Корона на главата ми не слагай,
безценности от теб не искам!...
Сърцето си в рими не предлагай,
дори когато тихо те поискам!...
В болката ти цялата съм влюбена, ...

Цъфти в градината сама
ухаеща червена роза,
по нея капчици роса
блестят кат' бисерни мъниста.
Червеният листец потрепва, ...

"Ще посрещна пролетта на гарата"
Светлозар Граховски
Ще чакам пролетта на гарата.
Тя ще е в първия вагон.
В очите ѝ ще се разгарят ...

Запънала съм буридановото си магаре.
Пред купата сено стоя
и чудя се – дали да не отвърна и ударя
или по-простичко – простя.
Дилемата е многоточие. ...

Разтоварихме сандъците от колата. Беше малък бус, а побираше много товар.
Прозинах се. Трябва да съм спал поне два часа. Беше горещо.
– Ще одраскаш боята! – изръмжа собственикът на возилото. Носеше шапка.
Бусът беше напълно издраскан и нямаше цвят.
– По-внимателно! – изежи се отново. ...

Не се пързаляй в болното ми ехо,
не ме изравяй от смълчана кал...
Не виждаш ли, че сенките ме взеха
за партньор в предсмъртния си бал?
Не ме лепи от порцеланови парчета, ...

Проблясваш подобно
на мълния в мрака.
Пак там удобно
на ъгъл ме чакаш,
облегнат на зида, ...

Отвори вратата,
влезе, ръцете ти
с пепел от огън
и прашец от рози
ме поръсиха... ...

От толкова много време
ме държиш на куката,
че вече забравих
искам ли да живея
или спокойно да си умра ...

Единствените сменят се с моментите,
отиват си с премигване на клепки.
Не се замисляш даже над последствията –
и без това животът е нелеп.
Изпращаш ги спокойно в залез слънце ...

Изпрáти ме във Тъмнина,
Обрече ме на Самота…
Кажи ми Ти, кажи ми,
Имаш ли душа?
В болки и неволи, ...

" SHU program "
трудните понятия
трудните творения
родени кални
копнели кални ...

Преплетена мрежа,
пролет безцветна,
зима безснежна – в нея нищо не потрепна.
Това донесе есента:
Безгласна сирена в мъртъв океан ...

Размисли за цитиращите Библията, за вярващите и невярващите
От няколко месеца все ми се иска да напиша някои мои размисли за вярващите, атеистите и търсещите опора, утеха и ли не се знае какво в различни духовни учения. В последните години намирам по блогове, фейсбук и вестници какви ли не статии на ...

160/ Опитвах се да сложа точка
на туй, което съм създал,
но често правех и отсрочка,
че нещо пак съм изтървал.
Или че грешка съм допуснал, ...

Две зелени очи
със томителна нежност,
спрели в мойте очи,
ме стопяват, зоват...
Накъде ли ме канят ...

Животът твой?!
Не ми принадлежи.
Нито пък сърцето ти.
Може би вече знаеш…
Животът ми в него тупти. ...

Сиянието на лунна вечер
стопля моето сърце,
макар да съм далече
от твоите нежни ръце.
И туй сияние – спомен мил ...

Душата ми извор на музика нежна,
душата ми тиха и влюбена разбра,
че нашата любов е далечна, невъзможна.
Сладостна болка сърцето раздира.
Облак тъмен, буреносен и отново вали, ...

Бъдете мили с децата,
не подрязвайте им крилата,
към тях ние повече грешим,
тъй като неволно им крещим,
а понякога не одобряваме ...

Бащите не си отиват
Бащите никога не си отиват,
не молят, не крещят, не униват!
Кога си тръгват, те остават
в сърцата на децата си, не ги забравят! ...

Никого не го е еня колко си добър или мъдър! Хората около теб по-скоро ги вълнува колко си наивен и доколко си глупав, че да им уйдисаш на акъла, за да те използват, разбира се... Не ставай смешен – дори да си добър и мъдър!

Вълчица
Като вълчица
ще ти бъда вярна
и в тъмнината
аз ще те открия. ...

В душата ми е болката,
огромна, душеща, безкрайна.
Разравям. Търся нещо друго вътре.
Няма!
Погълнала е всичко и дълбае. ...

Прострял ръката си, животът
събираше на хората мечтите.
Редеше ги по стъклени витрини,
украсени и с неони осветени.
От там минаваха децата, ...

СЛЕД ДЕВЕТ ЛУНИ
Р. Чакърова
Станах съвсем като теб – заприличах на облак...
На порой, на потоп и на всичко, което залива.
Да... След дъгата валèнето страшно го мога – ...

Ръждива мрежа увива се в дървото,
гордо то с изправена снага,
преплита клони в стремежа на високо
да преодолее ограничената си свобода.
Страници непрелистени – остават непрочетени, ...

На моята пътека ти стоиш.
След мен по стъпките ми ти вървиш.
Следваш ме във нощите и дните.
Даваш ми надежда във мечтите!
Като необятната вселена! ...

Въпреки всички нормални човешки желания,
нашите новоизбрани, държавни пиявици
демонстрират самочувствие и правят кампания
за доизяждане на народната баница.
Всеки иска баница, но с лични претенции. ...

Възвръщенецът
Животът ни не е цветя и рози,
любов, романтика и хумор,
живеем в стрес и се тормозим,
и мъчим се до болка с тумор... ...

И чувам стъпките, които ме отвеждат
в твоя дом и твоето ложе.
Така и не можах пред тебе да съм горда,
нито силна,
зная го, ти можеш... ...

Генка Богданова
Ние сме тези, които зачеват с любов, носят търпеливо в утробата си като безценното съкровище и раждат с мъки ЖИВОТА.
Ние сме тези, които с тревожно сърце очакват първия вик на детето си, забравят болката и съмненията, докоснати от неговия първи дъх, засияват с ореол на светици, озаре ...

Отпускане в лоното на светлината. Последно
търсене сред сенките прашасали.
Дълбаене с нокти до кръвясване, до
ъгъла на спокойното ни дишане.
Хилави, отпуснати, но ...

То често мисли в главата ми напират ,
за моите несбъднати в живота ми мечти.
Ден и нощ, повярвайте, не спират,
всичко, всичко в душата се върти.
Кой казва за мечти че няма време? ...

Утро
Пак с петлите отзарана
стана моят ранобудник.
Хайде, ставай, поспалано.
Вънка светна. Добро утро. ...

Самотен лъч обгърна косите на една върба –
величествен зелен воал.
И полъх лек през тях премина
сякаш с пръсти по завеса от кристал.
Фотьойла сложил съм на двора, ...

Липсваш ми в студените вечери.
Липсваш... и в самотните дни.
Липсваш ми в думите неизречени.
Липсваш... и във делника сив...
Мисля те в нощите несънувани. ...