В шепите си държа най - истинското,
онова, което не вижда се с очи.
Сърцето лудо препуска,
душата кротко мълчи.
За истинското в живота не се говори, ...

Не си прави кумир...
„Не си прави кумир или каквото да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог , съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата ...

Отново е пролет! В душата ми - не!
Днес като слънцето искам да пламна.
Скромна утеха да имах поне,
случайно, когато в ума ми попадна.
Условно говориш, но само мълчиш. ...

Край гроба имаше малка пейка от ковано желязо. На пейката седеше жена с руса, вдигната на кок коса, черна рокля и черни обувки. В скута си държеше аленочервени, откъснати направо от градината репи.
Може би точно този контраст привлече вниманието на мъжа, почистващ съседния гроб – бледото лице… безкр ...

> ∞
>
>
>
> ...

Когато небето разцъфтяло
заехти по светулковите стъпки,
дошло е време за замлъкване,
докато се строшат думите
и от тишината залитнат. ...

Там далече отвъд, преди трийсет мъгливи години –
там течеше реката с отпуснати мускули мътни.
Ние бяхме децата от двата ѝ хлъзгави бряга –
боси птичета, дето до тъмно в прахоляка се къпеха.
Бързо свърши измамният мед от бурканчето стъклено, ...

Лирическа история
Поетесата Ахинора понечи да се усмихне. Видя някаква повлекана, на която ластикът на гащите се скъса и съвсем естествено те се свлякоха между краката ѝ. Не стига това, ами повлеканата взе, че се спъна в тях и се пльосна по корем в някаква кал. Народът около нея се изпонатръшка да с ...

Обичай ме завинаги, любима.
Омръзна ми да гоня пеперуди.
Обичай ме, повярвай в любовта ми.
Да гоня други вече нямам сила...
Във теб намерих всичкото, което... ...

Прекланям се във този ден,
оставил огнени следи,
пред костницата Шипка,
паметник нетлен
и Църквата баташка, ...

Лета търкалят се и отминават,
превръщат се във векове,
деди на внуците легендите предават,
шумят епични ветрове . . .
х х х х х ...

Откъснах малко тишина от твоята
да запълня празното на приказките,
да омекотя падението на прозата
и някак си да пренаредя и мислите,
за да са по-малко оглушителни, ...

Затворена страст
зад безбройни врати
от нежна тишина...
Неизследван континент,
потънал в тъмнина ...

Удиви ме тази Луна –
пак наднича.
И снощи бе тук
над панела безличен.
Разнищва ме до зори, ...

Навън вали. Тихо е.
Потрепващи от тежестта на капките, листа
напомнят само, че света е още жив.
Завивката студена, от облаци, процепи се.
Като след прободна рана, процепи се и моето сърце. ...

Приятели, защо ме предадохте?
А вие родители, защо изоставихте?
В гроба студен баща ми почива,
а майка самотна в безнадежност загива.
Отрече се тя от рожба и Бог ...

Алчни за любов
Майка ги посреща
с топла прегръдка,
а с приятели сълзят очите,
от смях. ...

Когато с любов ти израждам мечтите,
и те оживяват със крясък,
когато изтривам чернилка от дните ти,
рисувайки нежност по пясъка.
Когато звезди си закичвам в косите, ...

Една сълза не става на море.
Море обаче става на сълза,
че то и мъката ще събере,
като зърната жълти на лоза.
Морето става земната сълза ...

Черно-бели раирани дни
ме карат да чупя чаши,
да си късам ризата,
да дълбая дупки, в които
заравям самотата си. ...

Пред мен каква далечина!...
Ден след ден вървя към нея...
Над мен звездите – семена,
в небето нежен вятър сее.
от ,,Омагьосан живот"

Вълшебници, с различна цел,
размахват думичката карма.
Живеят по един и същ модел,
но хвалят се с различна дарба.
Един обезлесява планини, ...

Живот, лишен от смисъл,
припадам в липсващ мрак,
а ти си се залисал
и падам...
Разчепкана идея, ...

В спиращите дъха моменти...
/В спиращи дъха моменти, аз дишам.../
Аз съм това, което толкова много
съм живяла, живея и ще изживея...
От тези душите, които живеят... ...

Родната реч е
такава творба, че от
радост се плаче!...

Видях се цяла,
изваяна от пръстите ти,
с цветчета пролет
и мартенско обичане.
Харесах се... ...

Миг и споменът за тебе оживява.
И после се редуват стотици мигове.
Напред си ти с твоя миг при мене.
Не живея в дългото очаквани дни.
Броя щастливите си мигове. ...

113/Животът днес е по-различен...
А сèлото не е селò!
Ценях го някога с „отличен”,
а днес му търся „опело”!
Сега е коренно различно. ...

Момичетата плачат, но отвътре.
Където няма грим – да се размаже.
Момичетата никога не молят
за кърпичка. За милост даже.
И ако ти не ги спасиш навреме, ...

Не давам те, любов неповторима,
нито за злато, нито за пари!
И купове със бисери да има,
или безценни камъни дори!
Не давам те! Защото ти си тази ...

Много често в живота ми се случват събития за които нямам обяснение...По някой път дори си задавам въпроса "Защо трябва да преминавам през тези преживявания?"
Но също така вярвам че всяко едно нещо се случва поради определена причина, която аз по някой път не мога да видя и осъзная в момента.
Тази п ...

Лесно ли е да намразиш някого
и в пясъка оставените му следи,
като вълните морски да разтвориш?!
Всичко сторено и писано от него
в житейските ти страници ...

Тази дата така отреди,
моят син да е днеска на Шипка.
В мен напират от гордост сълзи.
Със гурбета, не мога да свикна.
Но съм сигурен, че ме е взел ...

НЕ СЪМ
Р. Чакърова
Не се кълна във вярност, Майко свята...
Наричат ме "предател" и "беглец".
Какво не чух... И как боля душата ...

Намирам се между две огледала.
Винаги отпред е бъдещето неясно,
винаги зад мен са миналите дела;
напред е просторно, назад – тъй тясно.
Огледалото на миналото прелива ...

4.
Стоя до прозореца и бавно съзерцавам гледката навън. В момента се вихри огромна пясъчна буря.Вече свикнах с внезапните силни пориви на ветровете, но тази е най-голямата досега. Силата на вятъра е толкова силна ,че кара цялата станция леко да се поклаща. Големи червени облаци са затулили небето и ...