Копнях за тебе дълго, ден и нощ
и ето, че Съдбата те изпрати....
Сега, какво да правя? Изведнъж,
дойде ми дарът, цял в позлата?!
Дали, да се пресегна да те взема, ...

Бордът на директорите на Bank of Hysterialand обяви конкурс за портиер на банката. Длъжността бе pro bono. Заплата нямаше, но след месец в CV-то на кандидата щеше да пише, че е работил в престижната банка, и никой нямаше да пита като какъв. Това бе достатъчна причина току-що пръкнали се млади банкер ...

Доживотна потребност
Разплаквам те, защото ми се плаче,
а силната от двама ни, си Ти.
Отдавна никому не значат
удавени в очите ми - сълзи.. ...

СТЪЛБА ОТ ДИМ
/триптих/
1. Не бива да се разпадне,
държа се за перилата ѝ.
Назад и напред е стръмна. ...

Големите, огромните, необятните неща не можеш да ги видиш, поне не изцяло. Само знаеш за тях и ги усещаш.
Като Вселената.
Или Любовта.
Като всичко онова, което ти носиш в себе си.
Там е. Тъмно и светло, сладко и горчиво. Галещо и оставящо белези. Груба нежност. И жажда, неутолима. За нещо повече... ...

Тъгата ми похлопа на вратата,
красива, нежна и самотна,
отворих ѝ, поканих я да влезе
и приютих я... да не е сиротна.
Постлах ѝ да си легне във душата ми, ...

Десет години. Толкова минаха от началото на славния епос. На историята отбелязала бележити и не толкова светли мигове. Величави падения и крушения.
Борба.
Неспирал конфликт, който бележи началото и края, На времето, на пространството и на всичко онова, което го запълва и осмисля.
Мисъл. Има ли я? Ко ...

Мечта
Мечтата е желание, вдъхновение,
закътано в човешката душа.
За нещо малко, дори обикновено,
когато се сбъдне, щастие е това! ...

За хитреците от Европа
Европа пак ни критикува,
че ромите ни са без път,
че с българите не общуват
и в цигански гета стоят. ...

РОЖДЕН ДЕН
Чаках те да дойдеш! Не дойде.
А толкова копнеех да те видя
за час, за два! Или за миг поне!
Да те целуна, и да си отидеш! ...

По стръмни пътища отколе
вървиш загрижен, замечтан.
Не се ли умори, бе Коле,
да късаш дини от бостан?
Отвън са всичките зелени, ...

Сън сънувало момиче,
Но до късно не заспало.
Денем не стояло мирно,
Вгледало се в огледало.
В образ огледален, мрачен, ...

Часът е дванайсет,
а аз отново
си паля цигара за теб...
Отново съм с моите
собствени мисли... ...

Бях легнала и Борил внимателно сложи глава на корема ми:
– Искам да усетя бебо.
Беше се цупил 4 дни за скандала и накрая му беше минало.
– В 7 седмица съм, Бори. Няма как да ритне.
– Не искам да рита, искам да го усетя. Галя я усетих в третия ясно, преди това ми беше като заглъхнала и бебо ми е така ...

Кълне жестоко моята и после плаче...
Душата ми до днес така и не разбра!
Под ключ съм често във мазето ни. Обаче -
до виното...Със котката и песента...
Пък то - защо? Че ново буренце отпуших ...

Танцувай с мен сиртаки – танца вечен!
Напомня той за чувствена вълна,
а тя се слива в ритъм бързотечен
с извивките на твоята снага!
Танцувай с мен горещото латино, ...

Виждам душата ти в очите,
изобщо не е изненадващо
напълно естествено е,
не се страхувай, просто вярвай...
Всички имаме нужда от това. ...

Горещо е сърцето ми, горещо...
Избухва в плам при всяка нова среща.
Камбанен звън бие лудо в гърдите,
огнен залез грее дълго в мечтите.
Горещи са ръцете ми, горещи... ...

Вкусни са
Как им завиждам!
Устните ти докосват,
сладост отпиват.
Не крият, че са червиви ...

И нека да ти кажат, че
без теб се уча да живея –
жалък опит, сетен напън,
липсващата алинея.
И нека да ти кажат как ...

Нямам време за късни раздели
в тишина, от която боли.
Само длани, до болка поели
шепа кръв от фалшиви игли.
Те, признавам, не режат до дъно. ...

/Къс разказ, последван от преработката му в едноактна пиеса/
- Брей, тоя Асан! Как търпи грозната си жена в леглото, да му се неначуди човек?! – зацъка дядо Стоил, загледан подир въздебелата Айше, като с наслаждение отпийваше ракийката си.
Да беше видял, че Асан е влязъл в кръчмата, хич и нямаше да ...

Мили мои
прекрасни престъпници,
не прекрачвайте
в другия кадър.
Виждам вече ...

Татко... В своя вечен сън унесен,
няма двупосочен път за теб.
Нашите сърца покрити с креп
ще запомнят тази тъжна есен,
след която всичко опустя ...

Музика в Душата ми трепти!
Когато чуя Твоя глас Вълшебен...
И Ти си само в моите Мечти!
Умът ми все от Тебе е Обсебен...
Ушите ми все търсят твоят звук! ...

Денят е заприличал на отшелник,
поспрял на датата си в календара.
Обикновен и най-невзрачен делник,
с история от памти века стара.
Където улици, стрехи и къщи ...

Препускам като жадна хала
в устрем зачестен.
Отеква в мене тих и сладък
вопъл уморен.
Напът съм за една задача, ...

Пред нас е война,
а ние се молим
убиват деца
ние само говорим
вцепенени от ужас ...

Аз съм сянка на риф и вода измълчана,
морска пяна със дъх притаен,
нощен плач на жена от тъга разпиляна...
И е лесно да тръгнеш от мен.
Аз съм зъб на вампир и око на акула, ...

Словата, дето в стих сега превръщам,
не струват даже пет пари пробити,
очите на опразнената къща,
щом вече от бръшляна див са скрити.
Презрява до обраслата ограда ...

Една топола...
Тръгваш с нея ли, не изпитвай угризения,
не мисли за мен, върви с твоята любов,
какво, че съм сама, нали е казал големия,
че и сам войнът си остава войн... ...

Мразя очите, нарочно не виждаха!
Мразя ръцете! Не чувстваха!
Устните мразя, защото мълчаха,
преглъщаха думите,
предчувствайки сблъсъка! ...

Ще се спусна нежно към бедрата,
бавно със затворени очи.
Устните ми ще целуват суетата,
и тялото ти – по неговите дължини.
С език по кожата ти ще рисувам, ...