КЛОШАРКА
Тя вече е старица бедна
и често рови в кофите за смет.
Не един с погнуса я погледне,
и благославя своя си късмет, ...

Е, как, кажете ми, да пиша?
Ще срещна някой баш-поет...
Ми аз пред него ще издишам
кат` спукан плондер - от съклет.
Ще ме погледне тъй, накриво, ...

Звездите капят в тази тъмна нощ -
избодени очи от тишината.
Искри косата ти - лъчист разкош.
Опива ме с моминската позлата.
Щастливец съм, че още си до мен - ...

слова съчинявах
и времето потъна,
думите нанизах,
но душата отмира;
капчица любов ...

Пред всяка дума
се трепери, за да се
СТИХЪТ намери...
на всяка дума
уповава(т) се и в (с)ТИ(х) ...

Дъждът вали си тихичко сега
и разказва с мъничко тъга,
за любовта между двама
и за болката им най-голяма!
Падат две парещи сълзи ...

На кръстопът
между ума и сърцето
За стотен път
със сълзи на лицето.
Аз се връщам ...

Лабиринтът
Всички ние като едно цяло сме общество. Общество от „всевиждащи”, уж чуващи и най-вече (не)разбиращи хора. Но духа на обществото е важно, нали? Какъв дух бе, всички подражават и то на какво? Замисли се, Ти на какво подражаваш? Правиш се, че си щастлив, вечно усмихнат и за какво…и до там щ ...

Остър таралеж съм
кон сърцето язди.
Мечи сън изцеждам,
кучешки те пазя.
Лебедово бяло, ...

https://www.youtube.com/watch?v=Vgvwx1h-CRs
Събудих се . Зима. Бе хладно
видях се в река - променена
сред пяната бях Ариадна ,
сега ... сякаш преобразена . ...

Силата ни дадена да бъдем хора...
Силата ни дадена от Бог.
Всичко свързано със него,
дава на живота нов живот.
Вярвам във живота и човека... ...

Отварям очи. Наоколо е пълен мрак. Обикалям, но няма нищо. Стоя в нищото. И е студено. А аз съм без дрехи. Дори не мисля, че е пустош, защото това предполага да е имало нещо преди. А тук изглежда никога не е имало нещо. Пълна тишина. Пълен мрак. Отсъствие на всякаква форма на живот и съществувание.
...

Сгушена в скута ти оставам,
макар и веч пораснало дете,
посребрените коси да галят,
любимите ми майчини ръце.
В уморените ти длани пак притихвам, ...

Ще избягам ли?
Бягайки от теб се спъвам във трънаци,
плът пробиват те до кръв,
след което следват храсталаци
опитвайки се също да ме спрат. ...

„Няма пари за Йордановден” – първите думи, които чух, когато се прибрах. Замислих се. Как може да няма пари за един толкова ценен за България и за българите празник? Общината нямала пари. Моля? Общината имаше пари да организира Тодоровден, където изкараха огромните тонколони, събраха циганите с пощу ...

Някой го прави...
"Никой не трябва да върви сам през живот" - Никълс Спаркс/ за да е себе си и да живее собствения си живот...
( На най - добрия човек когото познавам )
Някой почиства затвора на мъчението,
да не остане ни кръв, ни чернина в душата, ...

В самотата жадувам дъха ти,
уморено очите се взират
и преглъщам отново страха ти,
а сълзите напират... не спират.
Пак ми липсваш и пак те очаквам – ...

Докато мечтите са от злато,
единствено топлина вдъхват,
но съдбата е плътен изолатор
и животът от студ настръхва.
Мечти, ограбили правилата ...

Имам само десeт прсти
и едно писмо, што отстојува
во фијоката на мојот живот,
затоа што немам црвена љубов во розов свет
ниту зелена надеж во сивото секојдневие, ...

Не знам, Любов, какъв ще е сюжета.
Чертая по дланта си ден по ден.
Не слушам ни съвети, ни клишета.
На мен ми стига просто да си с мен.
Имунизирах се срещу тъги. ...

Размèсти ми органите.
Не разбрах дори кога ме отвори.
Но ги извади всички от мен.
Без да ме разтревожиш.
Докосна ги. ...

В света около мен аз виждам мъка
и болка, отчаяние, разруха.
Лица угрижени, сърца самотни,
ръцете празни, а душата суха.
Това, което виждам, е трагедия. ...

Една мисъл ме кара да продължавам да се боря.
Скоро пак с любими хора ще се смея и ще споря.
Скоро знам, че пак ще видя родината си милна.
Ще го дочакам, защото знам, че аз съм силна.
Ще ходя пак по улиците свои, ще кача Балкана наш. ...

Rh (-) Резус фактор отрицателен
Аз съм с много рядка кръвна група – Rh (-). Сприятелявам се с хора, които често ми казват, че съм от тяхната кръвна група, но аз знам, че мога да им дам, но те на мен - не. Въпреки това какво е приятелството ако не сме от една кръвна група и сърцата ни не туптят в еди ...

Илюзорно потънал в мисли от миналото,
предизвиквам в отсрещния кълбенца от чувства...
Но очите не виждат привидно невидимото,
а именно – колко наясно съм, колко буйствам...
Изковани в пламък на вечно съмнение, ...

Безлюбовно родени, изоставени рано,
те са свише калени за житейските рани.
И търкалят безцелно – между има и няма,
своя кръст на безделник, свойта болка голяма.
И по право са криви, и са криви нагледно, ...

Влюбих се страстно
и себе си загубих в теб.
И как да се намеря?
Как ръката ти да пусна?
Да се отдалеча от дланта гореща. ...

На този свят – за мене символичен,
животът кара ме да си внуша,
че ставам вече толкоз безразличен,
че го създавам днес и го руша.
И безразлична ми е всяка стъпка, ...

Коледният базар в училището на Мартин приключи за по-малко от трийсет минути. Сувенирите и украшенията, изработени от децата, бяха подредени върху дълга маса в учителската стая, а около нея се бяха натрупали родителите, които купуваха настървено. Учителката, която държеше кутията за парите едва смог ...

- Ето това е! – промърмори Суллум – видя ли каква е тяхната жертва, а? Идват, сякаш света е техен, а си тръгват като последните окаяници, без цент в джоба си. Дали съм щастлив ли? Дали ми пука ли? Това ли ме питаш? Ще ти кажа. Веднъж, докато бях млад ми пукаше за една жена. Хубава жена, на която све ...

Вероятно с право нарече ме предател,
а аз думи не намерих, за да обясня,
че исках като искрен твой благожелател
от греховната любов да те освободя.
Потъвайки надолу в хватката на мрака, ...

Душа, захвърлена във ъгъла –
непримирима. Във трапа се обръща!
Загниваща, но жива –
също като стара къща.
Вкусил ли си от тъгата ...

Надявам се, че все пак ще се върне
и ще го срещна като най-скъп гост.
Околността от търсене обърнах,
от него нищо - нито вест, ни кост.
Избяга ми прасето, мили братя... ...

Черно на бяло
Черно на бяло -
сърцето почти е цяло.
Травми, спомени меланхолични,
бяха сестрите му предишни. ...

И стегна студ, втвърди водата,
от течност се превърна в гладък лед,
студът променя същината,
без милост вледенява мироглед.
Студът забива ледените тръпки, ...

Подминахме се...
Костюмът ти крещеше.
Обувките ти лъжеха.
Идеално лъщеше.
Не се и погледнахме. ...

Стрелях по часовника,
Но времето не спря.
Бягаше като подплашено
Да настигне смъртта.
Стрелях по празното шише, ...