Contemporary authors work: literature, music, art etc.
389K results
Наивника и Волната
🇧🇬
Тя спи, потънала в нежно блаженство,
потънла в неговата силна прегръдка.
И той мисли си, че няма по-голям
късметлия от него. Той стария воин,
той стария наивник, откри я и никога ...
Нейде, в страна, чието име ние не знаем, някога живееше един беден старец, който се препитаваше като рибар. Морето понякога беше жестоко към него. Доста често се случваше той да се върне в порутената си дървена колибка с празни ръце. Гладът и мизерията винаги бяха негови най-верни спътници. За своя ...
Седя самичка, сълзите преглъщам,
и питам се, с какво те нараних,
и все назад във спомена се връщам,
край теб живях, горях и се открих.
И миг не съжалявам, че те срещнах, ...
Знаеш ли, често ме питат: "Там ли си или не?"
Лесно ме гледат, но трудно ме виждат.
Задълбочено ме слушат, но рядко ме чуват.
И как да ме видят и чуят. Аз съм едно невидимо дете.
С болка в душата, с разбити мечти, със сърце наивно, добричко. ...
От изстрел пръв на Ерос неизбежна
е точността в сърцето... Предсказание
за новото начало – свръхмечтание
на влюбване и вяра безпогрешна.
Естествена и хубава, и нежна ...
Зашити сърца.
След всеки разговор оставам тъжен,
и толкова се чувствам ретро. Телефон.
Усмивката ми е слушалка. Тръшната.
От нея капят няколко сълзи. Надолу. ...
В памет на Павел Чамов
Ридаят скръбно майки и невести
и вятърът разнася гласовете им...
Мъже, жени, деца запалват свещи,
подобно ангели над гроба светят. ...
Името ми е Леон. Аз съм дете на нощта, приятел на самотата, бунтар в тоя свят на сенки и илюзии. Живея живота си ден след ден и през ехото на времената той минава, като пясък през пръстите ми. Живея между смъртта и живота от толкова дълго, вече не помня кога започна всичко, сякаш времето безвъзвратн ...
С надежда живея и дишам, милея
теб да открия в океан от жени,
имам представа коя си, копнея
теб да погледна право в очи.
С надежда и моята страст те желая ...
Капе нощ и всичко е някак си..,
сякаш стискам във шепа петаче,
щом подхвърли парче от душата си
на живота ми колоездача.
С разсъблечен тризъбец Луната ...
Да докосвам мечтата на другия...
Да заспивам с безсънни очи...
Да отеква сред мислите бурята...
Да вали, да гърми, да трещи...
А в сърцето ти – огнени макове ...
Почувства ли, че в този хладен ден
в слепени длани топля твойта есен?
Отронен златен лист лети над мен –
цветът му с твоя блясък е замесен.
Дъги рисуваш в моите очи, ...
Никога недей да казваш че обичаш,
ако няма чувства в твоето сърце,
никога недей след другите да тичаш,
като безпризорно и ненужно псе!
Нека да си трън на другите в очите, ...
Няма да дойдем и тази година.
Ти знаеш, че те обичаме!
Гроба на татко преливаме с вино.
Цветята го пият с тичинки.
Колко далеч е небето? – се питам – ...