Защо са тъй нещата сложни?
Създадохме любов красива, млада –
сами, със собствените си сърца.
Аз от моето сърце подадох,
от твоето подаде ти, ...

Безумие е, че те обичам,
сърцето си на дявола ще дам,
кървавите ризи ще събличам,
поне за малко на теб да се отдам.
Но тогава със какво ще те обичам, ...

Гасне денят, идва нощта,
звездици над мен блестят.
Чезне дневен лъч през вечерта,
две очи затварят се и спят.
И тъга от вечната тъма ...

Събуждам се от твоята милувка –
топла и дъхтяща на любов.
Попивам я и поглъщам с нежност,
потръпвам и следвам твоя зов.
С усмивка мила ме поглеждаш, ...

Заесенява се в душата
и капят вече жълтите листа.
Не са ми свежи и цветята,
каквито бяха в младите лета.
Но другото е днес красиво ...

Вселената си моя за навеки,
не мога с друга да те заменя,
макар че атом съм от твоите съзвездия
ме караш да те обичам и до тебе да кръжа.
Коя частичка земна, не би привлякла с положителен заряд ...

Правя опит да догарям
тихо, бавно,
стари болки да забравям
още жарки.
И искрят искри отвътре, ...

Без теб ни слънце, ни луна ще има:
аз ослепях и болката не крия.
Безумен вихър грабна те, любима,
отнесе те, преди гнездо да свиеш.
Но не пресъхва моят спомен свят. ...

Приятел верен за теб ми разказа
Питах се кое е началото, кое края.
Ето, хванах те и аз във ръце.
Хайде, говори ми сега с твойто сърце.

В някаква улица прашна,
както така си вървях,
слънце в очите порасна,
рукна отнякъде смях.
Капчици дъжд прошумяха, ...

Ела!... Ела и целуни ме!
Да се раждат чувства!
Ела!... Само прегръдка ми дари!...
Гушни ме в скута си мъжки!...
Подай ръка! ...

Нали е пролет. Мислите ми пърхат
от щастие, в което се смалявам.
Черешата в градината е църква,
а в нея Господ славеи възпяват.
Защото всичко мъничко е свято, ...

Чука с клюна си кълвача
има си една задача...
Да намери бръмбара гризач,
онзи същият, да ах този подмазвач.
Дето с ласки и съблази, стиховете ...

За децата
Роди се дете. Определено трябва да е неприятно усещането на студения пълен с въздух свят. Неприятното усещане активира програма внимание.
И бебето започва да плаче.
Не знам откъде още в първите минути на живота си бебето знае, че може да привлече вниманието на всички полезни.
С плач. ...

Защо цветята разцъфтяват,
щом вехнат с болка и тъга?
Защо и птици полетяват,
щом после чака ги смъртта?
Защо те срещнах и се влюбих, ...

И на земята рай…
Как само ти ме караш да се чувствам,
без думи вятърът ще ти разкаже.
И как за миг светът ми ти превърна
от пустиня в слънчогледови поля. ...

На лятото от сухата окръжност
изчезват вкус и цвят, и женски тембър –
и сърпът на един горчив септември
порязва свободата ни да лъжем.
Ръкавите на старите палта ...

Врабчетата живеят под улука,
все поздравяват утрото с „чирик”.
На врабчовския си език с „На слука!”
посрещат ведро слънчевия лик.
Те с песен хулиганска все разгонват ...

Не ми разказвай приказки, магьоснико,
за принцове и лъскави каляски.
От глупости, наивно нескопосани,
ми писна, точно колкото от маски.
Очаквали ме рицари зад ъгъла ...

162/Налага ми се да приключвам.
Описах, туй що преживях!
А следващите дни изключвам –
не знам какво ще стане в тях?
И аз роденият във село, ...

Не съм ти любимка, а аз те обичам.
Играеш си с мен – ти падрон си, аз роб.
Щом ласки жадувам, получавам плесница.
Мечтая за полет, а съм с надянат хомот.
Прегръщам те здраво, с нежност обличам ...

Как те обичам ли?
Без лъжа.
Без фалш.
Без лицемерие.
И... ...

Многоточия...
Отдавна не заспивам от умора,
не помня от кога не съм живял,
черупката ми – здрава като броня,
в която се събирам от печал.. ...

Жестока беше битката, приятелю!
Жестока беше битката със себе си
Да превъзмогна свойта неувереност
И да разбудя стражата разглезена.
Тъй дълго ги оставих да бездействат, че ...

Обитавам приказния си подводен свят,
където властват красотата и благородството.
Предпочитам да гледам света през розови очила и с реалния не търся сходството.
Да се наслаждавам на абсурдните розови миражи и да градя пясъчни кули,
изхвърлен от талвега на живота, ...

Да ви разкажа ли какво съм?
Мечта, постигната на косъм.
Зимна жега. Снежно лято...
Море, в бутилчица излято...
Дъга в черно-бяла краска... ...

Зима. Вятър. Студ. Мъгла.
Сняг. Пъртина. Впряг. Шейна.
Лед. Пързалка. Рой деца.
Смях. Закачки. Веселба.
Жар в огнището. Елха. ...

Защо ли, ти, ми пожела сърцето?
Защо, заложи стръв и на душата?
Защо, лъжи ми плискаше в лицето
и сваляше звездите и Луната?
Какво, кажи ми, търсеше у мене - ...

БОГ РИСУВА КРАСОТА
Калина Влади
С най-вълшебната палитра във ръце,
щом от душата на жена се вдъхновява,
Бог рисува красота върху женското лице, ...

Усещам погледа ти от другия край на света -
избягвам го и падам по лице.
Спънах се в любовта ти.
Как успя да я натрапиш отново, където не желая?
Затичвам се да хвана влака на забравените. ...

Изписани стихове за любов,
като пропуснати гари от безпътие...
Може би просто апостроф.
Изпусната буква, или прекъсване.
Може би само така съм живяла ...

Кокошка си. Това нали е ясно?
До гълъбица няма да израснеш.
В перспектива, вярно, е ужасно,
защото на дръвника ще угаснеш...
В бунището е писано да ровиш ...

Помогни ми, мила моя Дими,
да открия огнения маг небесен,
дето стори с тебе таз магия,
очи бадемови да пеят песен!
Блаженство в поглед да струи, ...

Благодаря ти, слънце...
Сократ
Благодаря ти, мой учителю-живот,
че ме научи да обичам:
изгрева на идващия ден, ...

Като ранено птиче си, момиче.
Отворена е в тебе рана.
Болката ти – мъчна язва,
те разяжда и поглъща цяла.
Искаш да летиш, момиче, ...