Ако нощта е натъжена
дарява утрото с роса.
Разцъфнала дъга поема
към тихи слънчеви места.
И буди небеса и хора ...

Научих се да гледам, а да не виждам.
Научих се с насълзени очи да се усмихна.
Престанах да пиша,
а любовта за нас за теб.
И стиховете изчезнаха.

Под дърво и под камък
търся рима на ,,Любов"
и горя като пламък,
като луд повтарям ,,ов"!
,,Риболов", ,,Петров" и ,,зов"– ...

Когато с теб се видим, замълчи.
Недей да ми разказваш тишините си.
У мене точно толкова боли
и рани нося от копнеж по птиците.
Къде да ида? Вече ме видя. ...

Пътят на успеха
Съветва го мама:
,,Учи да не работиш,
да станеш началник,
да не се пòтиш!" ...

След почти една година труд това е най-новата ми песен, посветена на Ме6, на когото благодаря за прекрасния аранжимент!
ТВОЯТА НОВА ГОДИНА
Текст и музика: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойко Иванов
Вятър ревнивец е спуснал резето, ...

Прощавам ти и бесовете ти и думите жестоки,
не си на себе си била, аз пак те оправдавам
Прощавам ти и греховете ти към мен големи,
но ти не искай прошката ми, имаш я отдавна...
Прости и мойте грехове към тебе, моля те прости ми, ...

Нова, акустична версия на стара моя песен. На соло-китарата е Мутата.

Като стара, олющена брошка
е безпомощна твоята прошка!
Ще я дадеш ли с чисто, цяло сърце? –
да зарадва нечие бледо лице.
Не по задължение. ...

Всеки...
Всеки ги има.
Бивши, сегашни...
преживени или пък не.
Всеки се брани, ...

Не си ми – ти!
Не си – дали?
Не си – нали?
Не си – а може би вали?
До кога – кажи? ...

Какво не преживява майката Земя,
какво не изживява майчицата клета,
да гледа как човешката ламя
я пълни с кръв и сълзите валят
в пръстта, от мъките обзета. ...

Посред дълга люта зима
в буря страшна, мразовита,
почуства се духът ми ничий,
а кръвта започна да изстива!
Пронизващият вятър стихна ...

Раздялата е болка, изгаря те и пари
желязо нажежено във плътта
не стихва, измъчва те, повтаря
а после призовава и скръбта.
Болката утихва твърде бавно ...

Исках днес да си играя
с мойто коте малко!
Ала вече е заспало.
Колко жалко, колко жалко!
Исках днес да го науча ...

"Обичам те!” –
мълвят устните ми.
„Обичам те” –
говорят очите ми.
„Обичам те!” – ...

На сина ми
И дори сърцето да те стяга,
и да трепваш от стаена страст,
да те е затиснала безмерна тяга,
да таиш предчувствие за сетен час, ...

Много пъти си падал в калта,
по лице, но и не на колене,
с топли пръсти си ровил в пръстта,
да изваеш от нищото мене.
Много пъти си любил със страст, ...

Интересен.. странен ми е факта
как така хомотите капаците
на някои хора са им така удобни..
все едно не им тежат....
излишни приказки кговорят ...

The sky turned black with arrows,
bombs fell like meteor showers.
The evil will rise from the shadows
with the dying breath of the old powers.
In times of murderous madness and chaos ...

Беше.....
нещо силно и непредвидимо.
Беше....
истинско и непостижимо.
Беше... ...

ПРОШКА
Виновен си... за огнените думи,
които парят в гърлото ми нощем.
За мислите ми толкова безумни,
забравили за милости и прошки. ...

Завее ли вятъра с топлата шуба,
понася и новия, пролетен дъх,
събужда земята, цветята и чувства
и една теменужена, закъсняла любов.
Вятърът пее теменужена песен, ...

Темата е Свободата! Това е нашето първо ограничение. Изваждаме белият лист и прочитаме зададената тема. Ако приемем да пишем за Свободата, автоматично сме приели и задушаващата хватка на необходимостта. Това е истински парадокс, нали? Пишем за това, от което се отказваме през целия си живот. Дори и ...

Моля те, Боже Всевишни-
дай ми търпение, моля,
моля да бъда човек,
въпреки не между хора!
Моля те, дай ми надежда, ...

В първите дни, щом те заобичах, всичко в главата ми утихна.
Чувствах се като най-щастливия жив човек, легнал на матрак в средата на Осмото небе. Събуди желание за живот в същество, което повече от всичко на света иска да избяга от тази планета. Наблюдавах те
как вървиш
как вървиш
как вървиш ...

1.
На малкият прозорец, Марс започва да се показва все по отчетливо. Поглеждам нетърпеливо календара и установявам ,че до Червената планета ни остава още един ден. Каква радост и какъв копнеж. От шест месеца чакам да се появи тази гледка. Сякаш беше преди милиони години, когато се записах в програма ...

Сънувах, че умирайки сънувам...
Животът ме напусна с шут в главата. Приживе шут, решил да съществува.
А в празното поет, поръсил с лют пипер словата...
Какво видях ли? Няма светлина без роля в мрака...
Бездумие, лъжи, бълвочи разни. ...

На Емо
Мразя тоя ден.На тая дата
във прегръдка грабна те земята.
Легна ти до корен на тревица
като болна във гнездото птица. ...

От днес и нататък прощавам на себе си.
За всичко, което не съм или съм,
за всяка невярна преценка за другите,
за всяко съмнение, за всеки провал.
За хора, които допуснах в сърцето си. ...

― Прости ми! – каза Пролетта –
Животът е причина
в снега да се родят цветя,
а ти да си заминеш.
Земята тръпне от копнеж ...

Не искам да те зървам, не и ти -
лицето ти не бива да го зная.
А позвъниш ли - моля те, мълчи!
Гласът ти нека да остане тайна.
Ще сложа шал на моите очи, ...

Когато душата ти е в хладилника,
а щастието - в петата на крака,
и не можеш да го извадиш от там,
когато животът свършва без да ти каже,
си спомни че искаш да пипаш косата ми, ...

Романтичен мъж и лайкучка
Ганка беше единствената мома в забутано Пернишко село край границата със Сърбия. Сама мома, ама хубава като за двайсет, така се тупаше в гърдите баща ù бай Радой, мъж мустакат и въобще надарен откъм косми по цялото тяло. Вечно чорлав, с мазен от носене каскет, с избелели па ...

Не се научиха мъжете да обичат
жени такива, сложни като ребуси.
Жени такива по мъже не тичат.
Живеят само с демоните в себе си.
Омръзна ù да я обичат все до пладне. ...

Ще дойде моят ден -
светъл лъч ще ме озари
и ще чезне мрак студен -
за сетен път ще ме огреят зори.
И пурпурният изгрев във простора ...

108/Щом ни подгониха от село,
затърсих правия си път,
вървях по пътищата смело
и чаках да ме изведат!
И щом като се дипломирах, ...

Не е планина а снежно,
е отгоре неизбежно.
Много върхове покрива
и от вятър се развива.
Като листи във гората, ...

Нежност...
лежим със теб блажени на брега
телата си преплели с тиха нежност
на мойта гръд положил си глава
обгръщат те ръцете ми за вечност ...