Водовъртеж
Водовъртим във блатото на Суетата…
И както сламките, водата ни отнася!
Илюзия е,че сме пъпа на Света,
че строгия ни глас, Вселената оглася! ...
По „Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов
Нека носят йоще! Да играят тото!
Пътищата нека, са тяхното мото!
Някой са надути, а други мълчаливи,
има и капути, има и диви... ...
Прозорците тъмнеят. Промъква се нощта.
Сенките се скриват под черно покривало.
Чуваш само стъпки, без следи в пръстта.
Небето - непрогледно е сякаш занемяло.
Съвестта потайно с тебе се заяжда, ...
Честита ти победа, скъпи рицарю!
Ликувай днес, напий се до премала.
На пух и прах разби железни принципи
и хищникът в ръцете ти сам падна.
Пречупи го, постави на колèне. ...
Научи ли се мълком да обичаш –
Ела и нежно се сгуши във мен,
Животът си върви, а още сричаш
На любовта познатия рефрен:
Обичам те, без теб не мога! Двама ...
Несвързани детайли...
Предисловие:
...Когато има любов, има прошка, има живот, здраве, душа, желание да бъдем по добри всеки ден и тя е в малките детайли, превърнали се във велики мигове и тя не се забравя, не се сравнява, не се бяга, и нещата имат смисъл само в нея, а когато нямат смисъл и има само ...
Бялата чапла и пеликанът / за конкурса за разказ/
🇧🇬
Когато пристигна, всички ахнаха и така си останаха – с отворени уста. Въобще не разбраха откъде се появи, но впериха очи в нея като омагьосани. Странна птица беше, но пък невероятна! Облечена цялата в бяло, навирила глава, стъпваше грациозно с дългите си тънки крака и излъчваше сексапил. Носеше се т ...
Не искам смъртта от любов да се забави
и да се срещне с душата ми, потънала в пепел...
Не искам мечтите ми да се разбият на парченца
нито сянката на миналото ми да ги прегърне и спре...
Не искам реализмът да ме изненада, той е лъжа... ...
Погледни отвъд през стъклото
и полупрозрачните пътеки,
отведи мечтите си към небето
и до безумие просто разпръсни ги...
Извиси ги едно по една до звездите ...
Tози свят ми е чужд и съвсем не е мой...
че очите затварям и виждам
как стрелките на времето правят завой,
и ме водят в друг, който обичам.
Този свят ми е чужд – на човешката хитрост – ...
Момичето и есенният дъжд
Есента обърна своята природа,
цветът отстъпи на романтична сивота,
дъждът приготви своя песен на зажаднялата Земя.
Милиарди капки се понесоха, надолу бързо и без страх, ...
Не ядосвай се ти на тях, които не ценят,
безценното, което сам си им дарил
и ровят ти със пръчка във сърцето
да не пипнат чистотата, що си съхранил.
Не смей да страдаш, щом не виждат ...
Устни се сляха в мене.
Сърце, обградено с мисли.
Нима не чуваш сърцето ми, то тупти и спира да бие.
Римите ме подгониха.
Телефона спря да диша по теб, но ранени ръце те обхождаха по тялото ми. ...
17.10.2016 г.
Седемнадесети дойде... Октомврийският дъжд се изсипа
над познатите къщи и улици, там, недалече...
Сякаш чух планината как някак отвъдно изхлипа
и един спомен-мълния мен на две части разсече. ...
Les feuilles mortes
Les Feuilles mortes est une chanson française d' Yves Montand,
écrite par Jacques Prévert et composée par Joseph Kosma.
Oh, je voudrais tant que tu te souviennes
Des jours heureux où nous étions amis ...
Когато умра, нека вълците се радват на костите ми.
Когато умра, пусни ме.
Когато умра, можеш да ме бутнеш в морето.
Когато умра - освободи ме.
Когато умра, нека акулите дойдат да се нахранят. ...
Днес отрони се той от живота ми,
като малко умряло листо.
И след него безмилостно падаха
всички радости, трепети сто…
И усетих как плисна в лицето ми ...
Уморено е слънцето от толкова изгреви.
Почива сега, завито със облаци.
Вместо лъчи, от небето на пухкави снопове
падат мъгли и е мрачно до втръсване.
В ден като този, когато е тъжно, ...
How nice is a person to be lonely-
all alone against the evils of the world;
from the shackles of the burden to be free... alone to write his dreaming destiny!
How nice is a person to feel sorrow,
to losing something or just part of himself; but it's a part of his temporary life, ...