Остарявам, а съм сам-самичък,
говоря, пиша празни думи за любов,
нали съм много, много умничък и сладък,
а от самотата чак мий лошо до припадък
Но той, животът, не е като да пропишеш некви рими, ...

Умрях.
Всичко започна в началото на тази (2033) година. С пълен брой гласове ЗА местният парламент прие издигането на стена около града. Стена, висока 33 метра. Стена, която вече беше изградена около останалите 256 града, защото села отдавна нямаше. Или поне около това, което беше останало от тях.
К ...

Генка Богданова
Блазе на този, който грижи няма
и спи блажено сладкия си сън!
Не буди го тревогата голяма,
ни на мечтите сребърният звън. ...

В тясната уличка на големия град,
чийто живот бе пълен с жад и глад,
ме срещна стара жена,
твърдяща, че няма деца.
Обърна се към мене с "Чадо мое", ...

Въгленът спря да подскача
в огъня на смъртния в мен.
И го повика да покаже
проблемната сингулярна точка.
Откриха празнота ...

Ако някоя прелестна сутрин се събудите и усетите липса на адреналин в кръвта си, не е необходимо да търсите високи мостове за бънджи-скокове или да дивеете по чукарите за един свестен полет с делтапланер. Просто се опитайте да проведете един най-обикновен телефонен разговор в присъствието на две-три ...

Каква е твоята революция?
Каква е твоята революция?
Питам всеки един от вас?
Не става дума за промяна.
А за тръгване и завръщане. ...

От две посоки бързахме един към друг
като задъхани насрещни влакове
за срещата – на тази малка гара тук...
Но не такава с тебе я очаквахме...
Рисували я бяхме двама - щрих след щрих, ...

Лятото е тръгнало към нас.
Слънцето ни гледа във захлас.
Полюлява се душата от ветреца топъл,
който идва от далеч,
за да може ти да се усмихнеш, ...

"Искам" и "Не трябва"
Ръцете ни едни от други са белязани
и още търсят се и искат да се срещнат,
не се забравят думите, които сме си казали,
и искат да се слеят устните горещи... ...

Тая болка, която подклажда
всяка дръзка, карминена жажда
е красива. И дълго гори.
Ще нагазя във сънни гори,
ще вървя, споделила небето ...

...Вземи балончето - сърцето му е синьо!
Дори часовника ти давам, само да останеш...
Б. Христов, "Конче мое"
Извъртя се сезонът от слънце и литнали багри.
И чудовищен дъжд океани и мачти заля. ...

Вятърът повтаряше бурите с нея,
Звездите рисуваха нейния образ,
Луната, заспала в Морето на кея,
диктуваше Слънцето сляпо, без отказ…
Докосване…дълбоко и нежно, ...

Когато на любов Ви змирише,
когато почувствате се влюбени,
погледнете в тоалетната
душевна.
Ще останете ...

Пред Елена стоеше симпатичен мъж, може би малко по-възрастен от майка ѝ. Беше едър, а погледът му строг. Трябваше да каже нещо, но сякаш устата ѝ беше залепена. Не успя и едно добър ден да промълви. След известно неловко мълчание, мъжът попита:
- Да помогна с нещо? – гласът му беше топъл и приветлив ...

Бяло и червено - разцъфнала дъга
в нощ усамотена. Кръв върху снега.
Бяло и червено - зов за свобода!
Огнище омъглено. Пророческа следа.
Бяло и червено - везано хоро. ...

Тертер се разбуди в самолета и направи опит да се раздвижи. Краката и гърбът му се бяха схванали. Доколкото можа, без да докосне съседа си по седалка, успя да се поразмърда. След малко се почувства по-добре и дори така се намести, че промени неудобната си поза, като леко се обърна настрани, подпря к ...

Дочух твоята мисъл,
чух, че крещеше за мен,
усетих, как ме бленуваш
и завихря те вътрешен бунт.
Виждам, как се терзаеш, ...

В шепите си държа най - истинското,
онова, което не вижда се с очи.
Сърцето лудо препуска,
душата кротко мълчи.
За истинското в живота не се говори, ...

Не си прави кумир...
„Не си прави кумир или каквото да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог , съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата ...

Отново е пролет! В душата ми - не!
Днес като слънцето искам да пламна.
Скромна утеха да имах поне,
случайно, когато в ума ми попадна.
Условно говориш, но само мълчиш. ...

Край гроба имаше малка пейка от ковано желязо. На пейката седеше жена с руса, вдигната на кок коса, черна рокля и черни обувки. В скута си държеше аленочервени, откъснати направо от градината репи.
Може би точно този контраст привлече вниманието на мъжа, почистващ съседния гроб – бледото лице… безкр ...

> ∞
>
>
>
> ...

Когато небето разцъфтяло
заехти по светулковите стъпки,
дошло е време за замлъкване,
докато се строшат думите
и от тишината залитнат. ...

Там далече отвъд, преди трийсет мъгливи години –
там течеше реката с отпуснати мускули мътни.
Ние бяхме децата от двата ѝ хлъзгави бряга –
боси птичета, дето до тъмно в прахоляка се къпеха.
Бързо свърши измамният мед от бурканчето стъклено, ...

Лирическа история
Поетесата Ахинора понечи да се усмихне. Видя някаква повлекана, на която ластикът на гащите се скъса и съвсем естествено те се свлякоха между краката ѝ. Не стига това, ами повлеканата взе, че се спъна в тях и се пльосна по корем в някаква кал. Народът около нея се изпонатръшка да с ...

Обичай ме завинаги, любима.
Омръзна ми да гоня пеперуди.
Обичай ме, повярвай в любовта ми.
Да гоня други вече нямам сила...
Във теб намерих всичкото, което... ...

Прекланям се във този ден,
оставил огнени следи,
пред костницата Шипка,
паметник нетлен
и Църквата баташка, ...

Лета търкалят се и отминават,
превръщат се във векове,
деди на внуците легендите предават,
шумят епични ветрове . . .
х х х х х ...

Откъснах малко тишина от твоята
да запълня празното на приказките,
да омекотя падението на прозата
и някак си да пренаредя и мислите,
за да са по-малко оглушителни, ...

Затворена страст
зад безбройни врати
от нежна тишина...
Неизследван континент,
потънал в тъмнина ...

Удиви ме тази Луна –
пак наднича.
И снощи бе тук
над панела безличен.
Разнищва ме до зори, ...

Навън вали. Тихо е.
Потрепващи от тежестта на капките, листа
напомнят само, че света е още жив.
Завивката студена, от облаци, процепи се.
Като след прободна рана, процепи се и моето сърце. ...

Приятели, защо ме предадохте?
А вие родители, защо изоставихте?
В гроба студен баща ми почива,
а майка самотна в безнадежност загива.
Отрече се тя от рожба и Бог ...

Алчни за любов
Майка ги посреща
с топла прегръдка,
а с приятели сълзят очите,
от смях. ...

Когато с любов ти израждам мечтите,
и те оживяват със крясък,
когато изтривам чернилка от дните ти,
рисувайки нежност по пясъка.
Когато звезди си закичвам в косите, ...