Лека жена
Тя бе умна жена.
Но в минута една,
изумена, дъхът И секна.
И от няколко думи олекна. ...

"Всичко е наред! Добре съм си!"-
в отговор на "Как си? Много ли боли?"
Въпроси два зададени проформа,
с очакване да няма хленч, сълзи.
Какво че е пожар в душата, ...

умоупрàвители

Събота
Мило дневниче,
Днес станах на 10 години и моите приятели от клиниката ми подариха теб. Казаха, че съм много специална и заслужавам специален подарък. Да аз наистина съм специална и много различна от децата на моите години. Родила съм се с остеогенезис имперфекта. Сигурно се чудиш какво е това ...

Учи се да знаеш, като не разбираш нищо. Дзен

Той
Той е моята мъст.
Иронична преструвка.
Плодородната пръст
на отровна целувка. ...

Из цикъла " Тя, другата"
– Айде , бе братче, докога ще чакаме! Може ли такова нещо, с дете сме! Габи, престани да блъскаш масата! Айде, ела, три пъти двойка кебапчета, поне си запиши, че после пак ще чакаме! – мъж на средна възраст нервничеше припряно, но глъчка от деца и шумотевица от другите маси, ...

...Ти си розите в душата ми...
Още преди да те позная в съзнанието си-
вече пишех в сърцето си за теб, любими,
пишех на устните ти, на усмивката ти,
на всичко което намира се в душата ти... ...

Никой не знае
Никой не знае твоята сила.
Никой не я е усетил.
Ни трепета на душата красива,
ни нежността на ръцете. ...

Умора тегне във очите.
Сърцето тръпне от тъга...
Душата пита те, защото страда...
Дали живота е игра!?
Така е, игра е... ...

КАКЪВТО СЪМ…
Какъвто съм, такъв ще си остана…
Не търся по –големи труфила!
Стоя пред нивата си неорана-
да почна ли, или да спра?!.. ...

Не ми пука, въобще не ми дреме,
кой какво днес за мене ще каже.
Да говори, кълне и да плюе!
Както иска да лъже и маже!
Аз не виждам логична причина ...

Летя на крилете на птица-
въздухът е сгъстен.
Пръстен приел от девица-
зелена улица...
Светва светофарът червен. ...

На приятеля ми
инж.Любомир Димитров
и на всички родолюбци
Кажи ми, пътнико изучен -
Земята прекосил надлъж и шир - ...

Когато плисъка отмерен на вълните
тъче платното на изминалия ден
една след друга сбъдват се мечтите
луна и самота отново пеят в мен.
И както се издига над морето ...

Минаваше 18,30 часа, когато пред блока на Маргарит Симеонов спряха два необозначени полицейски автомобила. От единият слезе екипа от лабораторията, а от другият двамата детективи Кочев и Марков. Кочев хвърли тъжен поглед на бетонния пейзаж- работнически квартал, в който всеки блок, всеки вход прилич ...

Душата ми в унес заспива,
че ти си тъй красива,
че в нея нежен плам
гори, макар и да съм сам.
И тоз плам ме успокоява, ...

Здравей, смутено мое Днес!
Какво ли носиш ми? Не зная...
Но викам те: Излез! Излез
от ъгъла на тая стая
и довери ми се. Сега ...

Как да направим избор достоен
за небесата и за славата Божия?
Как да е весела и безгрижна душата,
когато все някой и нещо тревожи я!?
Как да преминем през изпити разни, ...

Губят се спомени в нищото,
призрачни сенки, мъгли.
В мрака догарят стърнищата
с есенни бледи искри.
В нощния хлад магистралите ...

както знае се
от древността до днес - е
всичко - суета

Днес срещнах аз един човек.
Не беше млад, почти на век.
Пламък имаше в очите
усмихваше се сякаш на звездите.
Пристъпи с бавна крачка той към мен, ...

В НАЧАЛОТО
- Аби? Ставай време е за училище. – събудих се от целувката на мама.
- Още 5 минути, мамо...!
- Хайде, мила. – издърпа ме от леглото.
Бях вече на крак, когато големия ми брат - Джош, влезе в стаята ми. Беше облечен с широката си сива тениска с латински надпис и широки дънки. Косата му беш ...

Обещах ти, знам да те дочакам.
Обещах ти, че само двама ще заживеем в нашия вълшебен замък.
Там, където господарка е любовта,
а място за сълзи и болка- няма.
Обещах ти, че дори когато ми е най- самотно и трудно ще стисна зъби и ще те чакам. ...

Все още криволича без посока:
сам-сама със своите сълзи.
Те бяха прави: аз съм неспособна
да изпълня техните мечти.
Искаха да бъда просто шепот- ...

Как да го кажа на птиците,
кацнали смело по жиците:
искам със вас да летя!
Как да го кажа на пламъка
който се вдига над камъка: ...

По ръбестите плочки , утринта,
все още неразбудено, пристъпва.
Кафе отпива с вкус на суета,
мъглата от клепачите отстъпва.
Събудени, прозорците блестят – ...

Сив денят е,сива е нощта,
цветовете няма ги, дори от сивата дъга.
Сив копнеж, в сива пустота,
душата сива шепне сивата мелодия.
Сив животът е, сив е и блянът, ...

Там където бях щастлив
и щастието беше реалност.
Там където нямаше тъга
и между приятелите имаше лоялност!
Бих оставил всичко днес, ...

Аз мога да мълча, да плача, да тъгувам,
да съм сълза, гореща като огън,
да съм вулкан от изпепеляващ спомен
и тъжна ария от музика и чувства.
Аз мога да съм приказно красива, ...

Смяната свършваше доста късно, а аз още не бях свикнал да се прибирам до вкъщи по тъмно. Тази нова работа не ми допадаше, но след като ме пуснаха от полицията нямах избор освен да я приема. Иначе банката щеше да ми вземе дома и оставах на улицата. Последните дни ми се налагаше да ходя пеша, защото б ...

Ще строим нови лагери -
за подслон на мигранти...
Да, защото сме благи.
И свободна - земята ни...
Съхнем - роби покорни. ...