Някъде там в нощта на луна,
пърха рояк пеперуди в омайност,
всъщност достатъчна е само една,
страстта и във* теб да пробуди до крайност.
Някъде там в неизвестността, ...

Не вещае нищо хубаво нощта,
денят познава се от сутринта.
Магьосница със жезъл във ръка
в казан разбърква радост и тъга.
А хората с криле на гордостта, ...

Точица незнайна във вселената,
във вятъра прашинчица една,
капчица в морето съм зачената.
Но дала ли съм нещо на света?
Питам се понякога умислена: ...

(до "великите" поети)
Дали написаните от сърце
думи, от душа, във редове,
да са нахвърляни така,
във празното, във ветрове! ...

Когато си отида някой ден,
от живота - кратък и суетен,
не тъжи, а питай вятъра за мен,
ефирно носещ се, от свят далечен!....
Къде душата, волна, ми се рее? ...

Ще ти похлопам пак нощес...
- Не смей, не! – каза Фичо.
Вратата да не ми подпреш?
- Подпирам! – каза Фичо.
Чуй, пуканки ще си ядем! ...

Завръщам се пак след години
в моето родно селце,
пребродих морета, долѝни,
но тука е мойто сърце.
________________ ...

Скачаш и едва достигаш дъното
Оплетен във водовъртежи от отвъдното,
търсиш светлина, да скриеш тъмното.
Не знаеш, че без живот​ няма го мъртвото.
Дълбок айсберг или висок вулкан, ...

След като се наиграхме ме гушна:
– Хайде да си се съберем пак.
Поклатих глава:
– Не мога, имам убийствена неустойка в договора, а адвокатите на Драшев са железни. А и не мога постоянно да сменям фирмите, това е несериозно.
– Аз ще се оправя с Драшев, ще купя фирмата. ...

Изгаряш ме отново във съня ми
ефирна, нежна, тиха, бездиханна,
като магия ти сърцето ми плени
и го разби на хиляди парчета.
Усетих аурата ти отново на разсъмване ...

Приказка от Генка Богданова, удостоена с Второ място в Международния литературен конкурс "Земята е наш кораб", гр. Самара, Русия, 2017 година
Една ранна утрин, младата самодива Звездана се събуди от сън, разплете дългите си до земята коси, съблече ефирната си дреха, изплетена от копринени паяжинки и ...

Свещта поклаща пламък качулат.
С графит рисува светлосенки по телата.
И оживели, те по кожата пълзят.
Запълват гънчиците с медена позлата.
Следват пътя на ръцете. И на устните. ...

Беше кризата на 2009 година. Тогава работех на две места – санитарка в болница и чистих входовете на два осеметажни блока с по шест входа. Голямата дъщеря учеше висше платено, а по-малката беше абитуриентка. Като самотна майка давах всичко от себе си и исках нищо да не им липсва. Предната година се ...

Кога ще си отидеш най-накрая?
Завинаги, без думи, безпощадно.
От липсата ти искам да узная,
че сън си бил. А в мене да е хладно
за думите, които все пестеше, ...

Не заслужавам бялата ти прошка.
Ръцете ти добри не заслужавам.
Пред твоя храм съм само тъжен просяк.
Как сива съм – пред твоите витражи.
И твойта добрина не е за мене. ...

От дълги години пътувам. Преди петнадесет, избрах първата си дестинация и със събираните трудно пари, купих билета си за влака. От тогава, не съм се установявал никъде за повече от три дни. Това е правилото ми. Избирам, качвам се, пътувам, слизам, пребивавам и после отначало. Не ми омръзва. Нови хор ...

Да запалим бенгалски огън
в тъмната стая,
за да празнуваме
как навън всичко диша,
а ние вдишваме себе си. ...

Разпенени са дните ми, обич –
тихи стъпки, изтрити от тебе.
Слънчев залез, безмълвно изпросен
от посърнали облаци слепи.
Разболява ме твоята нежност... ...

Пеперуди
Летят пеперуди…
омайват с красота.
На криле си носят
небесната дъга… ...

Любов – една-едничка дума, граничеща с безумие..
Любовта – това е нежност, изгряла в пълнолуние
Любов – обич мила, всички ни покорила
Любов ли е да бъдеш във плен на тази сила?
Която мракът гъст разтопява, и спомени във нас навява ...

Разбира се, че няма перспектива.
От мене не очаквай чудеса.
Преди да дойда, вече си отивам
и сам Голготите ще понеса.
И някакси ще преболея. ...

На твойта бяла кожа
и вместо докторско манту,
със остър връх на ножа
ще ти направя аз тату.
Със нарези широки ...

Поетът си повярва във перата
и като страници ги подреди.
Написа си "Писател" на вратата
и почна да твори.
Повярва си, че Бог го е орисал. ...

Не ще те никога забравим –
нашият велик герой.
Който майка си оставил,
за да встъпиш в бой.
Чрез тайните си комитети ...

Безброй звезди на небето,
а ти не виждаш нито една,
но затворен си във всичките тях
и не съществуват други възможности...

Бряг на море! Песента на вълните!
Слънце!...Топлината на времето!
Огън!..Вълшебно изгаряне!
Обич!... Плътска наслада!...
Вяра! ...

"Седмица преди да тръгна..."
***
Вървя по тротоара замислен.
Пред очите ми –
възрастен мъж ...

Беше сухо и горещо лято, слънцето печеше силно и по Балкана, но жарките му лъчи бяха по-поносими, по-жалещи. Горите бяха столетни и прохладни, селцата дишаха под сенките на високите планински баири. Природата беше благодатна към хората, сякаш беше съпричастна към голямата им мъка, към свободата за к ...

Неделя. Не деля.
Не отделям ръката си от твоята.
И я целувам.
По вътрешността на дланта.
Топлина. ...

Днес е вторник. Над 400 години минаха откак скиташе из Испания, а аз стоя и се чудя, къде аджеба си, дон Кихоте? Ако се криеш някъде – покажи се! Не бой се, сега времената са други, луди колкото щеш. Никой няма да те подиграва. Тъкмо всички са тръгнали да спасяват народа, включи се и ти!
Сигурно ще ...

/Спомен/
/превод от латински/
Ex vecro avodes memoria,
ex venmo solo exalo,
vestonium calipia - est verde amonia, ...

161/Не търся да се оправдая,
че писах всичко в стихове,
а фенове да си набавя,
да стигна свойте върхове!
Във мерна реч аз си поветствах... ...

Обичах ви
Обичах ви... А любовта ми още
в душата ми е жива и сега.
Но няма с нея аз да ви тревожа.
Не искам с нищо да ви натъжа. ...

Създадена от Господ –
волна птичка,
отворена за всякакво добро,
белязана с хикса –
отговор да търся за всяко зло. ...

Преди години откриха първият научен и технологичен парк в България - "София Тех Парк".
Много хора, шум, рязане на ленти. На това място в късната вече, октомврийска утрин на 1985 година чакаха група младежи. Всички с остригани глави. Стискаха здраво ожулени чанти. Оглеждаха се уплашени и се мъчеха да ...