Стара снимка в албума – дядо с баба.
Тя – държи го под ръка, млада, слаба.
Той – в униформа, изпънат, с пагони,
заминава на война, германците да гони.
Последна снимка, преди раздяла, ...

Понякога се случва, осени ли ме стих,
ведно с текста мелодия да дочувам,
прихвана ли мотива, с мóлива си тих,
рими кротки почвам да рисувам.
Думи в рими, рими в стих, ...

Думите са пясъчни замъци. Току си ги построил и вече не са твои. Вълните са ги изяли. Ще кажеш: "Трябва да ги построиш по-навътре на брега, за да не може да ги достигне морето". Но колкото повече се отдалечаваш от водната ивица, толкова по-негодни за градеж стават песъчинките. За да постигнеш крайна ...

Екзотерично
Познавате ли някоя гледачка,
куршуми дето лее и предсказва,
магии да разваля - да не плача,
и Дявола от мен да го изважда? ...

Макар в друго време,
ако ме повикаш, ще се върна.
Със слънцето ще се усмихна
и с вятъра ще те прегърна.
На краката си ще те люлея ...

МАГАРЕТО НА НАСТРАДИН
/ басня /
О, кой не знае Настрадин,
Един велик човешки син
Човек находчив ..И в нещата!... ...

Дария се роди три дни преди термина. 18 часа отказваше да излезе и накрая ми направиха секцио, въпреки че много се надявах да родя естествено. Беше 2 и 900, черна, сгърчена, с щръкнала коса и невероятен глас. Борил държеше да присъства на раждането, но аз категорично отказах. Той уж отстъпи, но така ...

Казват, че никой човек
не е остров.
Може би сме океани...

Все ми казват
че трябва
да мълча.
Не било нужно
винаги ...

Ще тръгваш ли?
Не искаш да останеш.
Тогава няма да те спра.
Решил си вече...
Знам, ще го направиш – ...

Не казвай нищо в таз минута,
защото още ме вали.
За мене всяка дума чута
си беше зло и ме боли.
Ще ти простя и тези думи. ...

Как липсва ми тихата омая
на родната ми къща, където станах мъж.
С майчината ласка, нежна и любяща
и бащина повеля, обливаща ме като летен дъжд.
Къщата, в която раснах и играех ...

Не ми е празнично... На който не му се пие тъга - да подмине.
Друга почерпка за рождения си ден нямам.
Седмоюнско
Откакто се помня, все кърпя отворени рани.
И бягам от своето минало... За да съм жива. ...

Три стъпала, които водят никъде –
ни до отключена, ни до заключена врата...
Три стъпала, които помнят викове –
на Майки, на Бащи и на Деца!
Край тях стените тухлени се кланят в ниското – ...

25. Хората, които допускат да бъдат съкрушавани от един и същи човек безброй пъти... имат нещастието да бъдат носители на болна и немощна същност...
26. Оправданието е сигурен белег за наличието на нежелание.
27. Уроците, които получаваме след като загубим, са в пъти по-ценните от чуждите хвалебстви ...

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Изгуби съзнание, наложи се да я пренеса на леглото. Напрежението е дошло в повече. Сега просто спеше. Татко и майка също са тук.
- Ивайло. - Баща ми сложи ръка на рамото. - Моли се брат ти да се оправи.
Прегърнах го. Семейството преминава през труден период. Трябва да бъдем задружни.
- ...

В Африка
Някъде във Африка в далечен Занзибар
влязъл крокодилът във един опушен бар.
Две лъвици ближели си сладко сладолед.
Няколко газели пиели пък чай със мед. ...

на Хубавата Елена
Хубава била Елена –
всеки днес го знай.
Може би с очи зелени
е пленила Менелай? ...

Опиат си ти.
Вреден навик.
Всичко в мен ми повтаря
да спра, но ти си по-силен.
И също като цигарите ...

Аз съм жена
мога да бъда това
което обичаш
най-много
това ...

В безпътието бях удавник, бряг
душата моя търсеше. Сурово,
без вдъхновение, без страст, без знак
заключено бе творческото слово.
Оглеждах се в тълпата. Тъжен мрак ...

Излязох, тъй, на пейката пред блока,
децата как играят да позяпам...
Картината наоколо – жестока!
Жени край мен, а аз мухите лапам!...
Рецепти, лютеници и диети – ...

Едно момче. Той бе ,толкова безразличен ,защо ли не се впечатлявах. Хората казват опознай и остави всеки един човек да те впечатли и да преоткрие душата си пред теб, е не го казват хората току-що аз си го измислих. Забраненото е най-сладко ,а той наистина беше сладък и забранен. Съдба ли да го нарек ...

За всеки начертала е съдбата
Единият в калта се ражда,
другият разкоша го обгражда.
Единият с недоимъка расте,
другият натруфено конте. ...

Съградих си кула от мечти,
за да стигна твоето небе.
По пътечка малка от звезди,
аз вървях към твоето сърце.
Все рушаха кулата безспир ...

– Ей, ти, с бялата шапка, от кога си тук, не съм те виждал, нова ли си?
Жена на средна възраст разрови огъня и дори не погледна високия дрипав мъж.
– На теб говоря, не чуваш ли?
Тя запали цигара и впери поглед във виещата се струйка дим.
– Как се казваш? ...

Духай, ветре!
избърши ми сълзите!
Отнеси ми тъгата нейде далеч...
Аз ще остана като брезите –
безстрашна – ...

Търкаля се животът – прясна пита –
по нанадолнище, по равно, по баир.
Сърцето плод завързва без да пита
и любовта превръща в синкав вир,
във който лягат страсти и съмнения, ...

Като съсухрен навик куцука деня,
фин благородник, отегченосамотен -
Лорд Байрон, иронично осмиващ света,
консервативния, застинал, понятен.
Понякога поспира се замислено, ...

Те са там. Далеко.
Ронят горчиви сълзи –
в чужди страни, без покрив
и светът отново е крив.
Те са тук. Близко. ...

Колко мрачно беше тази сутрин. Излязла от трети час, бързах да си взема кафе. На вън валеше като изведро. Температурата беше паднала с няколко градуса. Беше мрачно и студено.. Април уж дойде, но вятър духаше като през януари. Беше голямо междучасие. Всички ученици се блъскаха на касата за кафе. В че ...

Сред редици от живопис и портрети
и раждащите се мечти на млади поети,
сред светлината на изгряващ талант
проблясва не един бъдещ диамант.
Сивотата на баналното е нежно отмита ...

Жега е
войника бавно крачи
от война се връща
остарял е
побелял е ...

Днес на пост е баба Дана
до прозорче на тавана.
Рано-рано тук заседна,
през бинокъла погледна,
нагласи си окуляра ...

Нощта се спусна като бясна сврака.
Потопи своята злоба в човешката душа.
Запечата красотата в бял плик.
Уби живеца, умъртви човека.
Отровата надделя над кръвта. ...