Във времето на преход и неволи
живота пропиляхме без остатък!
Ревяхме и бърсахме с....и,
изпращайки децата си нататък*!
Избори провеждахме до дупка ...

Поклон
Ти не дойде.
Ти просто нахълта.
Пътят ли те доведе при мен?
Или болка от стара разлъка? ...

Отвори очи и съзри зората.
Отвори очи, слънцето ти дарява любов.
Отвори очи, сърцето е жадно за обич.
Животът отваря портите си към света.
Разбери, това е щастието за човека. ...

МИСЛИ
Потъна в мрака на нощта
една светулка.
След нея друга долетя
и пак потъна в мрака... ...

Дни и нощи наред се молех
за малко обич и любов...
Дни и нощи не съм спала,
постоянно мислех ли и
мислех дали ще срещна някога ...

Небето се намръщи, посивя
и срути облаци от гняв, върху земята,
безсмислено викът му прогърмя,
а после поутихна и заплака
Земята мъдро питаше: „Защо“, ...

Дъждовен ден.
Едно момиче
в прегръдка мъжка
се укрива.
На мъничко врабче прилича – ...

Липсва ми, липсва ми твоят глас, мили,
с нотки омайни, мен сладост дарили,
дето докосваха нежно душата …
Днес е самотна и страда, горката.
Липсва ми твоята секси походка. ...

През декември сънувам криле,
и звън на камбана,
зимата как къдели преде
песен в най-нежната гама,
слънчев смях на дете, ...

Оставяме те, майко, всяка есен.
И мен ме вяха чужди ветрове...
Ти плачеше в душата! Като песен...
Такава... Дето все назад зове.
Българийо! Едничка под небето! ...

Синбекът е готова "минусовка".

Бедни са
по Коледа
душите ни,
окичени
с блясък... ...

Разхубавява
се душа, когато на
сгрешил прощава!...

Черни като нощта
пронизващи сърца,
сълзите тръгват от тъмните поля,
а от другата страна човек си търси храна
аз не мога повече така ...

КОВЧЕГЪТ НА ДЯДО МАРКО
Помнеше Дядо Марко и годината и датата на туй нещо. Помнеше го, защото предния ден Неда му каза, че е бременна и той почерпи в кръчмата, без да обяснява защо, и така се напи, че падна като талпа на стълбите и си сцепи веждата. На другия ден, с едното си око видя, понеже другот ...

За тази любов...
Тя направи
повече от колкото трябваше.
Тя прости неща,
които бяха н е п р о с т и м и. ...

Ден първи:
Сто години ги навърших, ей,
това е кръгъл юбилей!
Внуците ми мили,
компютър ми купили ...

Не ползваше масичка
за чашата си с кафето
- имаше крак
сядаше винаги
някъде под небето - ...

АД
Р. Чакърова
Ще се видим... Искам да се видим!
Някъде, където няма други...
Някъде, където няма лилии, ...

Листата вече не шептят на вятъра,
а той е сляп за цветовете им.
Окапаха по любовта от лятото,
заради която са самотни пейките.
Подритват ги безлични минувачи, ...

Приятно слушане!!!

Там...
В точния момент, минах от там...
днес отново се разхождам там...
Съдбата и съвпадението така
са го решили - да се срещаме там... ...

Добре си ми дошла и тази вечер!..
Ей тука, до леглото приседни!…
При мене идваш толкоз отдалече
и носиш вяра в трудните ми дни…
Над мен се спускаш ти като утеха, ...

Искам да започна наново,
да почувствам как всичко...
ражда се отново, че всичко
имам...дори и това което нямам.
Мечтите и волята, желанието ...

Под небесните пътеки
танц подемат лист и клон;
(без)шум от рокля лека
е подгонил вятърният стон.
Бързат стъпки затаени, ...

Трепти листото от вятъра,
младото вие се,
жълтото окапва.
Есента ги обира,
земята завива. ...

Ето – навсякъде канят ме, мамят ме
Разни красавици без облекло
Ровят в душата ми с долните намеци
Дават безплатно – вземи си едно.
Демони спящи надигат главите си, ...

Сълзите мокри, очите ми докостват.
Очите ми не виждат от дъжда...
А мозъкът не спира да ме пита!?
Това ли търсиш в любовта?
Сърцето питам? Съгреших ли? ...

Всичкото ми Всичко, ти си. Знаеш ли?
Лудият копнеж и искрен смях...
Слънчевите, щуравите зайчета,
в погледа ми дето все блестят.
В утрото ми – мислите събудени, ...

Има очи, които обичам
безкрайно много...
Има очи, които не мога
да забравя, защото са се
запечатали в ума и съзнанието ми... ...

Навярно в свят вълшебен
чакат те за нашата поява,
терзаят ги сълзите тежки
хиляди за тях
хиляди по тях ...

Гладен Вълчо слязъл чак в полето
и какво да види под небето –
конче бяло хапва си тревичка:
„Ммм, ще се нахраня ей сегичка!
Три дни вече бродя гладен, сам. ...

Когато до нозете беше ми водата,
о, Боже, как летях в гърди с любов.
Когато стигна коленете вдигнах я главата,
и крачех с жаждата си за живот...
Когато стигна шията мътилката ...

Съжаляваше, че не описа всичко в дневник. Времето течеше прекалено бързо, все отлагаше започването на дневника, а когато нещо не започне навреме, то никога не свършва: незапочнатото не свършва.
Сега премяташе в просъница всичко, което щеше да напише. Не искаше да става от леглото. Първият сняг току- ...

Като вик от дълбокото
спомен в мене звучи:
за момче синеоко
с нежни, светли черти
и за смугло момиче ...