Нощта отхапва късче от Деня
и праща ги в съня ми,
очи изгарят ми плътта,
утринта гаси ги.
Ровя с мисли във Душата, ...

Защото съм от дъжд... А дъждовете
с Любов и с Океан не се римуват.
Незрими са, отвъд са бреговете.
А себе си не мога да преплувам.
Събирам късчета от обич, разпилени, ...

Видя ли? От купчината пепел
покрих очите си,
белязах се в черно-
затворих се, боли!
Белязах си сърцето, ...

Чисто бяла роза,
радост
и погледът спира се в листата свежи.
Не потрепва нищо!
И дъхът замира! ...

Милост към таланта!
Не го погубвайте
с награди...

Роза в пролетен ден
на двора вън цъфти.
Чезне мрак студен -
в сърцето ми си ти...
И за тоз чуден цвят ...

С р е щ а
Дали да се срамувам от сълзите?
Защото те са истински сълзи.
Защото те са миналото. Дните,
в които някъде живееш ти. ...

Усмивка
Много ли струва
да имаш една усмивка повече,
една усмивка във запас,
та ако някой ден ...

Разбирахме се, бяхме си познати,
взаимно се подкрепяхме във нета,
сега сме просто виртуални абонати,
които се избягват като псета...
А тишината между нас може и да стане като в Космос, ...

Приказки аз искам да разказвам,
за принцеси и магьосници добри.
С думички вълшебни да омайвам
да рисувам в детските души.
Днес ще ви припомня за вълшебства ...

Котаракът в чизми
Знайно е от памтивека, че всъщност смъртен е човекът,
и тъй на мелничаря, житейският кантар отмерил края,
и миг преди да си отиде, решил децата си да види,
и щедро им разпределил, това, което бил спестил: ...

От
всички форми на възмездие
за себе си една избрах –
не се превръщам никога във жертва,
макар от подвизите да изпитвам страх. ...

Полèта на залеза. Миг тишина.
Ръцете на мрака посягат и грабват
последния лъч светлина
от сивия врат на небето.
Една еднодневка с нищожни крилца ...

könnt' ich
schenkt' ich Dir
den ersten Schrei von mir auf dieser Welt
das erste Greifen meiner Hände
meine erste Träne ...

Такава самота след теб!... И мрак!...
Виновно оглушава тишината...
Напразно се ослушвам пак и пак
дали ще тропнеш тихо на вратата...
Слуха ми драска всеки нощен звук... ...

Зазоряваше се. Слънцето се плъзгаше плавно над отсрещния хълм и закачливо докосваше прозорците на заспалото село. Земята постепенно се отърсваше от вчерашната буря, дори птичките подаваха плахо главички и изпробваха гласчетата си в нещо като песен. Изминалата нощ беше страшна. Вятърът превиваше до з ...

Гледат ме втренчени
неразбран чифт очи – вашите.
Все едно ви питат коя е Станка Пенчева,
да не говорим за Миряна Башева.
Докато аз на терасата ...

А беше време - бързах навън да се втурна
и мислех: "С любов аз мога света да обърна."
Тогава се радваше с мен и луната,
и шепнеше: "Давай, момиче, със теб е съдбата!"
Да, беше време, когато вярвах в мечтите, ...

Сега сме никои за другия и непознати
така решихме двамата тогава
аз ще излизам с другите жени
а ти търси си някой за изява
Сега сме никои за себе си ...

Земята
е
сърцата

1.
Нищо не се е
видяло
от праха
и нищо не се е ...

Посветено...
Познавам един човек
със сърце толкова нежно,
че не може да се повярва
толкова смело, вярно... ...

Как искам времето да върна
или сладостния миг, поне –
с ръцете си да те обгърна
и да останем пак насаме!
Под ключ е споменът, в сърцето – ...

мечтая да те нарисувам
на небостъргач,
така че и отдалече
да мога да те гледам;
ще те рисувам ...

Ти и аз сме някаква загадка.
Искам да си бялата ми тайна.
Някак те предчувствам вече сладко,
дишам те в небесна необятност.
Искам да си мой не по причина. ...

Целувай цветята в косите ми меки,
в дъги разходи ме – над птици да пея.
Рисувай ми в бурите мирни пътеки,
в реки ме разливай – в разхлада да крея,
че огън обагря ми кожата бяла, ...

Беляза ме тъгата. И разбрах,
че двете с нея вече ще живеем.
На пепел стана светлият ми смях.
Мечтите ми престанаха да пеят.
Светът ми се разклати – кораб пуст. ...

Върхът е самотен.
Върхът е причина
да гледаш отново към ниското.
Тъй дълъг бе пътят, но ти го измина,
защото безумно ти стискаше ...

Времето ми с тебе не лети
Като красива бяла пеперуда
Днес името ти тя шепти,
Че обичам тебе до полуда.
Отдавна с тебе все се нямаме. ...

Животът ми е разпилян, в кутии,
а хаосът е подреден, във мен.
Душата ми е до безкрайност свита,
таванът ми е с пода изравнен!
Аз мога да загубя всичко! ...

Горчиво кафе
Бучка захар в горчиво кафе,
а очите ти – впити във мене
и усмивката на щастливо момче,
нищо… че мина толкова време. ...

Мила,
чиста,
луда -
заблуда.
Тъмна ...

Те ме разкрачиха. Разкрачиха ме изключително неприлично и това ме мъчи повече от всичко останало. Това сигурно е глупаво, защото начинът, по който се отнесоха към мен, със сигурност не е най-големият ми проблем в момента. Но човек понякога просто не може да се отърси от притесненията си, още повече ...