Времето, нацупи се и спря,
омръзнало му бе от задължения,
затвори си очите, занемя,
и забрани си всякакви движения.
Панически светът се преобърна, ...

Човешката жена е странна.
Тя има свои сетива.
Сама лекува свойте рани
или ги крие със душа.
Човешката жена е смела. ...

Дойдох, живях и...си заминах.
И нищо в себе си не взех.
През много радости преминах
и щастието аз превзех.
Не се опазих и от болка... ...

Ще се съблека пред теб без срам.
Знам, че искаш и не го отричаш.
Щом твърдиш, че вече си голям
покажи ми ясно как обичаш!
Ще докосвам нежно всичко в теб, ...

Попитай небосвода дали
има нужда от тревата,
когато плаче
и мирисът на петрикор
упоява звездите. ...

Светът живее в очите ми.
Виждам го! Значи е там!
А може би живее в душата ми?
Усещам го. Знам, че е там.
Дали пък не е във главата ми? ...

Това е за тези
които ни молят да останем още малко
сутринта
да си доспим
да поговорим ...

В края на деня,
в началото на нощта,
след всяко едно разочарование,
след всяко едно умиление,
след всяка сълза и усмивка ...

Днес всеки, прекалил със алкохола,
от егото си цялостно обзет,
облича в думи страницата гола
и иска да го смятат за поет.
И те го смятат. Бис! Аплодисменти! ...

Едно от любимите ....неща които съм правил

Главата ми нещастна пак ме цепи,
понякога си мисля – ще се мре!
Лекувам се с илачи - цели шепи,
но въпреки това не съм добре.
Снахичката - о, Боже, милост прося! – ...

Човекът беше уморен,
Много уморен в началото не вечерта.
През този ден загуби много,
легна рано и заспа.
Заспа един човек. ...

Със всяко действие ѝ ставаш все по-мил.
Със всяко действие ѝ ставаш по-далечен.
Надеждата на вятъра къде си скрил.
Къде си ти сега, поете...
Със всяко действие ѝ ставаш все по-скъп. ...

Бих те пуснал, но искам ли?
Не знам какво да ти кажа.
Отивай си... Или не,
остани при мен още малко.
- Искам да ти се полюбувам… ...

Безхлебен трудът
е и вчера, и днес, и
гладува светът...

стар календар
...паля камината
с ноември
детска рисунка
ухае снегът ...

Рисувам те.
Не както те виждат.
Нито както се виждаш.
Просто както Си.
Любовта няма очи. ...

Мили дядо Коледа,
помниш ли ме още?
Аз съм тази, дето, чакаше те нощем
пръстчета опряла в мръсните завеси...
Бях добра и бяла. Чудех се къде си. ...

Портата само бе останала.
А зад нея руини от замък стар.
За да влезнеш, през шубрак
и гъста гора трябваше да минеш.
Руините от него само напомняха за миналото, ...

Загърната в карамелената пелерина на вечерта, седях на балкона и вдъхвах нейното сладко ухание - на саксийни цветя, залязващо слънце и заспиващ ден. Опияняващата смес се разливаше в душата ми като вълните на Бяло море на разсъмване. Попивах това съкровище дълбоко в душата си, при всички други аромат ...

На обичаната фея!
Как искам в тази вечер тиха,
да положа морно тяло
над нежната ти бяла,
моминска, топла гръд! ...

На Коледа не може да се плаче.
На Коледата сякаш сме и длъжни.
Дори когато мъничко юначе
ни гледа със зениците си тъжни.
На Коледата стават чудеса. ...

– Тоя малкия ако продължава да те зяпа така, ще му оправя прическата.
Вечеряме в една механа в малко туристическо градче. Бях по работа наблизо и когато свърших Борил дойде да се пошляем за една нощ. Обръщам се и виждам през две маси едно момче, малко по-голямо от Криси да ме гледа. В първия момент ...

Когато се вгледам дълбоко в очите,
когато със устни докосна лицето
във мен като луда душата потрепва
и слънчева ласка нахлува в сърцето.
Сълзи на мига във очите нахлуват, ...

С навлизането на първите лъчи се събудих. Тъй като вчера бях заспала така неочаквано, сега бях леко дезориентирана. Ето защо се събудих толкова рано. Облегнах се на таблата на леглото и започнах да си чертая плановете за деня, за седмицата.. Така, днес можех да си запълня деня като звънна в цветарск ...

Всички любовни истории завършват с думите: "И той/тя си тръгна..." Не е приказен финал, но е истински, който горчи до края на живота ти. Остана ми само вярата, която бе моето спасение след хилядите сълзливи нощи и безкрайно тъжни сънища, които и до днес ме водят към теб. Кърпичките, пропити с горещи ...

Отказвам да откажа да се боря!
И няма да се спра пред нищо!
Ще търся тебе, тихо ще говоря
и ще се моля ти да ме обикнеш.
Отказвам да откажа да те търся, ...

Не вярвай в чудеса.
Създавай ги.
Мълчи и слушай.
Върви, не спирай.
Будувай, макар че ...

Валят градушки, снегове, порои...
От какво да се опазиш по-напред!?
Попитай българин и ще ти каже:
"Всичко ни е наред!"
Валят сметки: ток, вода и парно.. ...

Тя идва силна и без покана
приседне в сърцето и е винаги желана,
ласките топлят тялото, лицето
ѝ събужда в тебе детето.
Само споменът за нея те топли, ...

ВСЯКО СТАДО СИ ИМА МЪРША
/не е разказ/
Не е разказ. Просто споделям.
От две седмици съм в Хановер. Помагам на голямата дъщеря. Днес следобед, докато бутах количката към детската градина и бързах, че пак закъснявах за внука Милен (не че имам друг внук, ама да се знае, че и той е Милен, като внучката ...

Нелепо ли е днес да се наричам
любим, направен от любовна пръст?
И още тук – пред теб – да се заричам
докрай да нося този тежък кръст.
И през просото смело да минавам, ...

Той е непознатият от втория етаж.
Видях го днес да пуши пак на двора.
Самотата му е негов камуфлаж
и отблъсква всичките засмени хора.
Един художник със четка от дим, ...

Да можех с обич в миг да те създам
чрез нежното ухание на роза –
аз повече не ще остана сам,
защото ти във мен ще се разтвориш.
Но няма как с душа да те даря – ...