Пораснала мечта
Преди години познавах момче.
То не беше със нищо различно.
Даже скучно понякога бе...
Най-обикновено, синеоко момче. ...

Вихър такъв бе - щуро завихрен!
Не помнех вече даже и името си.
В поточе ромолящо в погледа ти,
съзрях лика си - почти позабравен.
Над мрачен океан беше прелитане. ...

Моят топъл юнски Вятър
днес впръсква в косите ми аромат на жасмин.
Прелита бързо над земята
и се шмугва в съня ми приказно син.
Припомня ми как вечерта тихо въздишаше. ...

Между вчера и утре граничи вледено осъмване.
Между пръст и небе. По висулково-бял вертикал.
За небето играни са всички възможни сюжети.
За пръстта съществува единствен внезапен финал.
Между вечност и раждане трае минутно мълчание. ...

БОГОБЛАГОДАТ
е ЛЮБОВТА и
БОГОВСЕОБХВАТ
БОГОБЛАГОДАТ
си ...

Хората изпадаме във спор...
Няма драма, туй е то извор,
на мисли във опиянение,
няма и от тях спасение...
Да спориш кой е по-по-най, ...

Чух сирената…
Оставих сатъра настрана и се загледах през прозореца. Слънцето бавно и сънливо се прибираше под водата, уморено от тежкия ден. Скоро щях да го последвам. Може би постъпвах като страхливец, но си е мое право.
За да не ме съдите предварително, нека се опитам да обясня.
Татко работеше кат ...

Малка стъпка бавно към теб.
Ръка подавам в безкрайно очакване.
Затаила дъх продължавам напред.
Танцувай с мен, мое мило ледено сияние.
Премахвам снега от ръцете ти, ...

Йоанна седи на перваза. Натрупаните около й възглавници неистово се борят с изкуствената си природа в опит да й създадат уют. Една дори се старае да наподоби късче от горска ливада, но така модерната й геометрична щампа безмилостно я затваря зад решетка, забранявайки й безусловно дързостта да бъде н ...

С първата луна ти изгря.
Моя прелестна звезда.
Усмихна се и засия,
като слънце в тъма.
Моя прелестна звезда. ...

За мен си, мили мой:
Като звезда на небосклона;
блестиш до своите сестри
озаряваш пътя на изгубените
и сбъдваш ти мечти. ...

На В.Д. Благодаря за вдъхновението!
Можеш да я търсиш в слънцето, цветята,
в тъмносиво утро, в светлоранен час.
Можеш да я срещнеш, но е все за кратко,
тя проблясва, гасне и се влюбва в нас. ...

От толкова отдалеченост се смали
до малка точка крехкото доверие...
Изгубеното винаги боли,
започваме да вярваме в поверия.
От толкова отдалеченост посивяха ...

Любовта на двама поети по душа...
Двама поети един в друг
безумно влюбени
между стиховете, книгите и писмата-
разменят си сбъднати мечти ...

ПРОЕКЦИЯ НА НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО
Р.Чакърова
Ще те повторя в следваща проекция
на бърза скица за несъвършенство.
Ще набележа точките на вечност ...

Когато чакаш нещо да се случи,
вероятността е голяма, да не се получи!
Планове големи не прави,
когато дори цар на утрешния ден не си.
Животът е, когато спреш да си правиш планове, ...

Провокирано от "Пръстенът на дясната ръка" (mary)
Не беше пръстен.
Беше обица.
Големичка и кръгла
- чисто злато. ...

Първа среща
"България не ме обича, но аз съм ебати пича" - на фона на джип с тъмни стъкла, юнак с камуфлажни дрипала размахва ловната пушка на зетя, утепала не едно и две прасета. Така примамваше жертви в нета не твърде младият Сотир, един същински богатир, вдигаше 100 кила от лежанка, готов да обру ...

Сутрин оченце подава
над планината.
Гали цветя и тревички,
сгрява земята.
Вечер се скрива от всички ...

Старост
Старостта е Златната възраст на Човека,
разумни, опитни хора с малко Тъга.
Тъга за миналото отлетяло, тъга за Младостта.
Косите сиви а лицето променено, ...

Дойде време и аз сватба да вдигам. От две години искам да се оженя, но, уви, няма булка. Жени – какво да ги правиш? Искат нежност – давам им я. Искат романтика – давам им я. Искат закрила – давам им я. Но поискам ли сватба – бягат! Бягат още щом падна на колене, без да изчакат предложението ми. Ведн ...

Спомняш ли си, скъпи, първия ни ден?
И бурята, която влезе в живота ти със мен.
Че трябваше да се отказваш от майка и баща.
За да им доказваш какво е любовта.
И днес, след тридесет години, ...

Юначка
Без рана не ходи юначе.
Удари ли се, не плаче.
Но когато е юначка
и стане от играчка-плачка, ...

Отправих поглед в дълбоките му, като безкрайно море очи. В тях се четеше безусловната и искрена любов, плахо прокраднала се във всяко кътче от душата му. Една единствена мисъл на съмнение вгорчаваше щастието му и тровеше живота му: „Ами ако тя не го обича...?“
Нямах думи... Очите на този човек казва ...

ЗИМА Е... 10.02.2013 г
Обичам зимата, когато
снегът синее и искри -
след огненото, дълго лято
е хубаво кога фучи... ...

Едно позвъняване на телефона
и знам какво да очаквам.
Далече си и компенсираш
за времето загубено в пространството.
Липсите ме съставят цялата, ...

Ракиено време преваля.
Сама си пия аператива.
Звъня, звъня, но чашата преля.
Цветята се усмихват красиви.
Ще си налея, още само едно. ...

...Целуни ме...
Целуни ме, за да почувствам, че въздуха има душа,
целуни ме, за да полетя и за да докосна звездите,
целуни ме, искам да чуя говора на чувствата ни,
целуни ме без да има "защо", няма никой сега ... ...

...ако не беше направила онази крачка,
ти щеше да хъркаш със същата сила.
Щеше да грачиш пак като патка,
загубила патенцата си.
Нито по- слаба, нито по- красива. ...