С усмивка питаше ме защо все се страхувам,
на всичко се учуди, на всеки мой въпрос,
защо бях се заставил теб вечно да жадувам,
а този отговор не знаеш беше прост.
Отново с усмивка и друго ме попита ...

Днес разговор случайно, подочух,
между комшии в махалата -
единият бе малко глух,
но за клюката, наостри сетивата...
- Разбра ли, комшу, Велко к'во направил? ...

Незнайна любов ли ме тръска,
че страдам по пътя невинен?
Сърцето на две ми се пръска
и в мислите съм си насùнен.
Ридая и скърцам със зъби... ...

Търсиш ме…
… в малката капка роса
на момината сълза
цъфнала в двора,
Търся те… ...

Мръщя ли се...
не ми забелязвай.
И сълзата...
и нея недей...
По-добре ...

Това лудо чувство Любов
не знае ни време, ни възраст
и безкрайно във този живот
те пленява изненадващо, бързо.
Със същата сила на младост, ...

Като глътка вода без която не мога,
аз те търсех в своя живот!
Като топлият пламък на зимният огън
ме привлече, ти, моя любов!
Без да знам, че теб те е имало ...

Наздраве за Божолето
Двамата приятели Пешо и Мискета, най-старите членове от отбора за синхронно пиене на ракия, се бяха опнали до яката дъбова маса под асмалъка в двора на Мискета и протягаха морни тела под сянката. Пчели жужаха около тях, мухи цвъкаха по мушамата, понякога някое врабче кълвеше от ...

На разпети петък,
на кукуво лято -
ще я продам.
Ще я просна
на стар вестник, ...

Проекто-сценарий за криминална драма с елементи на екзистенциална мистерия:
Мъж с инициали И.Н. се събужда и с изненада открива, че през нощта някой е проникнал в дома му и е измил чиниите. Моментално отива в полицията, но там не му обръщат внимание, защото по същото време цялото полицейско управлен ...

115/И навиците се смениха.
Към къра никой не търчи!
Мотиките в мазите скриха.
Животни никой не държи.
О, тия пенсии прочути, ...

Когато дойда, трепет не показвай,
а прегърни ме сякаш си ме чакал.
И няма нужда, нищичко не казвай -
тъй натежал е вече с усет мрака.
Страстта ще коленичи в този миг - ...

Клада
Не заигравай с мен – ще изгориш!
Пламъци душата ми терзаят...
Ако стихнал огън лумне призори,
ти знаеш ли какъв ще бъде краят?! ...

Не бях ли живяла преди? Преди да те срещна!
Какво съм празнувала толкова много лета?
Преди да узная, че сърцето ликува тържествено,
единствено сгушено в скута на твойта душа.
Не бях ли жена и преди да се сбъдна наяве ...

Аз съм вече дама на възраст,
така да се каже;
тихичко си отглеждам
една котка и две костенурки;
децата ми ...

лошотията
прихваща
и на* дъното
отпраща
а и там ...

Възрастна двойка върви подръка
и просто се радваха на пролетта.
- Кажи любима къде да те заведа?
- Ами където ни намери любовта.
Жената усмихната дядо поведе ...

Дъжд
Утре може би не ще вали!
Днес дори за малко не престана.
Утре може да не ме боли
старата и съживена рана! ...

Лице в лице, една до друга
вперихме със теб очи.
С желанието да се видим
или познаем, може би.
– Аз ли съм? – това се питах. ...

Ти си моето момиче, аз съм твоето момче!...
Сиви къдрици обкичват днес любимото лице.
Бръчките не забелязвам. И да има, аз не знам!
Честно в мене отбелязвам: "Не е мръднала ни грам!"
До прозореца безмълвна с часове стоиш така. ...

Като беден просяк бродех по света,
нахранихте ме с хляб и с надежда!
Бездомен скитник бях на таз земя,
с любов подслон ми дадохте в дома си!
Сирак като останах клет, тогава ...

Зеленоока русокоса Пролет
изгря над мойте неприветни дни
и всяка моя клетка Тя плени
със своя светъл самодивски поглед.
Плени ме – както само Тя пленява, ...

Ти си пъпната връв
на самотата ми,
режа те
и започвам отначало.

Чувството на летене... в съня... не убива... Защо тогава да не е възможно в реалността? Защо да не си свободен? Напълно? Никаква тежест. Никаква болка. Само най-силната и творческа болка по пътя на сърцето ти. Никакво самоубийство. Истинска и всепоглъщаща свобода. Красота. Любов между умовете. Оттла ...

безлистни клони
се подпират на преспи
гнезда пустеят
* * *
сняг по върхове ...

Животът на Нестор Зефиров бе еднообразен и гладък като глазурата на торта Сахер. Ставаше сутрин в шест, а вечер точно в десет денят му приключваше с Първа Програма. Първа Програма бе името на радиостанцията в Градец, собственост на приятеля на Нестор – Маркони Петров. Втора засега нямаше. Точно в се ...

нараства броят
на грехонаддаване
при търговете

Рептилката Лушка се събуди в приповдигнато настроение въпреки махмурлука от снощния купон. Купонът се състоя по случай нейния рожден ден и беше изпълнен с алкохол, секс, наркотици и рептилски рокендрол. Лушка беше навършила осемнадесет земни години, сиреч беше станала пълнолетна по тукашните закони, ...

Родена съм жена, но горда - като птица.
Затова и твърде често съм сама.
Свободна е душата ми. Не съм светица.
Но като жените нося тежестта...
...на грижите за дом, деца, любов, семейство - ...

Написах стих. Почти прекрасен.
Домашният съвет се сбра.
Измърка котката: „Ужасен!...
Ти стих ли казваш на това?”
„Защо, бе? - кучето излая, ...

Безследие ...блуждаещи очи...
и тъпа болка - късно разкаяние...
Изстреляни във нас от детството лъчи...
и разстояния на полудялото мълчание
от мисли, във които сме сами...

Беше краят на работния ден, а хората не спираха да се тълпят в магазина. Сякаш най-важното нещо в девет и половина вечерта беше да си купят половин килoграм сирене, шепа маслини и два-три кренвирша.
Яна стоеше с дежурна усмивка зад щанда с млечните продукти и едва се сдържаше да не хвърли буцата сир ...

Синът ми също е Ивайло.
България му е Родина.
Ала един е Балабанов!
Прости за думите ми, сине!
Чети го, сине! Препрочитай! ...

Искам да съм твоята любов.
Най-голямата. Единствената.
Твоят дъх да бъде остър зов
да съм нечовешки близка...
И тектонски искам да трепериш ...

За истинска любов да търся вече поостарях,
с годините се научих да не вярвам в хората.
И трудно се лъжа, може би защото помъдрях
и сам вървя напред и сам съм си опората.
Явор Перфанов ...

С дни десетки се крих
от зверове жестоки и зли.
И най-накрая открих,
че те от мен уплашени били.
Търсех сили прошка да давам, ...