...от утре ще сме вече непознати,
мои принцове от мечтите.
От утре ще съм огледало,
на господ в очите.
Облечена съм в рокля с воал, ...

Защо все буден своя сън очакваш...?
Небето се издига над смъртта!
Онова, което търсиш по Земята,
е облакът преминал между тях.
А този сън ще е и сън последен - ...

Бавно си хапваме гъши дроб с лейди Анабел и мис Каролайн, лениво протягайки се пред една от камините в Уиндзор и дискретно обсъждаме най-новото хоби на сър Бърнард - лов на гълъби. Лично аз смятам, че това е пошло забавление за селяндури, но мис Каролайн бърза да ме убеди, че днес аристокрацията е п ...

2014 Румяна Славова
Дребни са човешките душици.
Блазнят се от купища парици.
Доволно потриват ръчици,
щом на ближния подлеят водица. ...

Тази зимна сутрин пристигнах по-рано на училище и започнах да се мотая по улиците. Беше прохладно и необичайно тихо. Слънцето още не беше напълно изгряло и всяко дърво приличаше на черна пукнатина в пейзажа. От време на време се разминавах с някоя кола или с някой забързан за работа човек, но като ц ...

Изчакай само докато си пуша цигарата
да ти разкажа една история набързо.
За едно цвете, което растяло на гарата
и не искало нищо друго, само въздух.
Минавали покрай него влакове и хора, ...

– Мими, Мими, ела тук! Бързо!
– Какво си се развикал, бе Геро? Чувам те!
– Гледай, гледай какво богатство открих! А? Какво ще кажеш? – Геро ù показа някаква найлонова торбичка.
– Кисело зеленце?! Браво на теб! – усмихна се с изпръхнали от студа устни Мими.
– Браво, я! Довечера ще си го нарежем, с ма ...

Забрави,
че има интересен филм след новините.
Целуни ме,
когато слънцето залязва зад брезите.
Поведи ме, ...

Аз те чаках – беше вдъхновение.
Сънувах нощем твоите черти
и твоето примамливо видение –
да те позная като дойдеш ти.
Запомнил до детайли своя сън, ...

Той, Бог, ни среща и прегръща,
единствено... да сме добри.
За него влюбените чувства,
глухарчета са от мечти,
политнали към небесата ...

Ще пиша!
Напук на Таланта избягал от мене
ще пиша,
без думи, без мисли, без време!
Ще пея! ...

Какво ли има още да си казваме?
Казахме си прекалено много.
Сами сме в отегчителното чакане,
сред перона, обгорял от огън.
С обичта ми искам да избягаме. ...

Животът беше черно-бял,
понякога се вмъкваше и сиво.
Толкоз бе ми доскучал,
всичко стана ми мъгливо.
Изгубих време, но открих, ...

Нощта ме изхвърли от леглото,
ей така, изведнъж, със ритник.
Не беше сама, а самотна
и припряно затърка присвити очи.
Повика ме тя до прозореца ...

Мисля, че наистина съм прецакана.
Може би съм некрофил.
Единствено това обяснява манията ми към теб.
Толкова си мрачен, че с всяка фибра на тялото ми те желая.
И очите ми не се отделят от теб. ...

Глава първа
Кателия стоеше кротко на една от скалите, на скалистия бряг. Остров Бермуда тънеше в мрак. Бе настъпила нощта и по този начин скриваше същността на Кателия, както на острова. Скриваше буйните й, кестеняви къдрави коси, искрящите й очи сякаш живо злато се скатаваше там, смръщено изражение ...

Едно цветче от пътя ме отби
и върна спомени предишни,
донесе ми със китното венче,
картини с образи обични.
А там с ожулените колене ...

На Емо
Изплете юли във безгрижното небе
дантелни облаци от захарна печал.
Тъгата му престорена не бе –
покри ме със безшумния си шал. ...

- Шефкa, яла патка?
- Каква патка, Ли?
- Патка... Много вкусно. Богати ядат.
- Патица по пекински ли? Яла съм.
- Купи голяма патка, аз прави. ...

Вчера, дето вече е билò,
си остава вечно, като спомен.
Днеска си е истинско крило
да политна с кръста си поломен.
Тук остава суетата в храм ...

Съдбата една
на общество без душа,
без земни устои и твърди недра,
насъсква човек
без път, през мъгла, ...

Господ ме обича грешна;
Тук съм още - черно-бяла.
Нощем тичам жадна-прежадняла,
падам сутрин в бездна-яма.
Правилният ход е уж направо, ...

Тревожна утрин е.
И днес ще съм до нея.
И днес ще чакам знак за близост.
И днес ще искам да се влея в реки от къдрави коси,
понесъл над главата си тепсия ...

Дяконе, в сърцата ни си ти,
но сбъднаха ли се твоите мечти?
Вместо чиста, свята република -
театър нечестен за народната публика
и зад завесите мафията дърпа конците ...

ЗАБЛУДАТА
С голяма кошница тръгнах!...
Не крия!
Аз търсех пъпа на Света!
Неоткритото аз ...

Беше лист бял,
мастило го покри.
Беше добра душа,
сега лошото в теб кипи.

Касида и нейното раждане
Преди много, много години, когато хората живеели в мрак и не можели да говорят, на земята се родило чудато дърво. В началото то било мъничко и слабичко, но се различавало от другите дървета с яркозеления си цвят, а нощем на лунна светлина - сияело. Минали години, дървото изр ...

Виждам ги и знам, че ги познавам. Те са моите братя.
Дантон е тъмен и висок, много космат, мъж с буен нрав и очи, които винаги гледат навън и винаги сякаш се взират в нещо, което е невидимо за теб. В него, знам, гори винаги един опасен огън, хвърля непредвидими искри и пали страшни пожари сред мирни ...

Няма те...
както мен ме няма.
Живеехме живота си
в паралелни светове.
Страхувам се... ...

Продава Мария
Христос на тържището.
Купува го Ирод, на сметка,
по-евтино.
С толкоз не може ...

Множи се стадото.
По пустата земя
безплодна броди.
А сушата отвред
ръце протяга. ...

...Ти си моето усещане...
От дъното на душата ми,
създадена и подарена ми от теб
са вдъхновени тези стихове и
летят крилата ни по посоката ...

Мисъл, смисъл, чудо, живот,
борбеност, дух и цветенце магия.
Късаш го - пада на късчета обич.
Фойерверк, уплах, и малка стихия...
Ти си ми чудото, аз съм дрънкулка, ...

Животът
ще ни надживее
дори да има рай –
човек се ражда
и живее ...

До теб
Когато, към света ти непотребен,
усетиш мимолетна индикация
и разбереш, че някому потребен си.
Че от безлична, се превръщаш в грация. ...

Отметнала глава
и с вдъхновение
омесва
със костеливи пръсти
сняг. ...