Мунчови неволи
Жената под вежди гледа ме строго,
а аз да издържа до кога ще мога.
Веч' дните в мълчание отминават,
оправия в дома ми не се задава… ...

Гордея се
Гордея се, че българска майка ме е родила,
на тази земя, с живот ме е дарила.
Гордея се като гледам нашата страна.
с красиви планини, плодородната земя. ...

Младост, с мен остани,
вечери с усмивки дари.
Отлитай и събирай души,
младостта в мен да кипи.
Ех, младост, не се спирай, ...

Една ръка не стига - да прегърна
пространството през двете планини,
едно око - във тебе да надзърна,
едно писмо - гласа ти да звъни.
Една искра - да служи за огнище, ...

С летежа на времето летим и ние.
отгатваме желанията като в ребус.
Усещаме пулса не равноделен.
И всяка музика влиза в душата.
опознаваме се миг след миг. ...

Едно се питам,
след Нас,
остава ли
поне звезда...
Или се губи ме ...

Със мен ще живееш под стрес,
с милион и една изненади,
провеждам за нервите тест,
а после раздавам награди.
Сияеща сутрин ще стана, ...

За моята сиамка Топсана, която вече не е с мен!
Липсват ми твоите сини очи
да ми се усмихнат както преди!
Витаминче безмълвно да поискаш,
или уискасче отново да гризкаш! ...

Без теб не искам аз да продължа!
Пред мен е мрак студен и непрогледен.
Нима до тука всичко бе лъжа?
Перонът пуст, и влакът бе последен.
Погълна те за миг нощта. И аз ...

Няма ли те, аз съм тъжен
в изстраданата самота...
Една магическа окръжност
заключва пулса на света!
Очаквам ранобудни птици ...

Здрач
/В ролята на мен/
Остави ме да плача,
не ме спирай сега, когато няма смисъл!
Остави със сълзи да ти разкажа, ...

Ти стоиш сега объркан
под намръщено небе.
Сякаш в пепел си отъркан...
Лошо чувство в теб гребе.
Сила май не ти достига ...

Ще си изпусна влака за " По Дяволите"!
Както никога. Така. Нарочно.
Ще изстина, без да съм намразвала.
Към края си, когато ще започна.
Всеки мой копнеж от тук, ще тръгне. ...

Защо се свличаш? Моля те, недей.
Бъди си там, където се отрони.
Изгря и падна. Поживей!
Преди сълза да станеш. Или спомен.

Функциониращ, мислещ здрав човек,
образован, точен и напет,
пълен с овчедушна добродетел
и за персоната си пръв радетел,
функциониращ само на конвейер… ...

Такава красива мечта си ти,
че не знам какво да пиша...
Такава тръпка в сърцето ми,
че няма дума, с която да те наричам...
Може би супер герой, ...

След чудесата
Ще блесне пак нощта на чудесата,
луната ще ни спуска тънки мрежи,
звездите ще надничат зад тъмата,
в душите ще огряват къс надежда! ...

Човешко е да не знам
отговорите на въпросите,
пъдещи съня от клепачите ми.
Човешко е да ми е трудно,
да ми объркано за ден, за два. ...

Сърце да имах,
щях да те обичам,
очи да имах -
тебе щях да видя,
ръце да имах, ...

Глупавото ми сърце
се влюбва отново.
Наранено за пореден път,
а не си взема поуки.
Сърцето ми е по-силно ...

Днес вдигнах поредната стена
на пътя между мен и тебе.
Душата ми се сгуши във сълза,
и потече безутешно към Вселената.
Към звездите на нощното небе, ...

Лежах на дивана и гледах мъжа до мен, никога нямаше да си го призная на глас, но наистина ми беше хубаво да го усещам до себе си, много хубаво. И това след всичко, което ми беше причинил. Голяма шматка бях, идваше ми сама да се гръмна.
Борил се пресегна и ме погали с пръст по скулата:
– Ако друга же ...

"Затварям очи и мразя...с всяка клетка от тялото си."
Затварям очи...и виждам само теб,
Очите пълни с тъга, сърцето – лед.
И любя те и те разлюбвам всеки миг
ту погребвам те, ту изравям ...

Адвокат Петров довършваше сложен документ, когато дочу колебливо почукване по вратата на кантората си. След „Да, моля!“, никой не влезе и той стана да отвори. На прага стоеше грамаден мъж, наподобяващ представата на адвоката за Боримечката – известният герой на Иван Вазов от романа „Под игото“. Имаш ...

Сбогом, родна страна! -
моя, единствена, обичана.
Тръгвам сега,
но не знам-
ще се върна ли някога! ...

Кой ги пише тъй нещата.
та тормози ни сърцата,
богохулствам... туй го знам,
даже малко ме е срам,
но боли ме мен сърцето, ...

Превърнах се във жиголо... съзнавам
на всяка дала не'кви чувства, се отдавам
обичам теб, а друга съблазнявам
вървя по острието на бръснача и си остарявам.
Превърнах се в посмесище за себе си ...

Посветен на баба ми, дядо ми и на котката, с която пораснах! Но те не са сред нас, вече!
Нощите когато преминават,
гася свещите...
и отново не ми се спи,
а часовникът тик-така безутешно, нали? ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Бай Мето БМВ-то е опитен монтьор
и в тънкости ремонтите владее,
така че по колата когато имам зор
при него тичам. Болката къде е ...

Ето тук съм!
Какво чакаш? Кого чакаш?
От своите тайни, дали ще избягаш?
На чуждите хора, липсва ми, им казваш.
А от мен, защо? Защо бягаш? ...

Под миглите ми, там си,
в една отронена сълза.
И знай, че когато сам си,
тя с теб ще е в дъжда...
Щом вятърко неканен ...

– Знаеш ли какво ще стане, ако Европа ни напусне? – питам разтревожен Подутия. – Знаеш ли?
Той не отговаря. Гледа и мълчи печално. Такъв го харесвам. Той ми е бивш съученик, аз настоящи съученици нямам, защото вече не уча нито в средно, нито в начално училище; за висше школо да не говорим, опазил ме ...

Изгазих толкоз лук,
заради тебе, Маро!
Пуста да останеш!
Чергата ми ти, откак подпали,
на земята гола вечер си захърквам! ...

... ... ... ... Жизнен стандарт ВТОРА УПОТРЕБА!
... ... ... Седя, стоя или се движа и в слуха ми се набиват ожесточени препирни и рекламни реплики, примесени с чалга, рап, неопределими ритми и пукотевици и "бум"- и "гръм"- ефекти от някакви звукоизлъчващи средства или неизвестно от къде в пространст ...

Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Част 6
Поръчваме две пици.
Докато се усетя холовите масички са събрани една до друга. Всичко що е към момента в наличност за пийване и боцкане е сложено от горе. А фотьойлите, столовете и табу ...

Няма нищо по-хубаво от лошото време
в балкана, през пролет дъждовна.
Пукат съчки в камината. И до огъня дремят,
изморени след сага любовна,
двама – мъж и жена, замечтано заслушани ...

Чак когато закрачи към колата си, младият мъж осъзна, че е прекалил доста с алкохола. Погледът му се бе премрежил, а краката му стъпваха несигурно по неравния плочник пред дискотеката. Стомахът му протестираше, давайки сигнали, че иска да се освободи от съдържанието си. Хлъцна, оригна си и се замисл ...