Не мога така, погледни ме - побърках се!
В ъгъла тъмен безмълвно стоя,
сложи ме там - към стената обърната
и ме забрави, останах сама.
Имаше време, когато не спираше ...

Редиш празни думи -
спукани гуми.
Лъжи на килò
плюеш ти.
Зад вратите на твоите лъжи ...

Училище, сърдечно се разделяме...
С усмивка ведра свети пролетта...
Дойдохме преди време неуверени...
Но вече сме пораснали деца...
Без нас навярно тъжни ще са стаите... ...

Когато нощем падне мрак
Страхът затиска ни гърдите пак.
Той сякаш крие се в сенките
и чака своя час
да впие нокти безпощадно в нас. ...

Лепне тишината,
лепне летен зной.
Сред брезовите клонки
вятърът приседнал,
под прожектор лунен ...

Слънцето е като златна торта,
небето като син гоблен.
Прекрачваш праг на двайста порта -
поредният ти ден рожден.
Върви уверено и бодро, ...

Объркани вибраци
Емоционален мишмаш
Може пък това да е "Божия джаз"
Контрабасът задава темата,
Пианото заплита сложен венец ...

Ръката ти от своята
дори за секунда от минутата
не мога да я отлепя.
Завинаги топлината ѝ ще пазя,
като че ли е собствена, а мой ли си? ...

Ти,
ангел вечерен със руси къдрици,
своя факел любовен, блестящ запали,
слънце дорде в планините заспива,
корона лъчиста високо вдигни, ...

Беше късно лято. Оставаше още един ден до започването на новата учебна година. Птичките пееха, слънцето грееше. Природата бе в своя разцвет.
В центъра на нашия малък град, накъдето и да се обърнеш, имаше хора. Много, много хора. Повечето бяха родители, които подготвяха децата си за първия учебен ден ...

СВЕТЪТ
Фантазията със криле се рее –
сред свят измислен някъде живее...
Там, където сенките сплъстени
изтъняват в образи стопени ...

Виждам и безмълвна
Ви се радвам тихо.
Думите покълват,
във брилянтно стихо.
Сякаш са магия, ...

Сред хиляди мечти
най-прекрасна си ти.
Делят ни сякаш океани,
но не ще забравя очи засмяни.
И когато гледам сини небеса, ...

ПИЛЕ С ОРИЗ
Тя седеше с гръб към всекидневната. Калъфката с очилата стоеше до нея и кой знаеше защо не ги използваше – очите ù мижаха, тя бърчеше челото си и така цялото лице ставаше още по-напрегнато, смачкано и набраздено. Жената беше доста над седемдесетте и чистеше ориз.
- Сега оризът е много чи ...

Ако в жената няма поне малко кич, не мога да я възприема. Трябва да има малко фънк, джънк, дринк и дрън.
Многото дрън понякога ми идва в повече, но аз съм търпелив по природа и много добре възпитан, толкова добре, че мога да пратя някого на майната му, а той да се зарадва, че отива там.
Харесвам вин ...

Комай, добре та срещнах, пиле шарено,
беше съвсем измършивяло,
че взех та, че да та нахраня,
пък ти със радост да ма слисваш.
От кифличките със айрянче ...

...Обич наша...
Всеки ден плача името ти,
сълзи от това, че те обичам
било то от болка или радост...
Всеки път, когато се случи ...

Закъснях за последната среща...
На първата пък ти не се яви...
Останаха във времето копнежи
и споменът за твоите очи.
Запазих корковата тапа ...

Убежище ли е безкрайността
за мисъл без ограничения?
За нея изковем ли граници –
ще бъде ли за нас спасение?
Приемеш ли, че си постигал всичко, ...

Детството му бе скучно и еднообразно, лишено от каквито и да е забавления. Всъщност имаше едно нещо, което обичаше да прави в свободното си време – да чете книги – като това бе по-скоро страст, граничеща с вманиачаване. Четенето му даваше възможност да излезе от рамките на сивото си ежедневие и да „ ...

Почивка-мечта
Почивка на планина или на море?
Работиш ден след ден, Животът си тече,
и ето идва почивката, а сега накъде,
а навън слънцето жарко пече ли пече. ...

Хвърли студа
върху шапката си.
И да се обичаме.
Хвърли вина
върху сянката си. ...

матова нежност
скрита под воалите
на разтапящ се контраст
две маслинени очи
гледат пусто ...

Не се ли прелест
защитава, плячка на
злодеи става...

... онази тишина
която нощем
броди по перваза
сънят невидим
спрял се над града ...

Така далеч, отвъд земята
живее силует на непознат,
забравил за греха и суетата
снишил е себе си до "титлата" монах.
Далеч от хорските поверия ...

В търсене на смисъл
Ще ме прегърнеш ли?
Студено ми е и треперя.
Аз никак не обичам сняг.
Стопли ме, ...

Когато седна над листа...
Когато искам да споделям!?
Над мен надвисва най-тежката скала.
Скала на моята човешка мисъл.
Дали е нужно да го споделя? ...

Много често, когато ми докривее,
се сещам за топлите думи на мама.
,,Яворе, мамо, обичай, който те милее
и наистина, другото значение няма''.
И сега, ако ме гледа някъде отгоре, ...

Животът, казват, бил игра на покер.
Душите си залагали дори.
Богат си тръгваш, или ставаш просяк,
Играта не прощавала - уви.
(Душите си залагали слепците ...

Без смисъл,
безволен,
надписан
за полет,
кръжи, ...

Тя се страхува само от градушките
Бог бе избрал този ден да бъде най-студеният януарски ден, без врабчета, без снежни човеци по дворовете – само вкочанена кал – ръбати коловози, оставени от волските каруци на Стопанството и едно посърнало, сляпо слънце.
Камбанен стон, след него - тишина и пак…, и па ...