Една песен, написана през далечната 1984г., по музика на приятеля ми от Ивайловград Димитър Пурнаров и мой текст, която записах наскоро като част от предстоящия ми авторски акустичен албум "Колелото на съдбата".

Мойта вятърна съдба…
на Жоро
Когато тихичко притихна в теб,
сред мислите ти аз се разкроявам,
светът ми е докрай осъществен, ...

Минаха 20 години, а само Пепи не я забрави. Всички други колежки се изпариха, забравиха адреса и телефона й. Остана само тя, не подминаваше нито един имен ден, помнеше имената на децата й. Дори Ивана не можеше да познае веднага гласа й. Знаеше, че се чувства виновна пред нея.
Историята е следната:
З ...

Винаги сядам
на последния ред в киното.
Мисля, че съм влюбена
в пустотата.

Злак и тъма...
Неродено е утре...
Някой скита в нощта
и съня е прокуден...
Златолика Луна – ...

Кап, кап, капе чучура,
а в главата ми брулят вълни,
на кръста пищова в кобура,
пък едното око ми смъди.
Едното око на човека ...

Но ние с тебе не сме от хората,
които се влюбват.
Не и в някого...
А животът ни тече
докато прегръщаме гордости. ...

Магбет
С.Л.
Млада, красива,
скрита в сенките.
Алчна, жадуваща за власт. ...

в четири посоки – самота -
натрапчиво усещане за бивша цялост
и единение – игра –
дълбоко някъде изтлява

Натрупалият сняг бе огромен, а валежът сякаш никога нямаше да спре. Мъглата се стелеше навсякъде, мракът все повече и повече притискаше автомобила към снежната земя и Алексей се опасяваше, че ще закъса някъде по преспите. Олга спеше дълбоко на другата седалка и навярно скоро нямаше да се събуди. Въп ...

Не свеждам главата
пред мигове трудни
и нивга
не падам
по дух. ...

Под кожата ми влезе и си там,
и с всяка клетка те усещам, живо.
Отрова или лек си, аз не знам.
Макар че, …
Ах, как ме караш да умирам. ...

ПОЕМА ЗА БАЩА МИ/
/нещичко от миналото/
За цял ден труд във Текезето,
ти заработваш за кибрит!
Пари не падат от Небето, ...

Казвах ви за мойта котка –
умната Писана, да -
съзерцателна и кротка,
има си и три деца.
И за тях се грижи също ...

Половин година по-късно лежах на един тропически плаж и си приказвах с едни поляци. Видях, че жената от семейството с което бяхме дошли заедно ме търси и я повиках при нас, но тя ми направи знак аз да отида при нея.
– Борил е долу в бара и е много пиян. Трябва да го прибереш.
Въздъхнах:
– Отивам.
Тя ...

Като приказка
Като родена в приказка принцеса
в съня ми всяка вечер идваш ти,
и всяка сутрин питам се - къде си?
Гласът ми в тишината се топи. ...

Аз съм далеч от теб.
Дали това е достатъчна любов или силни характери, няма значение.
Защото сме от тези, които могат да се справят.
Защото ценим времето, когато сме заедно и чакаме с нетърпение следващият път.
Защото си вярваме. ...

Избухвам! Животът е птица проклета,
която се вие над гроб на поета.
Издигнах от нежните думи планета.
Защо ли човека ламти за монета?
Изплетен от действия, думи и чувства. ...

Аз съм сляпа, когато не виждам очите ти.
Аз съм глуха, когато не чувам гласа ти.
Но, кажи ми, дали ме позна по сълзите ми?
И дали ме запомни, признай, по смеха ми?
Всяко утре без теб е най-страшен кошмар. ...

Не знам какви са ти очите.
На всички други им ги помнех.
Но твоите са някак си специални.
Леко променливи.
С игриви багри между пролетта и есента. ...

СТАРОСТТА
О, стане ли вече на възраст Човека,
Очакват го хиляди малки беди...
И дните пред него се тътрят нелеки...
Докато Животът, не го повали!.. ...

ПО ПЪЛНОЛУНИЕ СЛЕД ЕНЬОВДЕН
Неканен и незван
промъкнах се в домът ти,
тихичко пристъпих
на покоите ти в тайната обител ...

Тя се влюби по неволя,
защото си мълчах и строен бях,
а просто аз не можех да говоря,
че глътнал бях корема си със смях.
Подхлъзнаха я, признавам, сори. ...

Барабанен ритъм...
Конски тропот...
Пулс насечен...
Животът ми тъй е наречен!
Крачка, две - отскок... ...

Лунна соната
Някой свири лунната соната,
замълчи, сърце…
Звуци от пиано…
за щастие протегнати ръце. ...

През последния месец – непредизвикано от нищо конкретно, но яростно, дори злобно се замятаха вина след вина върху администрацията. Сочи се, че имало опашки пред гишетата. „Щом има опашки, и администрацията ще вѝси по цял ден. Никакъв отпуск!”, изцепи се един политик.
Ще се опитам да бъда кратък.
Сло ...

Не се страхувам от раздялата –
тя идва, за да ни пречисти.
Ще се погледнем в огледалото
и честно ще потърсим истината.
Как бихме иначе узнали ...

Усещам липса…
Усещам липса някъде във мене,
превързвам я със сноп от светлина,
загледана в отлитащото време,
аз все жадувам твойта топлина. ...

Лятото – знойно
и огнено, марно и
сърцепожарно!...

Август на клепачите тежи,
чувствата в сълзи обличам,
а думите са белези... Боли! –
от толкова, от толкова обичане...
Късия и рошав послепис ...

Глава Втора
Сблъсък с миналото
Дори шокиращото убийство не можеше да попречи на сивото ежедневие на гражданите. Всички малки магазинчета бяха отворени, всяко кафене вече беше пълно с измръзнали ученици, улиците бяха препълнени с хора, които бързо крачеха наоколо без да се оглеждат какво става около ...

Тя ти звучи толкова страшно -
едва ли не като заклинание
да дойдеш при мен
и да кажеш „И аз",
като покана ...

Откажи се от мен.
Връщане назад няма.
Любовта не се гради
върху лъжи и измама.
Всяка рана белег остава ...

Когато в лятна, тъмна нощ,
усещам вятърния повей,
гледам хоризонта необятен
със слятото пред него блуждаещо море
и чувам ударите на безкрайните вълни. ...