Там, където се ражда дъгата...
На самата граница между земята и небето, по полето, застлано с дантела от нежно зелена, мека като коприна, трева, се полюшват от лекия полъх на вятъра невиждани в други светове цветя-души, които при живе са били ветрила.
Тук няма зими и студени, пронизващи ветрове, не ...
Не заставай ти пред мен,
когато Сърцето скрило се е в моя облик...
Всичко страшно е тогава, защото нищо не прощава –
и бъдеще и минало и настояще..
Лесно се ранява, ...
О, хора, силна и тревожна тъга
обзема душата ми крехка сега -
как смисъл в живота да намерим,
когато от отвъдното треперим!?
И съмнението в мен расте - ...
В нощта на подранила мека есен,
люляна от надежди и съмнения,
какъв незнаен вятър те понесе,
че спря се неочаквано при мене?...
Ухаеше, тежеше сякаш мракът ...
Нострадамус четиристишие 1-60
Un Empereur naistra pres d'Italie
Qui a l'Empire sera vendu bien cher;
Diront avec quelz gens il se ralie,
Qu'on trouvera moins prince que boucher. ...
Аз съм бунтовник
Аз съм бунтовник, но не знам дали е
защото светът ме направил такава...
или просто да съм такава е вътре в мен...
може би е смесица от двете, може би... ...
Невероятно е как двете думички “да” и “не” са в състояние да променят живота ти в из основи. Първата е символ на съгласие, приемане и крие в себе си невероятни приключения и изпитания за личността ти, докато от друга страна втората се оприличава на отрицанието, отказването, скуката.
Спомняш ли си фи ...
Давам апартамента под наем и се връщам на тавана си. Хазяйката ме посреща с отворени обятия и на часа изгонва някакво момче, за което упорито твърди че е наркоман. Когато влизам в жилището съм склонна да и повярвам. Голяма кочина е, но жената е на седемдесет, така че си го изчиствам сама. Връщам и к ...
В петък се скатавам в планинското градче, където небето е розово, а облаците са на ръка разстояние. Прибирам се сама, дърпам куфара по разбити тротоари. Няма много хора. Студът ги е заключил вкъщи. Комините пушат, децата грабят от последните незаснежени дни, тичат из неосветените улици. Светят прозо ...
Не съм щастлива, като имам повече.
Не разбираш ли, че бях щастлива и тогава?
Да виждам как обичаш хората...
Да бъда щастие в класическия смисъл изтощава...
Докосвай лекичко надеждите ми с думи. ...
Зад миглите на времето съзирам
индиферентния му, втренчен поглед.
Къде съм днес? В квадрант от полуистини!?
Да се открия в картата на вечността не мога.
Безумните тълпи край мене шестват. ...
Бръмбарът отскочи, издаде нещо много близко до писък и се вцепени. След секунди краченцата му отново затракаха към сълзата. Този път я приближи бавно, заобиколи я от другата страна и отново се опита да я захапе. Чу се съскащ звук и от устата му излезе пара, сякаш капка вода е паднала върху нагорещен ...
Приятели сме, но само виртуално.
Търсим се, но само за услуги.
Общуваме само ако е нужно.
Празниците станаха рисувани картинки.
Рождените дни се превърнаха в постове. ...
Глава 8
20.06.145 г.
„Животът е толкова самотен без нея. Любовта ми беше невъзможна според тях - великите господари на Рая. Ангелите управляваха света, след като Бог изчезна. Аз бях един от ангелите, които го търсихме. Но тогава нещо се обърка. Първата вещица от рода Стъкфорт – Дея Стъкфорт. Тя повд ...
Не искам да бъда вече добра,
не искам до глупост да бъда наивна,
до край да раздавам свойта душа,
искам всичко да бъде взаимност.
Не искам да вярвам на всяка лъжа, ...
Кочев и Марков се бяха запътили към стаята на дежурните полицаи, защото тъкмо им бяха съобщили, че търсеният от тях доставчик на пици е заловен при опит да напусне града, когато до ушите им достигна бодрият глас на Трънков:
- Хей, момчета, тук съм. Нося понички. Знам, че всички ченгета ги обожават. ...
Изисквания за герой:
Първо — героят трябва да притежава здраво тяло, калено в множество битки — напълно задължително.
Второ — героят винаги трябва да мисли първо за другите, да брани слабите и онеправданите — желателно.
Трето — героят трябва да притежава ум, остър като бръснач — не е обезателно.
* * * ...