Силно на Земята подвластен,
див, полукултивиран, с история
нежен цвят в лилаво-сластно
подправя горчиво, до меланхолия.
Много ценен, изключително търсен, ...

Обгърнат в студени стени,
на моята малка панелка,
останал съм само с мечти
и с мъничка топла постелка.
Коминът горещ бе до вчера ...

Зимна нощ, далече от морето.
Поглед и докосване притихнало в длан гореща.
Ласка и протегната ръка,
огън и нежност.
Две сърца. ...

Намерих си самотно сърце и го прегърнах,
знаеше всичко за болката то.
Здравейте – му казах усмихнато
и плахо подадох ръка.
Невярваща беше душата ми, ...

Изградих ти свят
без измерения
създадох въздух от любов
стените ги иззидах от мечти
втъках във тях ...

В отчаяния синкав небосвод...
Пристън търси корабът на самотата.
Умира вярата, в тъга обвита!
Очи във бяло от сълзи пролети,
и за какво? А може би от безнадежна ...

„На дъното на всяко сърце има утайка.“ Козма Прутко
Кафе с райбер, аз и ти в една стая.
Сами. С димящи чаши насреща ни.
Недокоснати. С цвят на Ад, с вкус на Рая.
Неподсладен. Захарта е във мислите. ...

"Вървях един следобед без цел и посока. Вървях, а беше пролет...", а ми се пикаеше като на новопостъпил работник в китайски цех за изкуствени елхи. Извадих фагота и по трафопоста се изляха звуците от сцената, в която Герман разглежда портрета на Графинята от операта „Дама пика“. През този ден не ми ...

Монолог на една тъща 2
(по стихотворението на Роби "Монолог на една тъща")
О, майко мила, що си ме родила?
О, Господи, кажи къде сгреших?
Отде се пръкна таз нечиста сила ...

Жаден бях, като пръстта за дъжд.
Пих от твоите очи роса.
Гладен бях, като забравен мъж...
Даде ми последната троха.
Бях забравен – ти ме припозна ...

Сънува ли? Ръката ù се спуска
към сладко-солената пяна..
Неудържимо. И без да предвкусва
светотатство. Греховност. Измяна.
Сънува ли? Нима ще зарови ...

ако излъжеш всяка самота
и изговориш всичките мълчания,
ако чуеш нотите на всяка тишина
и видиш светлото и в мрака,
ако познаеш и безмерната вина ...

Където свършва краят на света
започва нашата приказка, а утре
опитали от синята луна ще се кълнем във вярност
без да помним всъщност
какво е обич и какво е грях ...

Такава фирма появи се във квартала:
„Услуги - всякакви. Работим ишлемè*”.
На фона син пък златно слънце е изгряло.
Но виждали са хората какво ли не!
Клиентите посреща лично Майстор Киро - ...

flying now erratic circles
I'm the moth who didn't flee
glutinous tongue of careless wind
caught me in a single lick
pulling inexorably into the opening ...

Георги работеше в месарски магазин. Всяка сутрин, още по тъмно, той вървеше към наподобяващата барака, едва покриваща изискванията за такава дейност, месарница. Изваждаше връзката с ключове – всичките едни и същи – и нервно опитваше един по един, докато не намери правилния. После се захващаше за раб ...

Този, който те обича...
Този, който те обича те пази
този, който те обича не те забравя,
каквото и да се случи, дори
по различни пътеки да тръгнете. ...

Не се тревожете, че може да изгубите източниците си на любов, чест и достойнство.
Те са възобновяеми.
Има дори човеци, при които са неизчерпаеми.

Този поглед изкусително страстен,
зноен и опияняващо властен,
като с перце докосна лицето,
но ме улучи право в сърцето.
Съзрях във теб чаровник атлетичен ...

Топка зрели предателства
ми засяда на гърлото;
пипалата, прорастнали,
в ноздрите ми се мърдат;
яйцевидно учудване ...

духовността -
на
висота

Помниш ли онази сутрин на морето? Когато рано те чаках на скрития плаж... Когато всички вкъщи спяха, а други се прибираха от плажните барoве... Само някои ранобудни спортисти или онзи чичко с кучето отиваха към плажа. И един бял дядо с чадър... Помниш ли как вървеше по асфалта, а небето сияеше... По ...

Дженифър Лопес & Марк Антъни - Не ме обичай
(Autores: Giancarlo Bigazzi, Marco Falagiani, Aleandro Baldi & Ignacio Ballesteros Diaz)
(Автори: Джанкарло Бигаци, Марко фаладжани, Алеандро Балди & Игнасио Байестерос Диас)
Не ме обичай.
Кажи ми защо плачеш... ...

В антрето - приглушена светлината,
преди минути сякаш си била.
На теб дискретно лъха от стената.
На шкафчето са твойте очила.
Уж всичко е на мястото си в хола, ...

Твърдиш, че драснато било е всичко
и време е да продължиш.
Ела да те прегърна и върви, душичко-
не може все да ме болиш.
Пътеките са много- с ум избирай. ...

Истината е максимумът,
празното,
разпознато
след всяка загуба.
Истината е там ...

Разходи сянката си
по шевовете на зимата.
Направи снежен ангел
от чувствата си.
И дай му ...

Изтъкана от слънце бе моята душа,
но докосна я леденият вятър...
за скрежи, прикова я с леден дъх,
затихнала да чака, да прости...
и непростимите неща! ...

Отплава ли нашата лодка
далеч към безкрайното?
Сама ли си прави разходка,
там в синьо-бялото.
А бреговете останаха пусти, ...

Стая празна, но пълна със спомени,
това ме смазва, мислите гоня ги.
Мисли за нея, колко банално
пак ще копнея по чужда реалност.
Стая празна, но пълна с тягост, ...

Здравей, от миналото гост,
добре дошъл, макар неканен.
Ти идваш с песента на кос –
мехлем за старите ми рани.
От бъдното към тебе мост ...

Сутрин, когато
кучетата лаят
и е тъмно и си сам
и онова
студено чувство в стомаха, ...

Милкови две ръчички,
палавници, чуйте всички,
с вилицата не боравят,
много често я забравят.
Още с първата закуска ...

Тази нощ получих откровение! Нали това е нещо, което не може да се роди от собствения мозък и съзнание. Беше информация, дошла извън рамката на моя светоглед. И ме събуди! За пръв път от месец насам се будех в добро настроение. Нищо, че беше 1:30 през нощта. Бях екзалтиран от това, защото го исках! ...

Чувствам се като хотел,
всяка вечер
разни хора идват
в живота ми.
Застояват се ...