланта му се стаи. ...

Стойте тук. Почакайте за миг. Отпуснете се и ще ви разкажа една история. Нейни герои са три прави линии, хоризонтално и успоредно разположени една спрямо друга.
Те няма да се пресекат, няма да се докоснат, но чрез силата на гравитацията, те си вляят.
Придърпват се, отблъскват се, прехвърлят хиляди н ...

Тежкó им на телесните ми части,
ако дърветата раждаха пасти.
Тежкó ѝ на душата ми клета,
ако дърветата раждаха кюфтета.
Тежкó им на кръвните ми граници, ...

Не ме ревнувай
от полета на вятъра,
скрил се тайно
в светлината на косите ми!
Да знаеш само, ...

Марко Менгони - Най-същественото
(Autori: Roberto Casalino, Francesco De Benedittis & Marco Mengoni)
(Автори: Роберто Казалино, Франческо Де Бенедитис & Марко Менгони)
(Sanremo 2013; Eurovision 2013)
(Санремо 2013; Евровизия 2013) ...

Dido - The Day Before The Day
Speeches won't be made today, clocks will carry on
Flowers won't be left in parks, work will still be done
People won't be dressed in black, babies will be born
No flags will fly, the sun will rise, ...

Уж небо осенью дышало,
Уж реже солнышко блистало,
Короче становился день,
Лесов таинственная сень
С печальным шумом обнажалась, ...

Да се събудим!
Не "добро утро" за да кажем,
а пътя правилен, градивен
с истинските хора да покажем.
Да сменим статуквото сегашно, ...

И заваля, внезапно заваля.
С почукване нахално по перваза
небето като болест натежа,
усмивките на взора да накаже.
Не виждаш нищо – плътна пелена. ...

Ела
Пак е Пролет, време за начало,
ела Любов, нахрани ме със обичане,
ела със аромата на цветята,
дълго преминаваше с отричане. ...

Пътят ми спираше
до там, до теб,
след любовта ти –
и преди мен.
Слънце, облаци, вода ...

Не зная колко съм добър
в това римувано ми хоби,
превръщам се обаче във кахър,
за гузни, припознали се особи.
На други пък захранвам им душата, ...

Доктор Албърт Килиън бе много по-различен отколкото на снимките в Интернет-списанието. Имаше мършаво лице и силно набола брада, но рамената му бяха широки и му придавах вид на човек, който до преди години е поддържал тялото си със спорт и който сега се намира в „психологическа пропаст”. Чудно бе как ...

Не, не ми говорете за Бог!
За крилати блондини. И прочие.
Не играйте на вързан облог,
че смъртта влачи в строй многоточия.
За карети от злато. И кръв, ...

Имам слънчеви мисли в суровите дни,
оптимист съм до степен на лудост.
На житейските слепи от тежест везни,
вместо злато – редя пеперуди.
Ходя боса по трънени думи и знам, ...

Прободе ме стрелката на часовника,
прониза ме с изтеклото ни време.
Не мога аз да властвам над самотника,
ако не остави той душата си при мене.
Затуй поднесох му в краката моята – ...

Душата ти се разпиля
като разбит кристал
и само който те обичаше,
събра от късчетата.

С живот и здраве ме дари
и нека душа да ти благодари
за всички хубави мигове в живота,
крадци да не влизат в имота,
нека щастие и късмет имам ...

Когато живота ни пречупи
и постави на колене,
запомни, тогава Бог ни дава време,
за да се изправим на крака,
да лекуваме ранената душа, ...

Единица, двойка, тройка –
умирам от кеф!
Четворка, петица –
в твоя чест.
Аз съм тука! ...

Все някога
Все някога ще дойда да отпия
сили от Родопа планина.
Сълза сред върховете ѝ да скрия
и чан да ме събуди в ранинá. ...

Пребродих полета, че и планините,
и лутах се вечер във мисли дори.
По трудния път ме скрежаха сланите,
а сутрин посрещах мъгливи зори.
Посявах в земята и корени нови, ...

Дали си моят сън несподелен,
та всяка нощ лицето ти сънувам?
Или си моят хубав, слънчев ден,
така мечтан, и толкова бленуван!
Дали си непорочният ми грях ...

Тази нощ ще се напия
Тази нощ ще се напия.
Някак просто, ей така
идва ми да се налея,
а отдавна не съм правила така. ...

Обичам да рисуваш ме, със устни,
с премрежен поглед, да те гледам -
като скулптор, да ваеш ми изкусно -
тялото, потръпващо във нега!
С очите си, рисувай ме копнежно! ...

Малко времето ни беше,
дълъг – късият ми път.
Буден в мене спеше
на сърцето ти зовът.
Ти кат' птица все летеше, ...