Олег Глечиков
Викаше я в нощите самотни,
пълни със кошмарни сънища,
а в небесни летни пътища
светлите звезди го коткаха... ...

Наталия Каретникова
Танго във есенната нощ. И дъжд се плиска.
И уж си тръгваме, а пък сърцата ни не искат.
И капките танцуват сякаш. В полумрака
единствено на тромпетиста бял е фрака. ...

Дина Панасенкова
Мадам, мадам, мадам!
В омаен валс кръжим...
Аз знам, аз знам, аз знам
без Вас не бих бил жив! ...

Леонид Фролов
Тъй близко съм, че ще ме пипнеш с пръсти.
Това съм аз, не сянката във здрача.
Денят, умит от пролетния дъжд, чевръсто,
забавно, любопитно като заяк скача. ...

Да не си посмял да ми кажеш "обичам те“
не си ли единствено с мен.
Няма как да съм вечен приятел, побратиме,
ти си просто черупка от тлен...
И в сърцето ти - само начупени напеви, ...

И ручей нека ти разкаже стих.
За доблестта, забравена отдавна.
Стар бор със тътен и ритник,
ще каже твърдо - "Честността е славна"!
Животните в гората спорят, ...

Когато думите са като неми ноти,
изпаднали от гласните ти струни,
накуп - през смисъл, през насоки,
в звука на тишината ги изгубваш.
Когато в миг осиротяват, кухи, ...

Някой те обича. Винаги ще те...
винаги те е обичал,
без значение какво става,
къде си, дори и какво правиш...
И този някой, който те обича ...

И тази нощ аз плача,
нечута от никой освен от Бога.
И тази нощ ще се обвинявам.
И тази нощ ще съжалявам.
За грешките минали, ...

Останахме без капчица живец
и спомена не можем да пропъдим.
А споменът е толкова проклет,
нали е нашата присъда.
Осъди ни със правото си Бог - ...

Михаил Анищенко-Шелехметский (09.11.1950-24.11.2012)
Превод: Мария Шандуркова
* * *
Аз жив ще съм. Аз да умра не искам.
Ще гоня дяволите от дома. ...

Михаил Анищенко-Шелехметский (09.11.1950-24.11.2012)
Превод: Мария Шандуркова
***
За Бога разговор не водя аз,
но, господа, кажете ми, да зная: ...

В ПАМЕТ НА РУСКИЯ ПОЕТ МИХАИЛ АНИЩЕНКО-ШЕЛЕХМЕТСКИЙ (09.11.1950-24.11.2012)
Превод: Мария Шандуркова
***
Макар че съм вече - пред гроба,
посеви от кости видял, ...

В тревата възкръсва
животът:
боговете – щурци
прехласнати свирят
малка нощна музика.

Слабост
Очите ѝ, погледът -
само засилваха неговия апетит.
Дрехите, кожата, допирът -
но зад егото си той беше скрит. ...

Тази вечер виното говори...
Напомня ми за нашето начало!
Как в омая с теб седяхме
на скамейката във парка.
Говорихме за хубави неща. ...

Стана Мечо от зарана и за работа се хвана.
Първо бира си отвори, работата му да спори.
После пък отскочи до мазето, да намери там мезето.
Кацата със зелето отвори, но набързо после я затвори.
Бъчвата с вино зърна и от него пет, шест чаши бързо сръбна. ...

> ∞
>
>
>
> ...

Тъжни мисли
в празна
стая,
по стъклата
стичат се ...

Често ходя във гората,
да събирам сухи клони.
Мисъл ми бръмчи в главата-
ако мечка ме подгони!
Вярно, кучето е с мене, ...

-Все още ли смяташ, че илюзията за грешно и правилно, създадена от ограничения човешки мозък, може да има валидност в обективния свят?
-Тази твоя критичност! А ти не можеш ли просто да ме изслушаш, както беше свикнал да правиш преди?
-Ако наистина искаше това, щеше да си спряла разговорите си с мен ...

Недей с тъга в лицето да се вглеждаш!..
Да, паяжинки имаш край очи,
но даже и под фината им мрежа,
пак ярко красотата ти личи!...
Снежинки във косите? Не унивай!... ...

Мост на въздишките и мечтите...
В тази вечна ноемврийска нощ,
вечен беше с мен, докосваше
не само тялото ми, но и душата ми...
и плача ти, трогна ме, любов моя... ...

Кое е сърцето на живота ми?
Един сън... А, в какъв цвят?
В този на любовта, в твоя...
Къде е палтото ми? В теб...
Люлее се като въздух за пшеница - ...

Не те мечтая - няма път обратен,
аз просто съм безумно уморен...
над мрежата от дни премигва вятър,
от свойта смърт се чувствам вдъхновен...

Дойде, когато всички нас ни изоставиха,
подаде ни ръка и стана наш духовен глава.
Прие прозвището класен
и ни показа, че света не е толкова опасен.
Наш учител по история също стана. ...

Баба Кера и Жана
Изпълни се домът на баба Кера. Гости от Франция им дойдоха. Внукът с жена си – французойка, и правнучката Жана. Прегърна бабата внука. Мил ѝ беше, носеше името на дядо си Борис. Притисна го до себе си, помилва го, целуна го и чувстваше, че нейният Борис на младини държи в ръцете си. ...

Ментов чай
с лъжичка вдъхновение
от болка.
Предвкусвам лъжата
на любовта ти.... ...

По непознати улици душата ми върви
и има ли път натам не знам,
не спирам –
себе си нямам и имам.
Тунели мечтите преграждат ...

Не случихме на читав елит,
ни на Робеспиер, ни санкюлоти.
Кой бандюга, кой харвардски чешит -
все пишман и ура - патриоти.
Едните спят с портрета на вожда - ...

Не зная кой си поред
в огърлицата на моята шия,
ох, не огърлица - хомот ...
Важно е, че пак си с мен
и те пия като люта ракия - ...

Реши да се обади на брат си. Тази болка не минаваше вече трети ден.
– Вляво е – каза. – Трябва да е от сърцето. Обаче защо не получавам инфаркт досега?
Брат му се изсмя.
– А трябва ли?
– Де да знам. Така съм чувал. Бодне те яко – и отиваш на кино. ...

Разказват, че по Коледа се случват чудеса.
Навярно случват се на някого и някъде.
В камината я изгорих аз моята елха,
преди години поела път за никъде.
Как капеха горчивите до кръв сълзи. ...

- Името ми е Странник! А твоето? - очите му потъваха в нейните и покълваха в сърцето и.
- Евера. - нещо в него я интригуваше и я караше да се чувства така, сякаш предстояха вълнуващи мигове! Наистина беше странен.
- Имаш прекрасни очи!- погледът му не слизаше от нейния.
- Това е клиширано, опитай па ...

5/ Но има често и моменти,
дано със мен се съгласиш,
че стеклите се компоненти,
ще трябва сам да нагласиш,
така, че цялата верига, ...

Ела, ще ти покажа залеза
и красотата на настъпващата вечер,
подай ръка, почувствай обичта,
която имам шанс сега да ти покажа.
Ела, ще си измислим минало, ...